Днес, само с хубаво:
1) Честито класиране на всички Левскари, но най-вече на тези от нас, които от миналото лято та до днес, не спряха да вярват в силите на отбора и в работата на треньорския щаб - тези от нас, които въпреки всичко винаги бяха на Герена дори и след някои безобразно изиграни от Левски мачове. Тези от нас, които отказаха да сломят Левскарския си дух, напук на всичко черно-жълто из медиите и всички пишман-легенди и продажни анализаторчета!
2) Не виждам редовните мрънкалници-треньори и новоизлюпените потребители-омразници - де сте, бре?
3) Незабравима гледка от Б беше пълният сектор А! Тази картина просто запечата красотата на мига, а ЮД отново показаха горещо сърце и голяма синя душа в подкрепата си към отбора - истинска и неподправена организация на привържениците! Браво момчета, това са истинските сини ултраси!
4) Успоредно с точка 1) и 2) се видя, че отборът, дори с човек по-малко толкова време, не изглеждаше физически немощен, даже напротив - момчетата хвърлиха доста сили и дадоха голяма борба на ловешките играчи. И всичко щеше да е далеч по-спокойно, но просто се наложи фланговите ни състезатели да се приберат по-близо към центъра (преди това бяха плътно по тъчовете, близо до лошите, които се чудеха какви да ги вършат по фланга с пустата топка), за да уплътнят липсата на Тиамов. И въпреки това - със сърце, душа и добра физическа подготовка, рицарите в синьо не спряха да тичат и гонят навсякъде в нашата половина.
5) Дано Каранга да е добре, искрено му го пожелавам, защото за мен контузиите са най-гадното нещо във футбола. Честно казано, не мисля, че Тиамов искаше да го контузи нарочно, даже ми се стори, че оранжевия нападател беше добре след този шпагат, а се счупи в едно друго единоборство/шут пред дъгата на нашето наказателно, но на стадиона тези неща все пак не се виждат с абсолютна точност, така че не споря. Колкото до влизането на нашия халф - за съжаление, взе да му става запазена марка, това му е второ или трето подобно такова през тази пролет и определено ще трябва да изчисти този компонент от играта си.
6) Мед ми капе на сърцецто като чета ядните слова и немощните опити за конспирации на оранжевите припознавачи. Тия толкова много ни мразят, че чак се чудя кога им остава време и енергия за другите неща в живота.
Ала важното е, че
доброто победи злото и мутренизацията.
Само Левски!