forum.gong.bg

Цветан Веселинов Димитров - Меци е роден на 13.05.1947 г. в София. Още от дете играе в „Левски“, като преминава през всичките клубни формации. В мъжкия отбор дебютира през сезон 1965/1966 г. , където при Рудолф Витлачил бързо се налага като титуляр в един от най-силните отбори на "Левски" за всички времена с Гунди, Патрата, Теко Абаджиев, Бисер Михайлов, Сашо Костов, Никола Котков... За „Левски“ Веселинов има изиграни 232 мача и отбелязани 81 гола във всички турнири. Шампион на България с „Левски“ през 1968, 1970 и 1974 г. Носител на Купата на България с „Левски“ през 1967, 1970 и 1971 г. Сребърен медалист от Олимпийския турнир по футбол през 1968 г. в Мексико. Един от най-бързите футболисти в България по онова време, неудържим на дясното крило, участващ във великолепен тандем с Гунди. Поради чести контузии прекратява преждевременно кариерата си като футболист.

https://levskisofia.info/player/tsvetan-veselinov/

Честит рожден ден!
Пожелания за здраве, щастие и успехи за един футболист, останал в спомените на левскарите, а и на привържениците на други отбори.
Дебютирал на 18 години в "Левски". Забравил да се стресира от високите изисквания, не пожелал специално отношение, не изявил претенции в първите няколко години да не се натоварват крехките му физика и психика ...
Но Веселинов май не е бил изключение. Не само в "Левски".

Из едно интервю на Меци:
„- Първият ми треньор е Христо Найденов – Траянчето, един учител по физическо. Видя ме на ученическо първенство и ме взе в “Левски”. Там до юношите изкарах под ръководството на Петко Николков – уникални хора и педагози. Шапка им свалям..
- Дебютирах за мъжете при  Рудолф Витлачил. Чехът си беше жива легенда. Гледахме го с отворени усти. Сефтето за “Левски” ми беше срещу “Ботев” в Бургас. Отнесохме ги с 5:2, Гунди вкара 3 гола, аз – един. После ми тръгна много. Понеже титулярят по дясното крило Симо Николов беше контузен, Витлачил ми гласува доверие в два поредни мача на “Герена”. Спечелихме и двата, а аз вкарах по два гола. Оттам публиката буквално ме наложи като титуляр. Превърнах се в техен любимец и Витлачил нямаше къде да мърда. Егати и отбора бяхме – все великани, откъдето и да го погледнеш! Христо Илиев-Патрата, Теко Абаджиев, Бисер Михайлов, Сашо Костов, Гунди, Георги Георгиев-Дълга Мара, Златков от Перник, после дойде и Котето…
- Как те посрещнаха “старите пушки” на “Герена”?
- Страхотно. Да влезеш за пръв път в игра с “големите” и да си на една линия в нападението с Гунди – това беше огромно психическо напрежение и отговорност. Ама и голяма радост, защото Аспарухов като човек беше уникален. И днес помня как кротко и внимателно ме учеше дори по време на мачовете на терена. Казваше например: “Щом получа топката - няма да се подвеждаш по това накъде гледам и накъде тръгвам... Ти просто тичаш по крилото и чакаш пас – моя е грижа как ще го направя. После центрираш към дузпата...”
- В евротурнирите дебютирах в Лисабон, паднахме от “Бенфика” с 2:3. Гунди тръгна сам от центъра, излъга всичко живо и вкара. Накрая публиката на “Луш” ни изпрати с аплодисменти. Като се прибрахме, на аерогарата нашите фенове ни понесоха на ръце...
- Ти си считан за най-бързото крило в Европа?
- Взимах 100 метра за по-малко от 11 секунди! Баща ми беше домакин на “Левски”, отговаряше за охраната на стадиона. След един мач го питат: “Бай Весо, с какво храниш Меци, та търчи така, бе?” А той им отговаря сериозно: “Е, с какво, майка му беше варила днеска боб”.
- Откъде идва прякорът ти Меци?
- Още от дете ми викаха така в махалата. Имаше един лаф “Цеци-меци, би звънеци”. И сигурно оттам е тръгнало...“

http://www.blitz.bg/sport/bg-futbol/met ... 39017.html

Честито на Меци!