Мариборски размисли
Публикувано: 15 юли 2016 14:58
Така де, дорде е още пресно впечатлението от път и пиене...после си лягаме да поспим малко.
Словения. Видях я преди десетина години, когато играхме с Публикум. Дръпнали са яко напред, то май само ние рием назад, но товва е друга тема...
Притесненията. Както споделих в темата за мача, тръгнах натам със свито сърце. Но притесненията ми свършиха( подпомогнати може би от половинка Финландия) в момента на излизането на нашите на терена. Начинът им на стъпване, поведението им излъчваше увереност и самочувствие. Просто тези играчи хвърлиха много труд в последните месеци и са научени. Играта им го доказа.
Плюнките. Разни драскачи убеждаваха публиката, че Левски е много слаб отбор, не могат два паса да си подадат и ще паднат с разгром в Марибор. Големи анализи и писания бяха. Някои определено си бяха и подготвили унищожителните статии за след погрома, но ще се наложи да почакат.
Противникът. Марибор е отбор малко над нашата черга. Разликата е, че са обиграни и опитни и това ще си проличи на Герена. Не искам да съм лош пророк, но шансовете ни да ги отстраним са около 30%. Треньорът им не е глупак и явно не се е осведомявал за нас от писанията на гореспоменатите, нито пък е гледал мачовете с Локо Пд и Славия...
Треньорът. Не го харесвам, но това е без значение. С оглед ситуацията мачът бе изигран и воден правилно. Липсата на Деса лишава тима от сериозен потенциал в атака, дано е здрав за реванша. Това е играчът, който може да даде разликата, дори с един пробив и фаул срещу него.
Играчите. Това не е потенциалът им. Могат много повече. Но да им се сърдим за това в първи официален мач, при това гости за ЕКТ, би било несериозно. В тези турнири е важен резултатът, а те постигнаха нелош такъв.
Публиката. Ами нашата си публика. За играчите беше важно да имат сериозна подкрепа и я получиха. Хубавото е, че не се насрахме с някоя простотия там( поне аз не съм чул). Е, че някой се изпикал от моста в реката-голям праз. Не всеки ден се ходи в чужбина и се пикае в голяма река...
Пътят и пиенето. С хубава машина и двама шофьори-12 часа. С рейсовете е тегаво, сигур до довечера ще се влачат. Една бутилка водка е таман.
Като цяло-прилично. Дано имаме възможност таз година да идем още някъде. На някой лазурен бряг да се изпикаем, примерно. За таз цел обаче на реванша трябва да бутнем едно здраво рамо.
Словения. Видях я преди десетина години, когато играхме с Публикум. Дръпнали са яко напред, то май само ние рием назад, но товва е друга тема...
Притесненията. Както споделих в темата за мача, тръгнах натам със свито сърце. Но притесненията ми свършиха( подпомогнати може би от половинка Финландия) в момента на излизането на нашите на терена. Начинът им на стъпване, поведението им излъчваше увереност и самочувствие. Просто тези играчи хвърлиха много труд в последните месеци и са научени. Играта им го доказа.
Плюнките. Разни драскачи убеждаваха публиката, че Левски е много слаб отбор, не могат два паса да си подадат и ще паднат с разгром в Марибор. Големи анализи и писания бяха. Някои определено си бяха и подготвили унищожителните статии за след погрома, но ще се наложи да почакат.
Противникът. Марибор е отбор малко над нашата черга. Разликата е, че са обиграни и опитни и това ще си проличи на Герена. Не искам да съм лош пророк, но шансовете ни да ги отстраним са около 30%. Треньорът им не е глупак и явно не се е осведомявал за нас от писанията на гореспоменатите, нито пък е гледал мачовете с Локо Пд и Славия...
Треньорът. Не го харесвам, но това е без значение. С оглед ситуацията мачът бе изигран и воден правилно. Липсата на Деса лишава тима от сериозен потенциал в атака, дано е здрав за реванша. Това е играчът, който може да даде разликата, дори с един пробив и фаул срещу него.
Играчите. Това не е потенциалът им. Могат много повече. Но да им се сърдим за това в първи официален мач, при това гости за ЕКТ, би било несериозно. В тези турнири е важен резултатът, а те постигнаха нелош такъв.
Публиката. Ами нашата си публика. За играчите беше важно да имат сериозна подкрепа и я получиха. Хубавото е, че не се насрахме с някоя простотия там( поне аз не съм чул). Е, че някой се изпикал от моста в реката-голям праз. Не всеки ден се ходи в чужбина и се пикае в голяма река...

Пътят и пиенето. С хубава машина и двама шофьори-12 часа. С рейсовете е тегаво, сигур до довечера ще се влачат. Една бутилка водка е таман.
Като цяло-прилично. Дано имаме възможност таз година да идем още някъде. На някой лазурен бряг да се изпикаем, примерно. За таз цел обаче на реванша трябва да бутнем едно здраво рамо.