42 години от гибелта на Христо Илиев

[Captain Stottlemeyer]

Христо Илиев - Патрата е роден на 11 май, 1936 г. в София. Юноша е на „Левски”. Играе като атакуващ полузащитник и нападател. Със синята фланелка има 327 мача и 132 гола (съответно седмо и пето място във вечните ранглисти на клуба) във всички турнири. Шампион на България с „Левски” през 1965 и 1968 г. Носител на Купата на страната с „Левски” през 1956, 1957, 1959 и 1967 г. Голмайстор на „А” група през 1957 г. Втори в класацията за футболист № 1 на България през 1961 г. Носител на Купата по спортсменство през 1966 г. Патрата има 24 мача и 9 гола за националния отбор на България. Безспорно, най-ценен е голът му в 89-та минута на квалификацията за СП срещу Франция на 12 ноември, 1961 г. за победата над „петлите” с 1:0. Безценна победа, която праща нашите момчета и французите на трети, допълнителен мач в Милано, където Димитър Якимов подпечатва визите ни за Чили – първо участие на България на световно първенство! Христо Илиев – Патрата, любимецът на „синя” България загива трагично в автомобилна катастрофа на 24 март, 1974 г., преди да навърши 38 години. Вечна му памет.

http://www.levski.bg/news_id.php?news=175501
http://levskisofia.info/player/hristo-iliev/

[Captain Stottlemeyer]

"Ако беше жив, след по-малко от 2 месеца той щеше да навърши 80 години. Тежка автомобилна катастрофа отне живота му още преди да стане на 38 години. Христо Илиев, или Патрата, както всички го наричаха, беше един от най-големите футболисти на “Левски” в десетилетието между 1956 и 1966 г.
Юноша на “сините”, той започна кариерата си в “Левски” през 1953 г., за да съблече фланелката през 1968 г. Само през сезона 1958-1959 г. игра в пловдивския “Ботев”, където регистрира 40 мача и 9 гола.
Със “сините” изигра 276 мача за първенство, в които отбеляза 99 гола. Стана шампион през 1965 и 1968 г., както и носител на Купата на Съветската армия през 1956, 1957, 1959 и 1967 г. През 1957 г. беше и голмайстор на първенството с 14 гола.
Патрата беше халф, за който всеки отбор можеше да мечтае.
Беше пробивен, притежаваше отличен извеждащ пас и като по конец подаваше топката на заелия изгодна позиция свой съотборник. А когато му паднеше, не пропускаше да бележи и голове, някои от които бяха с решаващо значение и останаха в историята. Христо Илиев впечатляваше и със спортсменско поведение и неслучайно през 1966 г. стана носител на купата по спортсменство. Той беше и си остана един от любимците на публиката.
Записа 24 мача и 9 гола в националния отбор, където дебютира на 26 юни 1955 г. при равенството 1:1 срещу Полша, а последния си мач изигра на 23 януари 1963 г. срещу Португалия, когато в допълнителен мач от европейските квалификации на неутралния терен в Рим се наложихме над иберийците с 1:0 с гол на Гунди малко преди края на мача.
Патрата стана първият български футболист, постигнал хеттрик за националния отбор в световните квалификации.
Това се случи на 3 ноември 1957 г. пред 50 000 зрители на ст. “Васил Левски”. Той откри резултата още в шестата минута, а след почивката с нови два гола оформи своя хеттрик за рекордното 7:0 за България. Три години по-късно пак той отбеляза победния гол в приятелския мач с Турция. Разписа се и във вратата на Финландия в световната квалификация в София.
За да дойде 12 ноември 1961 г. Тогава България и Франция играха решителна световна квалификация за “Мондиал’62” в Чили.
Само победа ни даваше право да играем трети мач с “петлите”, докато и равенството ги пращаше директно на финалите.
На препълнения стадион “Васил Левски” българските атаки се разбиваха в защитния вал на “петлите”, които имаха и самочувствието на трети в света от предишното първенство в Швеция. Минутите се изнизваха неумолимо, за да се стигне до 89-ата. Тогава бе отсъден пряк свободен удар в наша полза. След изпълнението му обаче чехословашкият съдия Фенцъл нареди ударът да се пребие. При дубъла топката се отби от “стената” и
в настъпилата суматоха най-съобразителен се оказа Христо Илиев, който от малък ъгъл отблизо насочи топката в мрежата - 1:0 за България!
Така се стигна до трети мач на неутралния терен в Милано, където спечелихме с 1:0 с гол на Димитър Якимов и за първи път участвахме на световно първенство.
В Чили Патрата игра само в първия мач при минималната загуба с 0:1 от Аржентина.
После дойдоха европейските квалификации с Португалия. В София победихме с 3:1, но на реванша в Лисабон домакините водеха с 3:0 шест минути преди края и вече се виждаха крайни победители. Именно тогава отново Христо Илиев вкара така важния почетен гол, довел до третия мач в Рим, който спечелихме с 1:0. Въпреки че тогава той още не бе навършил 27 години, това се оказа и неговият прощален двубой с националната фланелка.
С “Левски” Патрата имаше не по-малко вълнуващи моменти.
Срещу вечния съперник ЦСКА той игра в 20 мача, като отбеляза 7 гола - колкото и легендите на двата тима Георги Аспарухов и Димитър Якимов.
В драматичния полуфинал за Купата на Съветската армия през 1957 г. се стигна до продължения и в 99-ата минута Илиев изведе “сините” напред, а после Димитър Йорданов (Кукуша) фиксира победното 2:0 за “Левски”. На 8 март 1959 г. “сините” победиха ЦСКА с 1:0, като това бе първият им успех над “армейците” в първенството след 6-годишна пауза. Решителния гол отбеляза пак Христо Илиев. Той бе автор и на два от головете за победата над “червените” с 3:2 на 27 декември 1962 г. Куриозно, но факт - Илиев бе автор и на единствения гол при най-голямото поражение на “сините” в София 1:6 срещу “Ботев” (Пловдив).
Игра и в първото участие на “Левски” за КЕШ.
Патрата участва и в дебюта на “Левски” в турнира за Купата на европейските шампиони срещу шведския “Юргорден”, като в София наниза два гола за съкрушителното 6:0. Това бе и един от най-големите му мачове със синята фланелка."

Румен ПАЙТАШЕВ

http://www.blitz.bg/article/25615

[River Plate]

Голям футболист е бил Патрата. Поклон!

[Син до гроб_]

Не съм имал тази чест да го гледам на живо, но съм слушал от баща ми колко голям играч и капитан е бил в онзи славен отбор на Левски от втората половина на 60-те години!

[Георг]

Бог да го прости!