Честит рожден ден на Сашо Костов

[Captain Stottlemeyer]

Александър (Сашо) Костов е роден на 2 март 1938 г. в София. Юноша е на „Левски”. Част от знаменитото поколение на „Левски” от 60-те години на миналия век, Сашо Костов се състезава за клуба от 1956 до 1971 г. Със синята фланелка има 331 мача (шесто място във вечната клубна ранглиста) и 85 гола във всички турнири. Трикратен шампион на България с „Левски”: 1965, 1968 и 1970 г. Петкратен носител на Купата на страната с „Левски”: 1957, 1959, 1967, 1970 и 1971 г. Сашо Костов е участвал на две световни първенства по футбол в състава на българския национален отбор (Чили, 1962 и Англия, 1966 г.).

http://levskisofia.info/player/aleksandar-kostov-2/
http://www.levski.bg/news_id.php?news=175444

[Странджата]

Да е жив и здрав - един от най-атрактивните ни играчи, радост за публиката!
Не знам защо поне кръгли годишнини националния фенклуб не отбелязва със срещи с юбилярите. Те са живата история, по едно видео да се качва за по-младите.
Още веднаж - да е жив и здрав, и да знае, че не само в онзи паметен мач цяла България сините гледа

[Captain Stottlemeyer]

Освен с виртуозната си игра, Сашо Костов е прочут и с майтапите си. "Сашо само заради майтапите го държахме в отбора" - шегува се друг голям играч на "Левски" - Кирил Ивков. Ето едно интервю със Сашо Костов на журналиста Владислав Колев (с незначителни съкращения):
"Отивам към кабинета на Сашо Костов на Герена. Зная, че ми предстои разговор с един легендарен шегобиец. Чудя се да не ми направи и на мен някой номер, знае ли човек?! А всъщност на вратата ме посреща един много спокоен и уравновесен човек. Значи той можел да бъде и сериозен... Очите му и те левскарски - сини, та сини. Предстои разговор колкото за футбол, толкова и за хумор и сатира. Защото това е природата му...
"Аз не съм легенда. Такива са Кройф, Марадона, Гунди, Стоичков. Моя милост беше просто един добър футболист." С тези думи ме посреща Сашо Костов. Той не обича много думата "легенда" и смята, че тя вече се употребява под път и над път. Смята, че ако е бил сериозен, е можел да има още по-успешна кариера като играч. Но така пък човек няма да е истински.
Финтът на Сашо
Александър Костов има знаменит финт, който е известен като "финта на Сашо". Промушва топката между краката на защитниците и ги поставя в неловко положение. "Видях този финт от големия играч на Динамо Тбилиси Месхи. Много време го учих, защото не исках да се излагам. Но всяко нещо с времето си. В един момент и мен ме разкриха и започнаха да ми противодействат успешно", спомня си Сашо Костов.
Той играе като крило и трябва повече да подава, отколкото да вкарва. "Имаше случаи, когато оставях топката на голлинията, за да дойде Гунди да вкара. Аз не съм бил изявен голмайстор", смята той. Въпреки това Костов си остава един от най-сериозните реализатори на Герена.
Без шегите нямаше да съм Сашо Костов
"Казах ви и в началото - ако бях по-сериозен, щях да имам по-силна кариера, но това е против природата ми. Просто нямаше да бъда Сашо Костов", убеден е емблематичният играч на Левски. И до ден днешен той е желан във всяка левскарска компания. Където и да се съберат, навсякъде все него викат. И се сърдят, ако не отиде. "Да, ако съм станал с нещо легендарен, това са шегите и закачките", смята Сашо Костов. А за тях може да се напишат томове. Наистина са много, дори в един момент той мисли да издаде книга, но се отказва. Вместо това бате Сашо ни припомня най-знаменитите.
Цецо Атанасов и таблото
В прословутия мач, в който Левски бие ЦСКА със 7:2, на терена Сашо Костов вика играча на червените Цветан Атанасов. "Ей, Цецо, ти нали си най-бързият в ЦСКА? Тичай до вашия стадион, за да донесеш още едно табло, защото това вече е пълно...", подметнал Сашо на смаяния Атанасов. След мача продължил с разбора: "Оставихме ги да вкарат първия гол, за да видим колко публика имат на стадиона. Вкараха и последния, за да разберем колко са останали..." Разказвайки тази случка, Костов допълва вече сериозно, че тази победа е част от странностите на футболната игра. "ЦСКА имаха много сериозен отбор, бяха и убедителни лидери в класирането. Стават обаче и такива работи. Примери във футбола има много."
Цигарата и Витлачил
От Бате Сашо в чудо се видял и тогавашният треньор на Левски Рудолф Витлачил. Сериозният чех винаги излизал преди всички футболисти, облечен в официален костюм. Заставал на центъра на терена и там чакал отбора. "По това време се появиха цигарите дъвки. И веднъж излизам аз от съблекалнята с... цигара в уста. Приближавам спокойно до треньора, на метър от него разкъсах хартията и лапнах дъвката. Той ме гледаше с широко отворени очи и не знаеше как да реагира", спомня си шегобиецът. Ама и Витлачил веднъж проявил явно чувство за хумор. По време на лагер на сините една група играчи се отделили да ударят по една бира. Когато Витлачил разбрал и те се изпотили от страх, чехът в крайна сметка глобил тези, които не са пили бира. Защото се цепели от колектива...
Сомнамбул
Това е един от най-големите циркове в големия запас от изпълнения на Сашо Костов. "Знаехме, че Ването (б.р. Иван Колев), Бог да го прости, беше много страхлив. На един лагер на националния отбор в Египет Костов накарал да излъжат легендарния играч на ЦСКА, че е сомнамбул и нощем ходи по стаите. И през нощта се намъкнал в стаята на Ването и започнал да обикаля с разперени ръце. "Иван се беше вцепенил от страх, беше се мушнал под завивките и не смееше да мръдне. В един момент дори му ударих лек шамар, а той още повече се шашардиса. И дълго време вярваше, че съм сомнамбул, преди да го успокоя, че всичко е майтап", спомня си със смях Александър Костов.
Гони Гунди от мач
Когато си на терена и наблизо е Сашо Костов, винаги трябва да си нащрек. Това ще ти гарантира по-спокойно съществуване. Гунди обаче забравя тази препоръка. На контролен мач на сините в Израел българите водят с убедителното 5:0. Сашо видял, че Аспарухов нещо е разсеян, приближил се към него и внезапно му казал: "Излизай!". Нищо неподозиращият Гунди като по команда тръгнал да напуска терена пред изумения поглед на треньора Кръстьо Чакъров. "Къде тръгна бе, Георги?", пита треньорът. "Ами нали Сашо ми каза да изляза", промълвил Гунди. "Бе какъв Сашо ще ти казва, той ли ти е треньорът или аз?", продължил да беснее Чакъров...
Праща милиция на професор цесекар
Друг знаков случай е с професор Бобев от ВИФ, върл цесекар. Професорът късал на поразия на изпити Георги Аспарухов и Сашо Костов. Сашо обаче не може да не измисли някоя магария. Хванал един милиционер да огледа москвича на проф. Бобев, да му намери много кусури и да му вземе книжката. Професорът се видял в чудо без книжка, а някой му подшушнал, че само Сашо Костов може да уреди да му я върнат. Попаднал в капан, проф. Бобев казал : "Е, добре, пиша ти тройка". "Четворка!", обаче изнахалствал Сашо...
Рамазан
Голям цирк става и по време на треньорската работа на Сашо Костов в Тунис. Тимът му има важен мач, но срещата е по време на религиозния празник Рамазан. Играчите му не кусвали нищо по цял ден и били изнемощели. За щастие предстояло дълго пътуване и в гениалната глава на Сашо Костов отново дошла идея. "Казах им, че на разстояние над 500 км каноните на Рамазана не важат и може да се яде!... Очите им светнаха, наядоха се добре и после бихме с 1:0. Иначе горките не можеха да ходят от глад. Ама и аз се чудя на акъла си. Ако ме бяха разкрили за лъжата, щяха да ме убият!", смее се Сашо Костов. Голмайсторът обичал също често да се шегува, че не му се налага да се бръсне. "Няма кога да ми порасне брадата, защото непрекъснато ме целуват след гол...
Майка му умира преди мач
Морето от шеги, закачки, истории и шантави изпълнения, в които те потапя Сашо Костов, те карат да се питаш - а всъщност бил ли е някога тъжен този човек? "Да, и то много!", отговаря, без да се замисля бате Сашо. И днес, 74-годишен, той с насълзени очи си спомня за деня, в който умира майка му. "Преди мач на Левски почина майка ми. А аз трябва да съм титуляр. Играта ми не върви, но хората не знаят нищо и взеха да ме псуват от трибуните. Изведнъж взех, че вкарах гол и всичко се успокои. Как обаче съм изкарал този мач, аз си знам", връща се в този тъжен спомен Александър Костов. И добавя: "Точно затова никога не съм псувал на майка, брат, сестра. Гадно е, отвратително е!"
Якимов му е редовен гост на Герена
Димитър Якимов - божеството на ЦСКА, да ходи на Герена? В главите на днешните ултраси това е все едно християнин да се врече в Корана. За онова поколение обаче нещата са стояли по съвсем друг начин. Тогава я няма параноичната омраза между сини и червени, а само едно съперничество на терена. Извън него големите звезди на ЦСКА и Левски са приятели. "Даже повечето ми приятели са от ЦСКА. Знаете ли колко пъти Митата Якимов ми е идвал на гости на Герена, казва Сашо Костов. Днешната първична омраза между феновете на двата отбора, изкривените от злоба лица, побоищата - това са неща, които бате Сашо не може да разбере.
Любимецът му е Йохан Кройф
Днешният футбол е главно физически сблъсък, смята емблематичното крило на Левски. "Тренировките сега са много тежки, а и липсва индивидуалната подготовка. Футболът по наше време беше по-техничен. В световен план моят любимец винаги е бил Йохан Кройф. У нас това са Гунди и Якимов", твърди Сашо Костов. Той не приема и тълпите от анонимни чужденци, които пристигат всеки сезон в нашите клубове. "Не мога да приема 10 чужденци в един отбор. Така убиваме нашите футболисти", убеден е Костов."

http://www.7sport.net/archive7ds/2012/1 ... 643_11.htm

[iliev72]

Капитане видя ли колко струват днешните левскари

[hristo1306]

Капитане, преди седмица ме прати "да си пиша домашните". За това искам да ти направя една забележка. Въпросното интервю не е на журналиста Вл. Колев. Мисля, че е по спомени на един евреин голям Левскар. Казва се Рихард Езра - ако ти говори нещо това име ? Ако греша моля да ме извиниш ! Поздравление за това, че истинските фенове не забравят легендите си. Нека се споменава повече във форумите за имена като - Шаламанов, Диев, Ив Димитров, Соколето, Якимов, Жеков, Бонев, Гунди, Чико, Пената, Симулията ......