Време е, да спасим Левски. Моля помогнете ни.
Публикувано: 22 дек 2014 11:07
В Неделя сутрин или т.н. "сутринта на равносметките" се събудих умислен. Бях сънувал сън. Въпреки, че до три сутринта пъхах в пазвата на красива руса певица двадесетолевки, сънувах други неща. Вероятно нещо съм се прецакал в главата защото вместо да сънувам как въпросната певица продължава изпълнението си но на друго място аз сънувах как спасявам любимият ми отбор.
Нека да дам малко предистория. Аз съм на 35 години. Роден съм през вече далечната 1979 година в София. Казвам се Александър и съм Левскар от ... винаги. Помня първите мачове на които ходих с дядо ми, голям левскар от ... винаги. Брат му беше станал шампион с „Септември при ЦДВ“ през 1948 година но въпреки това той беше роден левскар, лека му пръст. Да си левскар, ми казваше дядо, това е много голямо нещо. Помня как стоях до него на Герена, как всички го поздравяваха и той тях. Помня как ми казваше, кой е с номер 10 и кой с номер 3. "Това е "Кокала", а онова е Емо Спасов. Това е Сираков а онзи който много меша е "Гибона". Да си левскар е нещо велико. Не знам защо. Нямам обяснение. Сърцето ми прескача лудо щом видя зеленият терен а на него сините момчета. Радостта която съм получил от тях е незабравима. Помня всеки велик момент на който съм присъствал а те за 30 години са много. Всеки който ме познава, знае колко важен е Левски за мен. Аз съм със синьо сърце и синя душа. Левски това е моят живот, моето семейство е Левски и в прекият и в преносният смисъл.
В Неделя сутрин лежах на леглото и си мислих. Мислих си за Левски. Последните години бяха ужасни. Последните месеци кошмарни. Последните дни трагични. Това не е Левски. Тъпа мутра начело, гамени на стадиона, слаби футболисти, възможно най-ограниченият в мисловен аспект треньор, изгонени ветерани и специалисти. Това се нарича разруха.
Лежах в неделя сутринта и мислих, защо трябва да има такава разруха, като ме има мен. Защо като има хора като мен, после ще поясня, трябва нашият отбор да страда. После се сетих. Сетих се защо. Защото хората като мен нищо не правят. Стоят си . Гледат отстрани и ... само това. В събота докато пусках паричките между двете прелестни гърди на очарователната певица, не си давах сметка, че това може би е спасението на моят Левски. Не гърдите, въпреки че и те биха били добро лекарство.
Хората които обичат Левски и изкарват повече от добре в България не са малко. Нека да се съберем. Има толкова много организации. Нека някоя от тях да ни събере. Да организира събиране на Герена например. Нека да се съберем и да решим важните въпроси. Аз сам не мога да помогна на моят отбор, но с вас съм сигурен, че ще успеем. Всеки месец мога да пъхам в пазвата на ... мога да давам в определен офис 100 лв за Левски. 100 лева от Александър на 35 г. от София. Да, срещу моите 100 лв. ще имам място на стадиона. Моето място. Както едно време моят дядо имаше такова място. Срещу моите 100 лв на месец ще получа картичка за Великден и нова година от любимият ми отбор. Ще ползвам 20% отстъпка в фирменият магазин ще мога да избирам президент на клуба и ще бъда поканен на някое от многото срещи с играчите на Левски през годината.
Аз мога да отделя по 100 лв на месец за Левски. Ще съм горд левскар. Друг може би ще може да отдели по-малко. Например по 20 лв на месец. И той ще има място на стадиона, може и да не е толкова хубаво като моето но ще е там и ще бъде един от нас. И той ще може да избира президент и да ползва 5% отстъпка в магазина. И той ще се среща с играчите и ще получава картички за празниците. Колко могат да отделят по 20 лв за Левски. Хиляди.
Нека направя няколко прости сметки за вас.
Ако 3 000 човека дават по 1 200 лв ( 12 месеца х 100 лв ) на година ще се съберат 3 600 000 лв.
3 000 човека. Това са само 3 000 човека. Аз съм един от тях. Познавам поне още 5 човека които ще го направят. Значи остават още 2 995. Не са много, нали?
Ако 10 000 човека дават по 240 лв ( 12 месеца х 20 лв ) на година ще се съберат 2 400 000 лв.
Сега да ги съберем 3 600 000 + 2 400 000 = 6 000 000 лева.
13 000 човека със свои места на стадиона. Прибавете към тях и тези които ще дойдат но няма да могат да помагат всеки месец. Прибавете ТВ правата и към тях парите от магазина защото и това се печели стига да знаеш как. Прибавете и парите от трансфери на играчи от школата.
Ще се получи една сума за която онзи на който не искам да спомена името иска да му целуваме свинските джолани.
А това е само песимистичната сметка. Левски е клуб на милиони а аз ви говоря за 13 000 човека.
Сега към същинският въпрос. За да се получи това елементарно нещо описано по-горе трябва да се създаде организация.
МОЛЯ ВИ, ГОСПОДА ОТ ДЕСЕТКИТЕ ЛЕВСКАРСКИ ОРГАНИЗАЦИИ. МОЛЯ ВИ, ОРГАНИЗИРАЙТЕ НИ. ВИЕ ПОКАЗАХТЕ НА ЦЕЛИЯТ СВЯТ, ЧЕ МОЖЕТЕ. ПОКАЗАХТЕ ГО НА 24.05.2014. МОЛЯ ВИ НАПРАВЕТЕ ТАКА, ЧЕ НИЕ ХОРАТА КОИТО ГЛЕДАМЕ ОТСТРАНИ И МОЖЕМ ДА ПЛУВАМЕ ДА ПОМОГНЕ НА УДАВНИКА. МАЛКО НИ ТРЯБВА, МАЛКО НО БЕЗ ДА НИ ПОБУТНЕТЕ НЯМА ДА СКОЧИМ.
Нека да дам малко предистория. Аз съм на 35 години. Роден съм през вече далечната 1979 година в София. Казвам се Александър и съм Левскар от ... винаги. Помня първите мачове на които ходих с дядо ми, голям левскар от ... винаги. Брат му беше станал шампион с „Септември при ЦДВ“ през 1948 година но въпреки това той беше роден левскар, лека му пръст. Да си левскар, ми казваше дядо, това е много голямо нещо. Помня как стоях до него на Герена, как всички го поздравяваха и той тях. Помня как ми казваше, кой е с номер 10 и кой с номер 3. "Това е "Кокала", а онова е Емо Спасов. Това е Сираков а онзи който много меша е "Гибона". Да си левскар е нещо велико. Не знам защо. Нямам обяснение. Сърцето ми прескача лудо щом видя зеленият терен а на него сините момчета. Радостта която съм получил от тях е незабравима. Помня всеки велик момент на който съм присъствал а те за 30 години са много. Всеки който ме познава, знае колко важен е Левски за мен. Аз съм със синьо сърце и синя душа. Левски това е моят живот, моето семейство е Левски и в прекият и в преносният смисъл.
В Неделя сутрин лежах на леглото и си мислих. Мислих си за Левски. Последните години бяха ужасни. Последните месеци кошмарни. Последните дни трагични. Това не е Левски. Тъпа мутра начело, гамени на стадиона, слаби футболисти, възможно най-ограниченият в мисловен аспект треньор, изгонени ветерани и специалисти. Това се нарича разруха.
Лежах в неделя сутринта и мислих, защо трябва да има такава разруха, като ме има мен. Защо като има хора като мен, после ще поясня, трябва нашият отбор да страда. После се сетих. Сетих се защо. Защото хората като мен нищо не правят. Стоят си . Гледат отстрани и ... само това. В събота докато пусках паричките между двете прелестни гърди на очарователната певица, не си давах сметка, че това може би е спасението на моят Левски. Не гърдите, въпреки че и те биха били добро лекарство.
Хората които обичат Левски и изкарват повече от добре в България не са малко. Нека да се съберем. Има толкова много организации. Нека някоя от тях да ни събере. Да организира събиране на Герена например. Нека да се съберем и да решим важните въпроси. Аз сам не мога да помогна на моят отбор, но с вас съм сигурен, че ще успеем. Всеки месец мога да пъхам в пазвата на ... мога да давам в определен офис 100 лв за Левски. 100 лева от Александър на 35 г. от София. Да, срещу моите 100 лв. ще имам място на стадиона. Моето място. Както едно време моят дядо имаше такова място. Срещу моите 100 лв на месец ще получа картичка за Великден и нова година от любимият ми отбор. Ще ползвам 20% отстъпка в фирменият магазин ще мога да избирам президент на клуба и ще бъда поканен на някое от многото срещи с играчите на Левски през годината.
Аз мога да отделя по 100 лв на месец за Левски. Ще съм горд левскар. Друг може би ще може да отдели по-малко. Например по 20 лв на месец. И той ще има място на стадиона, може и да не е толкова хубаво като моето но ще е там и ще бъде един от нас. И той ще може да избира президент и да ползва 5% отстъпка в магазина. И той ще се среща с играчите и ще получава картички за празниците. Колко могат да отделят по 20 лв за Левски. Хиляди.
Нека направя няколко прости сметки за вас.
Ако 3 000 човека дават по 1 200 лв ( 12 месеца х 100 лв ) на година ще се съберат 3 600 000 лв.
3 000 човека. Това са само 3 000 човека. Аз съм един от тях. Познавам поне още 5 човека които ще го направят. Значи остават още 2 995. Не са много, нали?
Ако 10 000 човека дават по 240 лв ( 12 месеца х 20 лв ) на година ще се съберат 2 400 000 лв.
Сега да ги съберем 3 600 000 + 2 400 000 = 6 000 000 лева.
13 000 човека със свои места на стадиона. Прибавете към тях и тези които ще дойдат но няма да могат да помагат всеки месец. Прибавете ТВ правата и към тях парите от магазина защото и това се печели стига да знаеш как. Прибавете и парите от трансфери на играчи от школата.
Ще се получи една сума за която онзи на който не искам да спомена името иска да му целуваме свинските джолани.
А това е само песимистичната сметка. Левски е клуб на милиони а аз ви говоря за 13 000 човека.
Сега към същинският въпрос. За да се получи това елементарно нещо описано по-горе трябва да се създаде организация.
МОЛЯ ВИ, ГОСПОДА ОТ ДЕСЕТКИТЕ ЛЕВСКАРСКИ ОРГАНИЗАЦИИ. МОЛЯ ВИ, ОРГАНИЗИРАЙТЕ НИ. ВИЕ ПОКАЗАХТЕ НА ЦЕЛИЯТ СВЯТ, ЧЕ МОЖЕТЕ. ПОКАЗАХТЕ ГО НА 24.05.2014. МОЛЯ ВИ НАПРАВЕТЕ ТАКА, ЧЕ НИЕ ХОРАТА КОИТО ГЛЕДАМЕ ОТСТРАНИ И МОЖЕМ ДА ПЛУВАМЕ ДА ПОМОГНЕ НА УДАВНИКА. МАЛКО НИ ТРЯБВА, МАЛКО НО БЕЗ ДА НИ ПОБУТНЕТЕ НЯМА ДА СКОЧИМ.