Онези с качулките. Аз не съм от вас. Аз съм от Левски.

[Bobolin]

Всички знаем какво се случи вчера в любимият ни клуб. Нещо, което пречупи част от мен. Така както нито подвизите започнали с Тампере та чак до Иртиш не успяха, нито загубените купи и шампионски титли или мачовете с бездушно тичащи по терена футболисти. Наистина това беше нещо ГОЛЯМО. В редовете по-долу искам да изложа моето виждане за тези неща.

Започвам с това, че съм обикновен фен на отбора. Такъв, на който са му се изпълвали със сълзи от радост очите - там на изпотрошените пейки на Герена, който е живял за момента да вдигне запаленият вестник след края на мача, и който е страдал и искал земята под краката му да се отвори и да изчезне в нея след поредният провал. Не съм един от онези "топ-фенове" отъждествяващи се, че без тях няма и публика на Левски. Онези с качулките. Г-да качулати, ако мислите, че пиенето на бира в София на масички пред фирмения магазин и респективно съответните кръчмета, гледането лошо, татуировките върху грациозните ви тела и участието в мероприятия, без които сте убедени, че Левски би бил един отбор с безлична публика ви прави елит в собствените ви очи на публиката на Левски - бъркате жестоко. Истински заслужаващият фен на Левски е онзи безличен за вас човек, който след поредният работен ден за сметка на времето прекарано със семейството си идва да подкрепи отбора на стадиона. Този, който води с усмивка на лице детето си в скучният за вас "А" или "В" (където няма опасност детето му да бъде прегазено или обгазено) и предава любовта към отборът на живота си така както само баща на син може да го стори. Човекът седнал на стотици километра от Герена пред телевизорът си, разтреперен, преживявайки всеки миг, обезумял от щастие или стиснал юмруци. Пенсионерът, отделил двудневният си бюджет за да съпреживее на живо радоста или тъгата на любимият си отбор. Това са феновете на Левски. Затова са нарекли Левски отбора на народа. Не заради вас с качулките. Вие сте нещо, което никой не желае но за жалост трябва да приемем като част от реалноста. Аз не съм един от вас.

Моля всички четящи да спрат и помислят за миг. Да надскочат буквалноста на случилото се вчера и погледнат на него от по-високо. От това какви сме, какви са нашите морални ценности, какъв е мирогледа ни. За къде сме тръгнали и какви искаме да бъдем. Как искаме да се отнасят към самите нас. Към близките ни. Защото това вчера може утре да се случи на теб, на родителите ти, на децата ти. На улицата, в магазина, в домът ти. От някой подобен другомислещ. От някой подобен с изкривена до извратеност ценностна система и чувство за морал. От някой решил, че детето ти силно го дразни ходещо си така с тениска на толкова омразната му нему група. Или че баща ти, няма право да застава така на кръстовището. Или...

Вчера, Левски се върна в мутренските времена и мислено географски се измести на футболната карта в посока Анадола. От шепа момчета с качулки. Нашият отбор. Моят отбор. От хора с болна представа за морал. Такава, че за постигане на целите си, човешкото достойнство да не значи нищо за тях. А сега конкретно с имена.

Тодор Батков сътвори поредното си безумие и доказа, че колкото по-бързо настъпи денят в който напусне Левски, толкова по-скоро ще има и надежда в очите ни. Да уволниш треньор с ясно изразено европейско мислене и манталитет, с качествата на Йоканович, само след три месеца при положение, че си го натресъл на отбор от събрани преди него недоразумения, може да бъде наречено само чутовно безумство.

Ивайло Петев - набеденият за "чорбар". Точно този, който биеше същите "чорбари" където ги хване. Човекът, който измъкна титлата под носа им и ги лиши от нея. Човекът показал професионализъм и направил отбор от "Б" група автоматично два пъти поред шампион на страната си. Човекът, отказал (както стана ясно) на няколко клуба в чужбина за да дойде и работи за доброто на Левски. Нещо, което онези с качулките нито някога ще повярват, нито могат да разберат. Онези, за който думата професионализъм в треньорската професия е термин лишен от смисъл. Онези, с ценностна система от първобитнообщинният строй. Ивайло Петев - незаслужаващ с нищо животинската агресия, физическата саморазправа и унижението нанесено му от онези - с качулките.

Наско Сираков - довел Йоканович. Стоящ зад него. Уволнил го. Стоящ до новият треньор при представянето. Гледащ безучастно как в домът на Левски, бива дърпан и публично събличан. Гледах го отново и отново. Гледах го десетки пъти. Как момче с качулка съблича дрехите от Петев, а г-н Сираков става и се изнизва край него мънкащ нещо под носа си. Наско Сираков е легнда. А вчера можеше да се превърне и в нещо повече. Само малко мъжество. Колкото да застане между човека, който си довел и групичката опитваща се да го линчува. И да каже: "Аз съм Наско Сираков и няма да допусна такава мерзост в домът ми." Дори и онези с качулките щяха да се поопомнят. Защото вдигнат ли ръка срещу Наско Сираков, тогава излизат на война срещу истинската публика на Левски. А тогава и Господ трудно би ги опазил. Но той изпусна шанса, когато един мъж трябва да постъпи като такъв. Г-н Сираков, аз отказвам да слушам обяснения и интервюта. В моите очи изгубихте авторитета си. Оставихте човек в беда. Човек доверил ви се и навярно разчитащ и имащ нужда от подкрепата ви. Хората вътре в клуба могат да съдят реално за работата ви през тези месеци. Но от вън резултат не се видя.

Иво Тонев. Набеден за "буфер". Но аз вярвам в този човек. Повярвах в сълзите му от радост преди време. И в сълзите му от угорчение после. В думите му. Повярвах със сърцето си. Така усетих нещата за себе си. И мисля, че той дошъл от чуждия клуб стана повече Левскар отколкото други за целият си живот. Един от малкото, който разбра какво значи да си от Левски. В истинският смисъл а не в криворазбраният. И отборът само губи с отсъствието му.

Това не е моят Левски. Това не е отбора на народа. Това е отбора на саможивите мутри и на страхливците. Не приемам шепа момчета с качулки да назначават и уволняват треньори в моя Левски. Не приемам собственика на моя Левски да кляка пред тях. Не приемам легенда на клуба да се изнизва като страхливец, оставяйки човек в беда. Не ми пука кой ни е бил и от кой сме отпадали. Аз съм от Левски и това ми стига. Но ми пука за човещината, за морала, за мъжеството, за професионализма. За това, което ни прави хора.

Единственото, което мога да направя е да не бъда там на трибуните. И това да е моят личен протест срещу това в което се е превърнал любимият ми отбор. Протест срещу онези с качулките. А до скоро си препредавахме между секторите "И преди, и сега, Левски значи СВОБОДА!" Каква гротеска. Няма да съм там, не защото не обичам отборът си. Обичам го до болка. Няма да съм там, защото вярвам в ценности и качества, които носим в сърцата си и ни правят ХОРА. Които вчера бяха поругани в сърцето на любимият ми клуб. От онези с качулките. Аз не съм от вас. Аз съм от Левски.

[milen.hristov]

Всички знаем какво се случи вчера в любимият ни клуб. Нещо, което пречупи част от мен. Така както нито подвизите започнали с Тампере та чак до Иртиш не успяха, нито загубените купи и шампионски титли или мачовете с бездушно тичащи по терена футболисти. Наистина това беше нещо ГОЛЯМО. В редовете по-долу искам да изложа моето виждане за тези неща.

Започвам с това, че съм обикновен фен на отбора. Такъв, на който са му се изпълвали със сълзи от радост очите - там на изпотрошените пейки на Герена, който е живял за момента да вдигне запаленият вестник след края на мача, и който е страдал и искал земята под краката му да се отвори и да изчезне в нея след поредният провал. Не съм един от онези "топ-фенове" отъждествяващи се, че без тях няма и публика на Левски. Онези с качулките. Г-да качулати, ако мислите, че пиенето на бира в София на масички пред фирмения магазин и респективно съответните кръчмета, гледането лошо, татуировките върху грациозните ви тела и участието в мероприятия, без които сте убедени, че Левски би бил един отбор с безлична публика ви прави елит в собствените ви очи на публиката на Левски - бъркате жестоко. Истински заслужаващият фен на Левски е онзи безличен за вас човек, който след поредният работен ден за сметка на времето прекарано със семейството си идва да подкрепи отбора на стадиона. Този, който води с усмивка на лице детето си в скучният за вас "А" или "В" (където няма опасност детето му да бъде прегазено или обгазено) и предава любовта към отборът на живота си така както само баща на син може да го стори. Човекът седнал на стотици километра от Герена пред телевизорът си, разтреперен, преживявайки всеки миг, обезумял от щастие или стиснал юмруци. Пенсионерът, отделил двудневният си бюджет за да съпреживее на живо радоста или тъгата на любимият си отбор. Това са феновете на Левски. Затова са нарекли Левски отбора на народа. Не заради вас с качулките. Вие сте нещо, което никой не желае но за жалост трябва да приемем като част от реалноста. Аз не съм един от вас.

Моля всички четящи да спрат и помислят за миг. Да надскочат буквалноста на случилото се вчера и погледнат на него от по-високо. От това какви сме, какви са нашите морални ценности, какъв е мирогледа ни. За къде сме тръгнали и какви искаме да бъдем. Как искаме да се отнасят към самите нас. Към близките ни. Защото това вчера може утре да се случи на теб, на родителите ти, на децата ти. На улицата, в магазина, в домът ти. От някой подобен другомислещ. От някой подобен с изкривена до извратеност ценностна система и чувство за морал. От някой решил, че детето ти силно го дразни ходещо си така с тениска на толкова омразната му нему група. Или че баща ти, няма право да застава така на кръстовището. Или...

Вчера, Левски се върна в мутренските времена и мислено географски се измести на футболната карта в посока Анадола. От шепа момчета с качулки. Нашият отбор. Моят отбор. От хора с болна представа за морал. Такава, че за постигане на целите си, човешкото достойнство да не значи нищо за тях. А сега конкретно с имена.

Тодор Батков сътвори поредното си безумие и доказа, че колкото по-бързо настъпи денят в който напусне Левски, толкова по-скоро ще има и надежда в очите ни. Да уволниш треньор с ясно изразено европейско мислене и манталитет, с качествата на Йоканович, само след три месеца при положение, че си го натресъл на отбор от събрани преди него недоразумения, може да бъде наречено само чутовно безумство.

Ивайло Петев - набеденият за "чорбар". Точно този, който биеше същите "чорбари" където ги хване. Човекът, който измъкна титлата под носа им и ги лиши от нея. Човекът показал професионализъм и направил отбор от "Б" група автоматично два пъти поред шампион на страната си. Човекът, отказал (както стана ясно) на няколко клуба в чужбина за да дойде и работи за доброто на Левски. Нещо, което онези с качулките нито някога ще повярват, нито могат да разберат. Онези, за който думата професионализъм в треньорската професия е термин лишен от смисъл. Онези, с ценностна система от първобитнообщинният строй. Ивайло Петев - незаслужаващ с нищо животинската агресия, физическата саморазправа и унижението нанесено му от онези - с качулките.

Наско Сираков - довел Йоканович. Стоящ зад него. Уволнил го. Стоящ до новият треньор при представянето. Гледащ безучастно как в домът на Левски, бива дърпан и публично събличан. Гледах го отново и отново. Гледах го десетки пъти. Как момче с качулка съблича дрехите от Петев, а г-н Сираков става и се изнизва край него мънкащ нещо под носа си. Наско Сираков е легнда. А вчера можеше да се превърне и в нещо повече. Само малко мъжество. Колкото да застане между човека, който си довел и групичката опитваща се да го линчува. И да каже: "Аз съм Наско Сираков и няма да допусна такава мерзост в домът ми." Дори и онези с качулките щяха да се поопомнят. Защото вдигнат ли ръка срещу Наско Сираков, тогава излизат на война срещу истинската публика на Левски. А тогава и Господ трудно би ги опазил. Но той изпусна шанса, когато един мъж трябва да постъпи като такъв. Г-н Сираков, аз отказвам да слушам обяснения и интервюта. В моите очи изгубихте авторитета си. Оставихте човек в беда. Човек доверил ви се и навярно разчитащ и имащ нужда от подкрепата ви. Хората вътре в клуба могат да съдят реално за работата ви през тези месеци. Но от вън резултат не се видя.

Иво Тонев. Набеден за "буфер". Но аз вярвам в този човек. Повярвах в сълзите му от радост преди време. И в сълзите му от угорчение после. В думите му. Повярвах със сърцето си. Така усетих нещата за себе си. И мисля, че той дошъл от чуждия клуб стана повече Левскар отколкото други за целият си живот. Един от малкото, който разбра какво значи да си от Левски. В истинският смисъл а не в криворазбраният. И отборът само губи с отсъствието му.

Това не е моят Левски. Това не е отбора на народа. Това е отбора на саможивите мутри и на страхливците. Не приемам шепа момчета с качулки да назначават и уволняват треньори в моя Левски. Не приемам собственика на моя Левски да кляка пред тях. Не приемам легенда на клуба да се изнизва като страхливец, оставяйки човек в беда. Не ми пука кой ни е бил и от кой сме отпадали. Аз съм от Левски и това ми стига. Но ми пука за човещината, за морала, за мъжеството, за професионализма. За това, което ни прави хора.

Единственото, което мога да направя е да не бъда там на трибуните. И това да е моят личен протест срещу това в което се е превърнал любимият ми отбор. Протест срещу онези с качулките. А до скоро си препредавахме между секторите "И преди, и сега, Левски значи СВОБОДА!" Каква гротеска. Няма да съм там, не защото не обичам отборът си. Обичам го до болка. Няма да съм там, защото вярвам в ценности и качества, които носим в сърцата си и ни правят ХОРА. Които вчера бяха поругани в сърцето на любимият ми клуб. От онези с качулките. Аз не съм от вас. Аз съм от Левски.

Ето още нещо интересно
Нападателите на Ивайло Петев са на заплата в „Левски“. Групата фенове, които във вторник съблякоха треньора и осуетиха представянето му, са стюарди, които се грижат за охраната и сигурността на „Герена“. Оказва се, че точно хора, на които „Левски“ плаща, прогониха и унизиха Петев. Впоследствие двукратният шампион с Лудогорец отказа да работи в клуба и днес обясни причините за решението си.

Именно част от феновете, които нападнаха Ивайло Петев, бяха днес на среща с Тодор Батков. След нея от клуба излязоха с официална декларация, че „временните недоразумения са изгладени“. Адвокатът и представители на привържениците ще дадат пресконференция в четвъртък (10 октомври) от 13:00 часа на „Герена“

[fcb_bg]

Мисля, че този текст трябва да се разпечата и всеки левскар трябва да си го сложи в рамка.

[uki2]

Абсолютно е прав автора на темата! По-добре не може и да се опише! Тези хора превърнаха нашия Левски в безполезно и безсмислено образование, въплатило в себе си всичко което винаги сме ненавиждали и срещу което сме се борили! ТОВА НЕ Е ЛЕВСКИ!!!

[vladipo]

Много си прав...
Наско Сирсиаков се оказа човек, с лека ръка! Няма как да бъде уважаван. Успехите му явно са плод на късмет + два добри трансфера...
Доста често съм споделял на приятелката си как един ден като имаме дете ще го заведа на стадиона. Вчера след случилото се тя ми каза така: "Как си мислиш, че аз мога да пусна детето някога там при тези и да взима пример от тях."
Вчера аз си задодх въпроса защо сравняват всички истински фенове на Левски с тези провокатори?! Публиката на Левски не е от тези 10 простака! Левски е половин България!

[plamenst7]

Напълно споделям написаното от автора. На качулатите боклуци няма ли кой да им повдигне обвинение за хулиганство?

[Ivanskiq]

Версията за вчерашния скандал от мен. Първо искам да кажа, че не съм привърженик на конспирационните теории. Вярвам, че човекът, обикновеният човек има моралните сили да чертае съдбата си и го прави, въпреки опитите на други да го подчинят. Конспирационните теории се базират върху принципа, че обикновения човек е една обречена жертва в една отдавна изплетена паяжина, която никой никога не ще може да разкъса. Въпросът обаче, как една дузина фенове, повечето от тях с качулки, влиза безпрепяствано на пресконференция (къде е охраната?), по време, когато обикновените хора са на работа и се държи нагло и безцеремонно, така сякаш имат някакъва протекция, не намира друг отговор - освен определението - "сценарий". Ние не сме близки на основните играчи, нито сме в кухнята на нещата, което не означава, че не можем да достигнем до техния корен. Доста хора се опитаха още вчера да дадат някакво обяснение, но за съжаление трябва да кажа, че аргументите на доста хора не бяха убедителни. Ето ви едно възможно обяснение на всичко, като пасианса на обяснението се опира върху един основен принцип - кой е печелившият от всички заподозрени играчи на сцената. Играчите, които имат ресурса да режисират подбно нещо са тримата - Батков, Тонев и Сираков. Никой друг няма нито ресурса за подобно нещо, нито би спечелил от това, тъй като не е ръководен фактор и никой не би обрал позитивите от това. А позитиви има, особенно ако си начело на този клуб - и финансови, и политически и обществени (под формата на престиж за някой с голямо его, а ние балканците сме си мегаломани т.е. мислим че сме родени непременно за светлините на прожекторите). Та, затова и правилно, много от вас тръгнаха да интерпретират нещата, подозирайки някой от тях. Та да видим - днес, вече след случката, всеки от тримата основни играчи, кой къде се е позиционирал в развитието на сагата? Сираков е подал оставка, изпускайки емоциите и казвайки, че повече няма да стъпи на Герена. Той е в позиция - аут от играта. Завръщането му на този етап зависи от евентулната проявена "благосклонност" на Батков да му подаде ръка на единството в името на "доброто на Левски". А къде е позциониран Тонев - Тонев е подал оставка писменно, с обявеното пред обществеността твърдо намерение да се оттегли от Левски. Всъщност и Сираков и Тонев до този момент след скандала са оставили твърдото впечатление, че нервите им не са издържали и се откзват от каузата Левски, нещо което засега хвърля сянка върху техния имидж пред феновете на Левски, защото няма да се борят докрая в името на Левски, обвързвайки съдбата си с неволите на клуба. Доколкото разбрах, тази дузина фенове се е държала обидно, към Наско Сираков. Забелязахте ли днес, как декларацията на НКП беше насочена открито срещу Сираков (който все още не е подал писменно оставка), благосклонно към Тонев, който чрез своята писменна оставка зазида своето връщане в Левски, a срещу Батков нямаше нищо? А къде е позициониран Батков в сагата, след вчерашния скандал до този момент - стои начело на клуба, но вече като едноличен ръководител (забележете как вчера първото му изказване пред медиите беше, че той дал 41 млн. лева за клуба досега, сякаш, за да подчертае, че този клуб функционира до този момент само и единствено благодарение на него), с послушен и скромен треньор като Сухия и след разговор с "феновете", за които разговор публично бе обявено, че е завършил успешно с тях (сякаш, като че ли това са всички фенове). Вместо днес да се питаме, защо нещата в Левски не вървят отдавна, имаме двама от тримата основни играчи извън играта, което за нас е второстепенно, защото все още спорим дали тази дузина фенове е постъпила правилно вчера спрямо Петев. Петев няма да се върне. Защо обаче погледът ни е все назад. Защо спорим ретроспективно, станалото никой няма да поправи, но затова пък нещата в нашия клуб към днешна дата заслужават особенно внимание. Завършен е един цикъл. Той започна с недоволството към Батков и желанието за неговата смяна. Премина през назначаването директора Тонев и сладките приказки за прекрасното финансово бъдеще на отбора. Следващата фаза бе назначаването на Сираков и обещания за светло спортно-техническо бъдеще на отбора. Цикълът завърши там, откъдето започна. Батков отново е едноличен машинист на клуба, а ние сме скарани и разделени. Тони Здравков е послушен треньор, той не е от амбицозните и мрънкащите треньори. Батков не обича и сатрапи, които да му се месят в аферите, да критикуват, да се стараят в работата и после да обират овациите пред прожекторите. Защо му е на Батков силна фигура, която да иска успехи? Успехите са лошо нещо, те са като апетитът, който идва с яденето, това вдига много очакванията, а те от своя страна изискват много разходи. Друго си е Левски да е полужив, така хем нямаш големи разходи, хем все си намираш някой друг виновен затова, хем винаги можеш да използваш клуба като разменна монета. Абе, с една дума, за вчерашната случка - ако някой не е знаел досега какво е активно мероприятие надявам се сега да е разбрал.

[balef]

Тези качулати надрусани наркомани не са фенове на Левски !
Другаря Батков вън от ФК Левски !!!

[g3_ev2]

Някой син приятел изненадан ли е от развръзката? Щедрият на приказки и оскъдния на финансиране Батков отписа 100-годишнината и просто импровизира полу-прозрачна версия за вземане на едно евтино 5 - 7 място в елитната група.
Пишете колкото искате за червени свине, но простотията на сините фанариоти идеално оправи финансите на великия син благодетел! Резултат: Левски - средняк, авторитетната някога синя публика - тотално компрометирана, Батков - целия в бяло!
Единственото добро е комбинацията Мариан - Антони - Топчо - може да се окаже "неочаквано добра комбинация".

[Балкански Орел]

Добре бе, те нали се водят национален фен клуб на Левски, ебахти пародията, после защо нямало хора на стадионите.След вчерашната случка, публиката Левски намаля със сигурност.