"Близнаци" ли са били Джордж Бест и Жоро Соколов - Соколето?
Публикувано: 04 юли 2012 15:39
Гениалните близнаци – Джордж Бест и Жоро Соколов - Соколето
В края на 2005 г. почина легендарният северноирландски футболист Джордж Бест. Смъртта му се превърна в централно събитие в цяла Великобритания. Вестта за кончината му беше на първите страници на всички британски вестници, беше водеща новина за всички медии. (Съответно бе отразена и по целия свят.) Смъртта на Бест бе последвана от публикуването и излъчването на стотици материали за него на футболисти, журналисти, привърженици, общественици, политици, приятели, роднини, познати. Тялото на Джордж бе изпратено от кордон от десетки хиляди хора в родния му Белфаст. Цяла Великобритания се поклони за последно пред гениалния футболист. И тази дълбоко вълнуваща траурна почит негласно, но същевременно и гласно, съвсем недвусмислено казваше: този свят беше напуснат от най-големия футболист, раждал се на Острова, а може би и не само там. Това бе признанието и на стотици хиляди фенове от всички краища на Кралството, въпреки острия клубен антагонизъм. Великобритания свали шапка на Джордж Бест като на най-великия си футболист.
Въпреки че той бе приключил с големия футбол преди повече от 30 години. Въпреки че не бе англичанин, а северноирландско момче от периферния Белфаст. Въпреки че не само не бе печелил световната титла – за разлика от прочутия си клубен съотборник сър Боби Чарлтън, но дори не бе участвал на световно първенство. Въпреки че приживе често бе в обектива на жълтата преса със скандалното си пиянство. Въпреки че бе пример за един самоунищожил се талант и човек. Въпреки че, след като три години по-рано му бе присаден черен дроб, но отново започна да пие, предизвика полемика дали алкохолиците трябва да се ползват от шанса за чернодробна трансплантация. Защо, въпреки всичко това и въпреки още толкова много неща, и въпреки десетките си знаменити футболисти, Великобритания го изпрати като най-големия измежду тях? ЗАЩОТО ТАМ ВИСОКО ЦЕНЯТ ТАЛАНТА. И тази етична и прагматична философия е в основата на водещата роля, която има англосаксонският свят в последните няколко столетия.
Преди 10 години – няколко дни след като навърши 60 години (19 юни) – на 27 юни 2002 издъхна Жоро Соколов. Последните си години Соколето живя тежко болен в ужасяваща мизерия. В самия край на живота си бе превърнат и в център на скандал в жълтата преса. Но все пак може би и това парадоксално помогна да бъде изпратен до гроба си от около 200 души. А погребението му не бе отразено от нито една от трите национални телевизии.
Но какво общо имат Джордж Бест и Жоро Соколов ли? Да, този въпрос е твърде възможен дори за много левскари. Въпреки че повечето от негледалите Соколето сигурно са чували да го наричат “най-големият талант на българския футбол”. Оттам нататък легендата за Жоро продължава обаче така: “най-големият талант, но останал нереализиран.” Кариерата на Соколов приключва, когато той е на 27 години. На същата възраст Джордж Бест на практика свършва с големия футбол, но за Острова и за света той е много повече от реализиран талант, въпреки преждевременния си залез. Няколко месеца преди смъртта на Жоро Соколов направих един материал за него и за Джордж Бест. Днес казаното от тях и написаното за тях в този материал от края на 2001 е особено актуално. Впрочем, то ще е актуално, докато футболът е жив. То ще дава и някакъв съдържателен отговор на тези, които питат кой всъщност е Жоро Соколов? Ами същият като Бест. И също като северноирландския си “близнак” – неповторим.
И още нещо. Много от тези, които са познавали и обичали Джордж Бест или Жоро Соколов, казват за тях, че – извън хватката на алкохолното обезобразяване – те са били от хората, за които не можеш да кажеш лоша дума, епосредствени и сърдечни. За Жоро го потвърждавам лично.
Но нека се върнем към 2001. На докрай изцедения от алкохола Жоро Соколов му оставаха още няколко месеца живот на този свят, а на Джордж Бест – още четири години, през по-голямата част от които той бе вече с чужд черен дроб, а преди смъртта си остана и без втората си жена Алекс, която не можа да понесе непоправимия му алкохолизъм и го напусна.
* В средата на 2001 Джордж Бест навърши 55 години. Това бе повод британските медии отново да отделят подобаващо внимание на гениалния северноирландски футболист. За разлика от България, където паметта е къса, а чувства като възхищение и признателност, съучастие и съпричастност, заинтересованост или загриженост и състрадателност са повече от деформирани. Ретроспекциите за Бест обаче би трябвало сами да предизвикват у нас неотразими асоциации с един изключителен и изумителен български футболен артист и гений – Жоро Соколов. И това бе поводът да се срещна със Соколето (наричан още Йогата), за да поговорим за самия него и… разбира се, за Бест. Да поговорим за футбола и за живота. Може би в началото е уместно да припомня думите на един бивш мениджър на Манчестър Юнайтед – Уилф МакГинес, казани за Бест: “Ако преминаваше през баровете по начина, по който преминаваше защитниците, той щеше да играе по-дълго”. Блеснали ослепително още като юноши, и Жоро, и Бест се разделят преждевременно с големия футбол (но с по 10-11 сезона зад гърба си!). И двамата се опитват след това да продължат да играят – с различен успех. За Жоро, след повече от кратки престои в Дунав, Хасково и Академик (Сф), вратите се оказват затворени след височайше “Не!” от “правоимащите” в комунистическа България. Докато Джордж играе още 10 години, но сменяйки един след друг второ- и треторазредни отбори. Въпреки това днес Бест казва: “Ако можех да започна всичко отначало, не бих променил нищо. Имах страхотен живот. Разбира се, не бих искал да съм влизал в затвора, не бих искал да са ми забранявали да шофирам, не бих искал да съм участвал в сбивания. Но всичко това е един процес на учене, през който трябва да минеш.”
В средата на 2001 Джордж Бест навърши 55 години. Това бе повод британските медии отново да отделят подобаващо внимание на гениалния северноирландски футболист. За разлика от България, където паметта е къса, а чувства като възхищение и признателност, съучастие и съпричастност, заинтересованост или загриженост и състрадателност са повече от деформирани. Ретроспекциите за Бест обаче би трябвало сами да предизвикват у нас неотразими асоциации с един изключителен и изумителен български футболен артист и гений – Жоро Соколов. И това бе поводът да се срещна със Соколето (наричан още Йогата), за да поговорим за самия него и… разбира се, за Бест. Да поговорим за футбола и за живота. Може би в началото е уместно да припомня думите на един бивш мениджър на Манчестър Юнайтед – Уилф МакГинес, казани за Бест: “Ако преминаваше през баровете по начина, по който преминаваше защитниците, той щеше да играе по-дълго”. Блеснали ослепително още като юноши, и Жоро, и Бест се разделят преждевременно с големия футбол (но с по 10-11 сезона зад гърба си!). И двамата се опитват след това да продължат да играят – с различен успех. За Жоро, след повече от кратки престои в Дунав, Хасково и Академик (Сф), вратите се оказват затворени след височайше “Не!” от “правоимащите” в комунистическа България. Докато Джордж играе още 10 години, но сменяйки един след друг второ- и треторазредни отбори. Въпреки това днес Бест казва: “Ако можех да започна всичко отначало, не бих променил нищо. Имах страхотен живот. Разбира се, не бих искал да съм влизал в затвора, не бих искал да са ми забранявали да шофирам, не бих искал да съм участвал в сбивания. Но всичко това е един процес на учене, през който трябва да минеш.”
Ето какво вижда и Жоро, обръщайки се назад: “На терена бях изключително спокоен. И скромен. А в живота бях ужас. Както Джордж Бест не прави евала на никого, така и аз. Биех се много. Защото има много неточни хора. И много хубаво ги наказвах полицаите… милиционерите, извинявам се.” (През 1984 Бест прекарва два месеца в затвора за шофиране в нетрезво състояние и сбиване с полицията – бeл. авт.) Животът ни с Бест е същият. Затова си го обичам – защото той е като мене и аз съм като него. Само че той живее в Англия, а аз в България. Много е голяма разликата. Разликата е, че той е богаташ, а аз съм бедняк. Ако има човек на земното кълбо, който да съжалява, че се е родил в България, това е Жоро Соколов. Но същевременно не бих могъл да бъда далеч от България и от семейството си. Страшно, непреодолимо чувство. Но съжалявам, съжалявам, че съм се родил тук.”
Когато говорим за разлики, освен че единият живее и играе в центъра на свободния свят, а другият се блъска в стените на комунистическата крепостническа система (и оттук – световната популярност и признание за единия, за сметка на само “домашната” слава и дори спорно признание за другия), още един факт като че ли казва всичко – през 1988 г. приятели на Бест му помагат да организира благотворителен мач в родния Белфаст с цел да бъде подпомогнат в затрудненото му материално положение. На мача идват 20 000 души – рекорден брой за Северна Ирландия за последните 20 години, а събраната сума е 75 000 лири стерлинги! Джордж Бест става и един от коментаторите на “Скай спортс”, а наскоро на пазара във Великобритания се появи поредната видеокасета, демонстрираща знаменития му футболен гений. В същото време от няколко години Соколето е инвалид, който почти не излиза от дома си, живее забравен и в страшна мизерия (използван срещу някой лев от нечистоплътни журналисти манипулатори като представителя на скандално жълт ШОКиращ вестник).
Но този контраст не може да бъде отнесен по никакъв начин към самия футбол. Затова е интересно да чуем какво мисли Жоро за Джордж: “Бест е една фигура в големия модерен футбол. Не бих го сравнил с Марадона в никакъв случай, защото действително имат различни качества. Примерно и двамата са ужасно стартови. Но това, което е красотата в един нападател, е техниката. Марадона има южноамериканска техника. Бест има европейска – но много по-бърза техника, ми се струва. И това не го казвам, защото обичам Джордж Бест, а аз го обичам него, защото и той е като мен – СВОБОДЕН човек… Имахме с него прилика и в играта, голяма прилика. Прекрасно пази топката – и да го избутат, той пак си я привлича с него. Дори да го фаулират – топката си е у него. Това е Джордж Бест. За него не е проблем да елиминира няколко човека (което е доста трудна работа) и след това да даде много прецизен пас. Той е определено демонстративен футболист. Като тези качества, които ги предлага на публиката, обаче ги обвързва и с ползата за отбора, много е полезен за отбора си. Силен реализатор. Трудно ми е да видя в Европа по-голям футболист от него. Например, трудно ми е да уважавам в такава степен Кройф. Мен ми е по-симпатичен Бест, защото е по-опасен от Кройф. Може би два-три пъти. Това е мое мнение.”
Поразителното сходство между талантите и съдбите на феноменалните Джордж Бест и Жоро Соколов бе и причината да предложа на Соколето идеята за едно паралелно интервю – тоест той да отговори на серия въпроси, които наскоро бяха зададени на северноирландския му побратим от футболни фенове чрез специализираното английско списание “4-4-2″ в рубриката “Едно към едно”. Жоро прие идеята, като някои от въпросите естествено бяха перифразирани според неговата личност и нашия историко-географски зрителен ъгъл. Разбира се, за да бъде смислено и оригинално това интервю със Соколето, задавах му само въпросите, без той да знае отговорите, които беше дал Бест. Любопитно е, че нито за миг Жоро не се поинтересува от тях!…
В края на 2005 г. почина легендарният северноирландски футболист Джордж Бест. Смъртта му се превърна в централно събитие в цяла Великобритания. Вестта за кончината му беше на първите страници на всички британски вестници, беше водеща новина за всички медии. (Съответно бе отразена и по целия свят.) Смъртта на Бест бе последвана от публикуването и излъчването на стотици материали за него на футболисти, журналисти, привърженици, общественици, политици, приятели, роднини, познати. Тялото на Джордж бе изпратено от кордон от десетки хиляди хора в родния му Белфаст. Цяла Великобритания се поклони за последно пред гениалния футболист. И тази дълбоко вълнуваща траурна почит негласно, но същевременно и гласно, съвсем недвусмислено казваше: този свят беше напуснат от най-големия футболист, раждал се на Острова, а може би и не само там. Това бе признанието и на стотици хиляди фенове от всички краища на Кралството, въпреки острия клубен антагонизъм. Великобритания свали шапка на Джордж Бест като на най-великия си футболист.
Въпреки че той бе приключил с големия футбол преди повече от 30 години. Въпреки че не бе англичанин, а северноирландско момче от периферния Белфаст. Въпреки че не само не бе печелил световната титла – за разлика от прочутия си клубен съотборник сър Боби Чарлтън, но дори не бе участвал на световно първенство. Въпреки че приживе често бе в обектива на жълтата преса със скандалното си пиянство. Въпреки че бе пример за един самоунищожил се талант и човек. Въпреки че, след като три години по-рано му бе присаден черен дроб, но отново започна да пие, предизвика полемика дали алкохолиците трябва да се ползват от шанса за чернодробна трансплантация. Защо, въпреки всичко това и въпреки още толкова много неща, и въпреки десетките си знаменити футболисти, Великобритания го изпрати като най-големия измежду тях? ЗАЩОТО ТАМ ВИСОКО ЦЕНЯТ ТАЛАНТА. И тази етична и прагматична философия е в основата на водещата роля, която има англосаксонският свят в последните няколко столетия.
Преди 10 години – няколко дни след като навърши 60 години (19 юни) – на 27 юни 2002 издъхна Жоро Соколов. Последните си години Соколето живя тежко болен в ужасяваща мизерия. В самия край на живота си бе превърнат и в център на скандал в жълтата преса. Но все пак може би и това парадоксално помогна да бъде изпратен до гроба си от около 200 души. А погребението му не бе отразено от нито една от трите национални телевизии.
Но какво общо имат Джордж Бест и Жоро Соколов ли? Да, този въпрос е твърде възможен дори за много левскари. Въпреки че повечето от негледалите Соколето сигурно са чували да го наричат “най-големият талант на българския футбол”. Оттам нататък легендата за Жоро продължава обаче така: “най-големият талант, но останал нереализиран.” Кариерата на Соколов приключва, когато той е на 27 години. На същата възраст Джордж Бест на практика свършва с големия футбол, но за Острова и за света той е много повече от реализиран талант, въпреки преждевременния си залез. Няколко месеца преди смъртта на Жоро Соколов направих един материал за него и за Джордж Бест. Днес казаното от тях и написаното за тях в този материал от края на 2001 е особено актуално. Впрочем, то ще е актуално, докато футболът е жив. То ще дава и някакъв съдържателен отговор на тези, които питат кой всъщност е Жоро Соколов? Ами същият като Бест. И също като северноирландския си “близнак” – неповторим.
И още нещо. Много от тези, които са познавали и обичали Джордж Бест или Жоро Соколов, казват за тях, че – извън хватката на алкохолното обезобразяване – те са били от хората, за които не можеш да кажеш лоша дума, епосредствени и сърдечни. За Жоро го потвърждавам лично.
Но нека се върнем към 2001. На докрай изцедения от алкохола Жоро Соколов му оставаха още няколко месеца живот на този свят, а на Джордж Бест – още четири години, през по-голямата част от които той бе вече с чужд черен дроб, а преди смъртта си остана и без втората си жена Алекс, която не можа да понесе непоправимия му алкохолизъм и го напусна.
* В средата на 2001 Джордж Бест навърши 55 години. Това бе повод британските медии отново да отделят подобаващо внимание на гениалния северноирландски футболист. За разлика от България, където паметта е къса, а чувства като възхищение и признателност, съучастие и съпричастност, заинтересованост или загриженост и състрадателност са повече от деформирани. Ретроспекциите за Бест обаче би трябвало сами да предизвикват у нас неотразими асоциации с един изключителен и изумителен български футболен артист и гений – Жоро Соколов. И това бе поводът да се срещна със Соколето (наричан още Йогата), за да поговорим за самия него и… разбира се, за Бест. Да поговорим за футбола и за живота. Може би в началото е уместно да припомня думите на един бивш мениджър на Манчестър Юнайтед – Уилф МакГинес, казани за Бест: “Ако преминаваше през баровете по начина, по който преминаваше защитниците, той щеше да играе по-дълго”. Блеснали ослепително още като юноши, и Жоро, и Бест се разделят преждевременно с големия футбол (но с по 10-11 сезона зад гърба си!). И двамата се опитват след това да продължат да играят – с различен успех. За Жоро, след повече от кратки престои в Дунав, Хасково и Академик (Сф), вратите се оказват затворени след височайше “Не!” от “правоимащите” в комунистическа България. Докато Джордж играе още 10 години, но сменяйки един след друг второ- и треторазредни отбори. Въпреки това днес Бест казва: “Ако можех да започна всичко отначало, не бих променил нищо. Имах страхотен живот. Разбира се, не бих искал да съм влизал в затвора, не бих искал да са ми забранявали да шофирам, не бих искал да съм участвал в сбивания. Но всичко това е един процес на учене, през който трябва да минеш.”
В средата на 2001 Джордж Бест навърши 55 години. Това бе повод британските медии отново да отделят подобаващо внимание на гениалния северноирландски футболист. За разлика от България, където паметта е къса, а чувства като възхищение и признателност, съучастие и съпричастност, заинтересованост или загриженост и състрадателност са повече от деформирани. Ретроспекциите за Бест обаче би трябвало сами да предизвикват у нас неотразими асоциации с един изключителен и изумителен български футболен артист и гений – Жоро Соколов. И това бе поводът да се срещна със Соколето (наричан още Йогата), за да поговорим за самия него и… разбира се, за Бест. Да поговорим за футбола и за живота. Може би в началото е уместно да припомня думите на един бивш мениджър на Манчестър Юнайтед – Уилф МакГинес, казани за Бест: “Ако преминаваше през баровете по начина, по който преминаваше защитниците, той щеше да играе по-дълго”. Блеснали ослепително още като юноши, и Жоро, и Бест се разделят преждевременно с големия футбол (но с по 10-11 сезона зад гърба си!). И двамата се опитват след това да продължат да играят – с различен успех. За Жоро, след повече от кратки престои в Дунав, Хасково и Академик (Сф), вратите се оказват затворени след височайше “Не!” от “правоимащите” в комунистическа България. Докато Джордж играе още 10 години, но сменяйки един след друг второ- и треторазредни отбори. Въпреки това днес Бест казва: “Ако можех да започна всичко отначало, не бих променил нищо. Имах страхотен живот. Разбира се, не бих искал да съм влизал в затвора, не бих искал да са ми забранявали да шофирам, не бих искал да съм участвал в сбивания. Но всичко това е един процес на учене, през който трябва да минеш.”
Ето какво вижда и Жоро, обръщайки се назад: “На терена бях изключително спокоен. И скромен. А в живота бях ужас. Както Джордж Бест не прави евала на никого, така и аз. Биех се много. Защото има много неточни хора. И много хубаво ги наказвах полицаите… милиционерите, извинявам се.” (През 1984 Бест прекарва два месеца в затвора за шофиране в нетрезво състояние и сбиване с полицията – бeл. авт.) Животът ни с Бест е същият. Затова си го обичам – защото той е като мене и аз съм като него. Само че той живее в Англия, а аз в България. Много е голяма разликата. Разликата е, че той е богаташ, а аз съм бедняк. Ако има човек на земното кълбо, който да съжалява, че се е родил в България, това е Жоро Соколов. Но същевременно не бих могъл да бъда далеч от България и от семейството си. Страшно, непреодолимо чувство. Но съжалявам, съжалявам, че съм се родил тук.”
Когато говорим за разлики, освен че единият живее и играе в центъра на свободния свят, а другият се блъска в стените на комунистическата крепостническа система (и оттук – световната популярност и признание за единия, за сметка на само “домашната” слава и дори спорно признание за другия), още един факт като че ли казва всичко – през 1988 г. приятели на Бест му помагат да организира благотворителен мач в родния Белфаст с цел да бъде подпомогнат в затрудненото му материално положение. На мача идват 20 000 души – рекорден брой за Северна Ирландия за последните 20 години, а събраната сума е 75 000 лири стерлинги! Джордж Бест става и един от коментаторите на “Скай спортс”, а наскоро на пазара във Великобритания се появи поредната видеокасета, демонстрираща знаменития му футболен гений. В същото време от няколко години Соколето е инвалид, който почти не излиза от дома си, живее забравен и в страшна мизерия (използван срещу някой лев от нечистоплътни журналисти манипулатори като представителя на скандално жълт ШОКиращ вестник).
Но този контраст не може да бъде отнесен по никакъв начин към самия футбол. Затова е интересно да чуем какво мисли Жоро за Джордж: “Бест е една фигура в големия модерен футбол. Не бих го сравнил с Марадона в никакъв случай, защото действително имат различни качества. Примерно и двамата са ужасно стартови. Но това, което е красотата в един нападател, е техниката. Марадона има южноамериканска техника. Бест има европейска – но много по-бърза техника, ми се струва. И това не го казвам, защото обичам Джордж Бест, а аз го обичам него, защото и той е като мен – СВОБОДЕН човек… Имахме с него прилика и в играта, голяма прилика. Прекрасно пази топката – и да го избутат, той пак си я привлича с него. Дори да го фаулират – топката си е у него. Това е Джордж Бест. За него не е проблем да елиминира няколко човека (което е доста трудна работа) и след това да даде много прецизен пас. Той е определено демонстративен футболист. Като тези качества, които ги предлага на публиката, обаче ги обвързва и с ползата за отбора, много е полезен за отбора си. Силен реализатор. Трудно ми е да видя в Европа по-голям футболист от него. Например, трудно ми е да уважавам в такава степен Кройф. Мен ми е по-симпатичен Бест, защото е по-опасен от Кройф. Може би два-три пъти. Това е мое мнение.”
Поразителното сходство между талантите и съдбите на феноменалните Джордж Бест и Жоро Соколов бе и причината да предложа на Соколето идеята за едно паралелно интервю – тоест той да отговори на серия въпроси, които наскоро бяха зададени на северноирландския му побратим от футболни фенове чрез специализираното английско списание “4-4-2″ в рубриката “Едно към едно”. Жоро прие идеята, като някои от въпросите естествено бяха перифразирани според неговата личност и нашия историко-географски зрителен ъгъл. Разбира се, за да бъде смислено и оригинално това интервю със Соколето, задавах му само въпросите, без той да знае отговорите, които беше дал Бест. Любопитно е, че нито за миг Жоро не се поинтересува от тях!…
