Те така ни виждат у Еуропата - репортаж на един жабар за "вечното" дерби с Литекс - явно доста са го излъгали на тема умрялото дружество - личи си дългата ръка на Малчуганчев :)
Семки и фасове в качулката: Как един италианец видя дербито "Левски" - ЦСКА-София (София)
Франц Беки е впечатлен от атмосферата на вечното дерби, но не и от играта. И остава невредим, след като се оказва с шалче на "Левски" в сектора на ЦСКА-София Франц Беки е италиански журналист, който в момента работи за германския Berliner Zeitung. От няколко седмици той опознава българската и софийската култура, пише и за "Капитал" като част от програма за обмен. Страстен футболен фен, той подкрепя своя градски тим от Генуа - "Сампдория", освен това от 15-годишен е и лицензиран международен съдия. В събота той посети вечното софийско дерби, преживяване, което няма да забрави. Статията е публикувана и в Berliner Zeitung, затова сме оставили и историческите препратки в нея, направени от автора.
Русокосо момиче с футболни обувки изтупва от синята си фланелка трохите от баница, традиционна българска закуска със сирене - в случая и със спанак. След около два часа е дербито между "Левски" и ЦСКА-София, двата водещи отбора от българската столица София.
Цветовете им ми напомнят за берлинския футбол: "Левски" е в синьо и бяло, а ЦСКА-София - в червено и бяло. С една разлика обаче - берлинското дерби се е състояло досега само в тринадесет официални мача - "Юнион Берлин" спечели седем от тях, "Херта" - само три, а останалите завършиха наравно. Докато в София в събота се проведе 218-ото "вечно" дерби на българския футбол (заеби, как са го излъгали - бележка моя)
Значението на "Вечното дерби"В България съперничеството между двата отбора датира от 1940 г. (бахти олигофрена - пак бележка моя, останалото е вярно, поне до 09.09.2016), когато ЦСКА печели първата си шампионска титла. Дербито тук е много повече от обикновен футболен мач. "Левски" и ЦСКА са двете доминиращи сили в българския футбол. Имат съответно 26 ("Левски") и 31 (ЦСКА) шампионски титли, както и 26 ("Левски") и 21 (ЦСКА) Купи на България. Нито един от двата отбора обаче не е печелил шампионска титла от 2009 г. насам - това прави "Лудогорец" в тринайсет поредни сезона.
Освен спортното съперничество "Вечното дерби" отразява и дълбоко вкоренените политически различия. В миналото "Левски" (София) традиционно се е смятал за отбор на градската интелигенция и опозиция, докато ЦСКА исторически е тясно свързан с военните и бившата комунистическа власт.
Но да се върнем към момичето със синята фланелка. Докато тя все още бърше трохите от баницата от ръцете си до мен, аз правя още няколко крачки встрани. Шалове, вълнени шапки и свирки се продават около стадиона на клатушкащи се маси. Избирам синьо-бял шал "Левски" за 20 лв. (около 10 евро). Това не е защото подкрепям "Херта" (Берлин), а по друга причина: "Ако те видя в червено, вече не сме приятели", пошегува се моят български приятел, след като купих билета за мача за 12.50 евро. Градските съперничества във футбола са доста сходни навсякъде. "Вечното" ми напомня на това в моя роден град, когато "Сампдория" играе срещу "Дженоа".
За ден времето спира и всичко останало е без значение. Така е и в София - всичко опира до победата. Докато повечето фенове се подкрепят спортно, сблъсъците ескалират. Подобно на Берлин и Генуа, и тук в София се случват жестоки конфликти. Българските хулигани си спечелиха страховита репутация, която надхвърля националните граници.
Атмосферата е кипяща. Бели черепи красят черните знамена на ЦСКА-София в центъра на града, а трима маскирани фенове развяват червени димки във въздуха. Не е чудно, че реномираният британски футболен медиен канал "Copa90" класира мача като второто най-лудо дерби в Източна Европа - на първо място е сръбското между "Цървена звезда" и "Партизан" (Белград) (завършило с побой над треньора на "Звезда" - бел. ред.). Разходката ми из Борисовата градина в събота бързо показва защо.
Там се намира Националният стадион "Васил Левски", където мачът ще започне в 15:45 часа. В тази посока се насочват хиляди фенове. В северната част на парка са само фенове на" Левски", а в южната - на ЦСКА-София. Стадионът носи името на българския национален герой.
Васил Левски е бил за кратко православен монах и един от водещите революционери и идеолози на българското освободително движение - насочено срещу почти 500-годишното османско владичество, което засяга особено православната църква и в крайна сметка води до Освобождението на България през 1878 г. Домакинът "Левски" също носи неговото име.
Техните песнопения огласят Борисовата градина, напрежението във въздуха е осезаемо. За днешното дерби се очакват близо 32 000 души.
Българският е труден за разбиране от чужденец, както и кирилицата на фасадата на стадиона, с която е изписан цитат на Фридрих Шилер: "Човекът е напълно човек само когато играе."
В района на ЦСКА-София: Крият пиротехника в храстите
На няколкостотин метра в южната част на парка са феновете на ЦСКА-София. Тук се виждат фланелки, знамена и шалове в червено и бяло - малко ми напомня на 1. FC Union Berlin. От съображения за сигурност синьо-белият шал бързо изчезва във вътрешния джоб на якето ми, когато наближавам зоната, доминирана от цветовете на ЦСКА-София. Тънка граница, която става видима само от присъствието на над 1000 полицаи, разделя двата лагера. Блокирали са всички входове и наблюдават целия град. Никой не знае дали и къде може да възникнат разправии.
Това дерби все пак е предимно мирно. Седем души са арестувани в деня на мача, прочетох в новините по-късно. Дали един от тях е бил мъжът, облечен в черно, който криеше пиротехника в храстите? Ситуацията е напрегната, но изглежда под контрол малко преди началото. Двайсетина полицаи се нареждат пред входа и щателно проверяват гостите.
Идва мой ред - полицай претърсва цялото ми тяло, после изпразва джобовете ми. Когато издърпва шала ми, светът за момент затаява дъх. Изражението на лицето му се променя от изненада към смях, той показва шала на колегите си, които започват шумно да се смеят.
- Още ли искаш да се прибереш жив днес? - пита той със силен смях. Казва, че не е виждал подобно нещо - фен на "Левски" да вкарва нелегално синьо-бял шал в сектора на ЦСКА. Полицаят конфискува шала ми, като казва, че е за моята безопасност и може би ще го намеря някъде тук по-късно, макар и да не може да го гарантира.
Между Rammstein и православните църквиСлед повторна телесна проверка влизам на стадиона - гледката е идилична. Без козирки, без бариери, зад трибуните можете да се полюбувате на паметниците в града като златните куполи на православната катедрала "Александър Невски".
Две зони с фенове са разделени от полицията, а от високоговорителите звучи музика: Freed from Desire на Гала (песен на феновете на "Левски" - бел. ред.), но също и Du hast на Rammstein. Хореографии и от двете страни красят стадиона - футболното ниво няма да отдаде дължимото на атмосферата, както скоро ще разбера. Съдията свири и топката започва да се търкаля.
Покриването на седалките с вестници е традиция по българските стадиони. Фотограф : Франц Беки
Играта е бавна, с много грешки и от двете страни. Освен греда на домакините в 23-ата минута през първото полувреме не се случва много. Искам да седна на избелялата светлозелена пластмасова седалка, но това не е възможно.
Двама фенове на ЦСКА-София чоплят слънчогледови семки от началото на мача и ги плюят точно върху моето място. Някои от тях попадат и в качулката на якето, което ще открия едва вечерта вкъщи. За добавка има и фас от цигара.
На полувремето музиката отново гърми от високоговорителите - Freed from Desire звучи сякаш за десети път. На фен на ЦСКА-София май му е дошло до гуша. Той се протяга и изтръгва със сила кабела от колоната. Високоговорителят вече е не само "Освободен от желание", но и от електричество. Музиката спира и повечето привърженици на червено-белите аплодират.
Второто полувреме започва с мощна пиротехника, която затруднява видимостта на терена за няколко секунди. След това играта отново се вижда, нивото остава същото, а играта - по-груба. Фаловете се увеличават и от двете страни, а след 53 минути реферът показва първия жълт картон. Ще последват още осем.
Играта почти приключва, но не и слънчогледовите семки. Остават само няколко минути до края на мача. "Левски" трябва да победи, за да остане по петите на лидера в лигата "Лудогорец". Българското фен дуо зад мен непрекъснато чопли слънчогледови семки - колко още от тях са останали в тая торба? Дълбоко в себе си ми се иска някой да си счупи зъб с тях.
"Левски" е опасно близо до противниковото наказателно поле, удар с глава и... гол? Феновете на ЦСКА-София млъкват. "Какво стана, вратарят го спаси, нали? Не - реферът сочи централния кръг."
Седалката ми след края на мача Фотограф : Франц Беки Вече не чувам чоплене или миризма на дим. Двамата фенове зад мен са се настанили удобно - мястото им не е пълно с изплюти семки и пепел от цигари - и гледат повторението на действието на телефона си. Топката премина голлинията. Така "Вечното дерби" завърши с 1:0 - синьо-белите аплодират, а привържениците на ЦСКА-София тихо напускат стадиона.
Изненадващо откритие след игратаНа изхода, добре скрит зад две дървета, стърчи синьо-бял шал. Моят е! Смея се с глас и се радвам, че все още не е открит от феновете на ЦСКА-София. Какво биха направили с него? Да го изгорят го или го използват вместо тоалетна хартия.
Радвам се, че не похарчих двайсетте си лева напразно и че "Левски" победи. Прибирам се, разгъвам шала и се изненадвам - вътре е увита синя вълнена шапка с логото на "Левски". Не съм бил единственият му фен, който влезе в противниковия сектор инкогнито.
