honda написа:Малко поправки - Зе Соареш също бе продаден на сериозна загуба. За Жо - клуба първоначално беше на минимална печалба после стана доста повече поради бонуси от представянето му.
Забравяш за двамата мароканци Рабех и Бензукан - които бяха привлечени по изричното настояване на Мъри. Наистина като играч Рабех беше футболист какъвто не е идвал в България ,но проблема му беше в главата. Футболист №2 на СП за младежи , водил преговори с Реал(М) и Ливърпул. В трансферния прозорец в който Левски го взе беше желян от Порто и Бешикташ,но хората разбраха що за стока и се отдръпнаха. Има една поговорка "Ако си мислиш ,че купуваш Мерцедес на цената на "Москвич" най-вероятно ще се окаже ,че си купил магарешка количка".
Също така Жеан Карлуш - много добър футболист ,само дето не беше централен нападател и никога не е играл като такъв. Не съм виждал друг футболист в нашето първенство (освен Ж.Мораиш) ,който с таква лекота да се освобождава от защитниците, но не беше научен да играе като ЦН,а Левски имаше нужда от точно такъв. Играчи с неговия профил имаше доста - Йовов, Телкийски, Бардон, Домо. Макар че той реално не се засече с тях . В Бразилия Жеан Карлуш е играл като лек нападател в система 4-4-2. Като централния нападел е бил типичен таран висок над 190 см. Докато при нас го мъчихме да играе таран.
Зе Соареш беше най-евтин от тях. Аз си спомням, че беше купен за сума от порядъка на 600 000 лв, а го продадоха за около 1 млн. Разбира се може и да бъркам.
Рабех е един от най-добрите чужденци изобщо играли в България, но както и ти си написал - проблемът му беше в главата. Това го беше довело и до затвора в един момент.
Бензукан не беше нищо особено.
Жеан Карло/уш съм го запомнил само с лошото - изпусната решаващи дузпа срещу Литекс и фрапиращ пропуск срещу Жилина в Сф при резултат 0:1. От 5-6 метра почти фронтално срещу вратата, този така я ритна, че топката а-ха да излезе в тъч
