damyanov1963 написа:От Милан поне двама души е трябвало да бъдат изгонени заради груба игра с/у Гунди.
Щом, като Джани Ривера в съболезнователната си телеграма след гибелта му пише - Съжалявам, че го контузих много лошо, дано ми е простил, представете си как е играл Аспарухов за да принуди такъв колос, като Ривера да го спира контузвайки го.
Това последното е вярно, но аз съм го срещал в съвсем малко по-друг нюанс: "на срещата в София без да искам го ритнах, дано ми е простил". Не че има съществено значение това, разбира се.
Иначе някъде бях чел, мисля в "Дългият път към Европа" на Румен Пайташев, че след края на втория мач с "Милан" Гунди влязъл в съблекалнята на "росонерите" и се извинил на Ривера за някакво свое нарушение срещу него в хода на двубоя, пък италианците били толкова изненадани и трогнати от тази джентълменска постъпка на нашия звезден футболист, че - след миг на вцепенение, - започнали да го аплодират.
За въпросния реванш, завършил 1:1, апологиите тъй или иначе изглеждат излишни и малко нелепи, понеже преди това в Милано сме паднали с 1:5, та в общи линии мачът на "Васил Левски" е бил по-скоро протоколен. И е ясно също, че "Милан" - впрочем най-честият ни европейски съперник (имаме всичко шест мача срещу тях, без да имаме предвид двата неизиграни от 1968 г. - два равни и четири загуби), - е бил отбор от много по-висока класа от нас тогава. Обаче не е лошо да се знаят някои подробности - ей тъй, за повече прецизност: първо, при 0:0 на "Сан Сиро" в първия мач, съдията (югославянин) не зачита гол за "Левски" - пак на Гунди, - тъй като преценява, че топката, отскочила някъде около голлинията след удар с глава на девятката, все пак не я е преминала; за това попадение Сашо Костов, царство му небесно, едва ли не се кълнеше, че било редовно и трябвало да бъде признато (макар той също да признаваше, че навярно и с този гол "Милан" са щели да ни бият); второ, в Милано мачът е вървял, доколкото знам от разкази на стари левскари, много по-равностойно, отколкото подсказва резултатът - полувремето завършва при нулево равенство, после миланистите натискат и вкарват два много бързи гола, обаче съвсем скоро Аспарухов връща едно попадение и срещата тръгва към уж по-закономерната минимална загуба, но с гол на чужд терен за "Левски"; хубаво, но в последните 15 минути нашите не издържат психически, а и физически, и опитът на домакините си казва думата, та ни ушиват набързо още трижди (типично за нашите европейски участия мимолетно "подхлъзване", каквото сме гледали десетки пъти и след това, и ни е коствало още доста поражения); трето, реваншът - като цяло по-слаб като продукция за нас спрямо първия мач, - наистина е минал под знака на непрекъснати нарушения срещу Гунди, когото италианците били решени да опазят на всяка цена, и легендата е, че действително реферът (този път турчин) е спестил поне един червен картон на гостите - на въпросния Розато. Можем само да гадаем върху въпросите "Ами ако...?", но тъй или иначе представянето най-вече на Аспарухов ще да е било наистина изумително и в двата мача, защото именно тогава се заговаря за интерес на "Милан" към привличането му, а пък след втората среща Нерео Роко казва нещо като "имате само един играч, но той е център-нападателят на моите мечти"...