metodito написа:Менголо и Бурабия не стават за чеп за зеле. Не говоря като спортни качества. Те са трън в гьза тея. Само мухи в главата им и на двамата. Не ни трябват такива.Тея - Менголо и Бурабия - са някакви лигльовци, развалена работа - като Рабех. Колкото и талант да имаше този, толкова и прост беше...
Не съм съгласен с частта за Рабех.
Не простотията,а характера му попречи,арабите трудно се аклиматизират в Европа и като цяло с начина на живот тук.Изкушенията са много големи,особено ако си добър в това,което правиш,както беше той.България беше,е и ще си остане рай за паралии - хубава храна,прекрасна природа, евтин алкохол и наркотици и п***и,прости и много златотърсачки - к**отрошачки.
Рабех беше изключителен футболист, мощ, сила и бързина, все качества за МЕГА добър централен защитник. По онова време лягах и ставах с Левски и бях запознат с доста неща, с много хора си говорех и мога да кажа всичко друго,но не и че Рабех беше прост! За мен е най-добрият централен защитник,който Левски е имал в последните 10 години,беше и в страхотна възраст 24-25 годишен( Дриймтийма беше нещо друго, Топузаков и Томашич бяха много голям тандем,макар и да не бяха чак такива таланти).Да,Рабех беше нешлифован ДИАМАНТ...за съжаление си остана и такъв,а към днешна дата кой знае къде търка скамейките в Близкия Изток или Африка...
Беше си "режимлия" - ама хем пиеше, хем играеше като звяр. Гарата беше същия изрод. За мен тогава проблем беше ръководството, стара българска поговорка е,че кучето скача според тоягата, тогава Наско и Мъри го докараха,а инж.Иванов и Машиниста го наследиха.Последните двама съсипаха не една и две футболни кариери.
п.п. Сещайки се за Рабех се върнах назад в дните и ми стана приятно - сетих се как през 2008/09 въпреки всички управленски катаклизми напук на всичко и всички станахме шампиони не с толкова футболни качества,колкото с борба,воля за победа и битка до края.Не ме разбирайте погрешно, в оня отбор имаше толкова футбол и талант,спомням си и как на 09.05.2009 бихме чорбата, ах, колко сладка победа и точно на Деня на победата,всички в сектора обезумяха.Много сладка титла, целият този сезон ще ми остане в съзнанието.В съзнанието ще ми останат още и ТОНОВЕТЕ голови положения,които се създаваха всеки мач,но нямаше кой да вкара.Спомням си,че когато Гарата дойде на следващата година,точно тук в този форум написах,че с Гарата сезон 2008/09 в ЕКТ щеше да изглежда по друг начин.За съжаление във футбола 1 година е адски много време.
Та,така...Размисли и страсти за едно по-добро футболно време за клуба ни.
Поздрави!
Много харесвам дефанзивните позици и особено тая на централния защитник. Не харесвам грубостите, но понякога обстоятелствата го налагат. Това си беше брутален кик, но може би именно с него се класирахме напред.