Квинтесенцията на лефскарското безочие, на сталинистката пропаганда, осъществявана от изградените според критериите на сталинизма сини медийни работници, е без всякакво съмнение опитът обединението със Спартак, превръщането на Лефски в милиционерски отбор, да бъде обяснявано не с намерението на подуенските партийни величия да направят своя отбор по-успешен, а с БКП. Това цинично, противоречащо на всички исторически факти и на всякакъв здрав смисъл намерение, е пагубно за незряло общество като нашето. То създава идиоти. То създава армии от идиоти, индивиди неспособни на каквото и да било критично мислене и на елементарна разсъдъчна дейност. Създава механизмите големи групи от обществото да бъдат безпроблемно манипулирани и вкарвани в удобно за определени лица и сили русло.
Събитията от януари 1969г. са дотолкова елементарни и еднозначни, че самата необходимост да бъдат задълбочено анализирани и обяснявани е вече тревожна. Тя означава, че процесите по зомбирането и олигофренизирането на цели сектори от родното общество са отишли твърде далеко. Означава, че е крайно време да бъде потърсена отговорност на онези безсъвестни, аморални и лишени от всякакъв респект към истината субекти, положили неимоверни усилия да наложат в общественото съзнание един абсурд и една лъжа. Лъжата, че не самите те, а комунистическата партия е в основата на превръщането им в милиционерски отбор.
В един от апокрифните подуенски пасквили "Лефски е идея, ЦСКА цел", бестселър на подуенския фолклор, на стремежа историческите факти да бъдат подменени с различни приказки, легенди, измислици, обединението със Спартак е коментирано по следния начин: "И след като през 50-те години прекръстиха синия отбор на Динамо, отнеха му стадиона, наложиха му 12-годишна суша без титла и въпреки това видяха, че левскарската идея е непобедима, червените идеолози смениха тактиката. Обединиха ни с отбора на ченгетата, за да настроят хората срещу сините. Не закъсняха и оперативните разработки. Инсценира се скандалът в Стара Загора, след който освен елиминирането на неудобни за властта персони се получи и така желаният ефект – настройване на неутралните привърженици срещу Левски."
Подобна наглост, подобно слабоумие е възможно единствено на Подуяне. Подобно безочие там е възпитавано и изграждано десетилетия, превърнало се е в запазена марка на сините фенове, сините футболери и сините ръководители. Отговорът, обективният и придържащ се строго към фактите и елементарната логика отговор на подобни безумия, трябва да започне с въпроса:
ПРЕДСТАВЛЯВАЛ ЛИ Е ЛЕФСКИ В ЕПОХАТА НА СОЦИАЛИЗМА НЯКАКВА ЗАПЛАХА ЗА БКП?
Заплаха, така че комунистическата партия да тръгне да го "компрометира" и то не с какво и да е, а с репресивния апарат, в който бяха приемани най-преданите на социализма народни синове и който гарантираше нейната неприкосновеност. Краткият, елементарен и неподлежащ на съмнение отговор е НЕ. В епохата на социализма ЛЕФСКИ, СИНИТЕ ФЕНОВЕ, НЕ ПРОИЗВЕДОХА НИТО ЕДНО СЪБИТИЕ НАСОЧЕНО СРЕЩУ ПАРТИЯТА. Нито в края на 40-те, когато им взеха изгнилите пейки край езерото Ариана, нито през 1949г., когато с останалите родни отбори бяха прекръстени с по-подходящо за тях име, нито през 1969г., когато техните партийни величия ги направиха милиционери, нито през 1985г., когато им наложиха някои наказания и отново техни хора, настоящи техни благодетели, нарекоха "Витоша".
Не само това, през цялата епоха на социализма именно Лефски, сините ръководители, демонстрираха свято отношение към БКП, КПСС, СССР и изпълняваха безпрекословно всяко едно решение на комунистическата партия, независимо доколко то бе абсурдно и противоречащо на духа на играта. Подобна констатация неминуемо води до следващия въпрос:
КАКВО БИ СТАНАЛО АКО ЛЕФСКИ, СИНИ РЪКОВОДНИ ДЕЯТЕЛИ, СИНИ ФЕНОВЕ, БЯХА УСПЕЛИ ДА ДАДАТ ПОВОД НА БКП ДА ЗАПОДОЗРЕ НЯКАКВИ ДЕСИДЕНТСКИ НАПЪНИ?
Отговорът е в състояние да бъде само един. Тоталитарната държава не би се поколебала да закрие на мига този отбор. Без при това да срещне ни най-малка съпротива. Както не я срещна през 1949-а, 1969-а или 1985-а година. Т.е. идеята, че комунизмът е имал повод да тръгне да компрометира Лефски точно с милицията и правейки го по-силен, е възможно да се появи само в крайно слабоумна среда. Средата на подуенския отбор.
Обединението на Лефски със Спартак бе съпроводено и с обединението на други родни отбори, имащи за цел да прикрият истинската цел на мероприятието. А именно подуенци да успеят да придобият нова, непритежавана от тях до този момент класа. По този начин ЦСКА бе обединен с втородивизионния Септмеври, нещо, което нямаше как да бъде почувствано, Локомотив Сф със Славия, свързване противоречащо на цялата история на тези два отбора, пернишкият Миньор с Металург и т.н. И докато на подуенския фронт всичко бе тихо и мирно, не така стояха нещата при тези, които нямаха причина да се зарадват на това решение на сините партийни величия. Най-силно този процес бе развит в ЖСК–Славия, където възникна брожение и се появи подписка за раздялата на двата отбора. Борба завършила точно след два сезона с възвръщането на тяхната самостоятелност. В тази връзка до нас са достигнали и свидетелства на участници във въпросните събития каквито, естествено, нямаше причина да се появят в отбора Лефски – Спартак.
Христо Серафимов (Пеньо) шампион с Локомотив Сф от 1945г.: "Ако някой е допринесъл да се разделим със Славия, когато обединиха клуба и го нарекоха ЖСК-Славия, това съм аз! Почнах да се боря. Написах писмо до Х конгрес на БКП. Събрах към 400 подписа. Отидох на събрание в кино "Валентин Андреев" (сега "Роял") на улица "Клокотница"…Вдигнах ръка, отидох на трибуната. Опитаха се да ме прекъснат. Па като почнах: "Абе, другари, досега професори, лекари, учители говореха. Искам и аз, работникът, да кажа нещо. Да не си хвърляме прах в очите. Разтуриха два добри отбора да направят един лош. Лесно му беше на другаря Тодор Живков да казва, че е от "Локомотив" и да показва членската си карта. Защо не помогне да се разделим?" Целият салон ми ръкопляскаше. Говорих като главен обвинител."
Следващият въпрос, водещ по пътя на елементарната логика към истината, е:
ЗАЩО БЕ ОСЪЩЕСТВЕНО ОБЕДИНЕНИЕТО НА ЛЕФСКИ СЪС СПАРТАК?
Благодарение на това обединение отборът на всички власти с един удар успя да придобие множество неща. Първо, по това време отборът на милицията бе изключително балансиран и силен. Четвърти в последните три шампионата и носител на Купата на съветската армия от 1967/1968г. От Спартак в Лефски-Спартак преминаха силни футболисти дали впоследствие много на новопоявилия се отбор – Гайдарски, Жечев, Иван Стоянов (Типеца), Панов, Митков и други. Второто, което успяха да придобият сините, бе спортна рота, нещо, което до този момент те не притежаваха. Трето – милиционерски пагони. Този факт не следва да бъде подценяван. Принадлежността към репресивния апарат на системата даваше редица привилегии и по този начин Лефски-Спартак успя да се превърне в притегателна сила за множество впоследствие привлечени играчи. Четвърто – спортната база Раковски, към която отборът на Чорни и понастоящем демонстрира нечистоплътни аспирации. И пето, може би най-важното, онова, към което Лефски винаги е демонстрирал неприкрито влечение – възможността за манипулиране на футболната игра благодарение на неограничените възможности на репресивния апарат, включително и с това, че милицията беше тази, която даваше разрешение да се напуска страната. На всички, в това число и на водещите ни футболни съдии.
Показателно за настроенията в отбора Лефски-Спартак в януарските дни на 1969г. е дописката в партийния орган "Работническо дело" от 24-и същия месец: "Вчера бе първият работен ден на обединеното дружество Левски-Спартак. Щабът, засега на ул. "Софийска комуна" е под напрежение. От сутрин до вечер се провеждат заседания, съвещания. Посетихме футболистите от обединения отбор, които се подготвят в с. Долна баня в Рила под ръководството на треньорите В.Спасов, Й.Арсов и Хр. Илиев. Отборът си избра капитан – Г. Аспарухов. Запитахме го за самочувствието на състезателите: "ОТЛИЧНО Е! СЕГА ВЕЧЕ ТРЯБВА ДА ИМАМЕ ЕДНА ЦЕЛ. ШАМПИОНСКАТА ТИТЛА"
Тази реплика, това дошло от глъбините на съкровеното "СЕГА ВЕЧЕ" говори много. Естествено само на тези, които все още не са загубили способността да разсъждават, да си задават въпроси и да се стремят към истината. С появата на Лефски-Спартак мечтата на поколения сини активисти бе реализирана. В тази ситуация през първенство 1969/1970 бе неизбежно да се случи и онова, за което отборът на оперативизма, Лефски, още не се е извинил на играта и на българския народ. Изваждането на Берое от “А” група заради това, че старозагорската публика не можа да преглътне безогледното подпиране на отбора на милицията в присъствието на МВР министъра Ангел Солаков. Този тоталитарен подход тогава роди един абсурд, несъстоял се дори и в Китай на Мао Дзе Дун, СССР на Сталин или Чили на Пиночет. Даването на прокурор на футболист, уж контузил синия идол Гунди.
Елементарният преглед на шампионатните отличия на подуенския отбор красноречиво говори каква цел бе преследвана с обединението на Лефски със Спартак и дали тя бе постигната. След 1953г., т.е. след смъртта на постоянно избирания в "сините" президиуми Йосиф Висарионович Сталин, до 1969г. Лефски има всичко на всичко две шампионски титли – 1965г. и 1968г. Т.е. за 16г. две първи места, независимо че по това време се състезава и Г.Аспарухов – Гунди, най-добрият футболист на този отбор, признат за такъв от самите сини фенове и сини функционери. От 1969-а до 1985г., т.е. до временното разграничаване на Лефски – Спартак от милицията, титлите са вече шест или три пъти повече за същия период. Както се казва, коментарът е излишен. В тази връзка няма как да не прави впечатление това, че събитията от 1985г. продължават да се представят в т.нар. подуенски фолклор не като освобождение от МВР, а като една от най-големите репресии в тяхната история. Нещо, което този път е действително вярно. Защото за да бъде реализирано това обединение бяха положени сериозни усилия, защото то бе лелеяна мечта на поколения сини деятели и защото издигна неимоверно класата на синия отбор.
В тази връзка не следва да бъде подценяван и още един въпрос. Въпросът:
КОЙ НАПРАВИ ЛЕФСКИ МИЛИЦИОНЕРСКИ ОТБОР?
Стремежът не да се стигне до истината, а да се избяга от нея, няма как да не доведе и до премълчаването на следните факти. Този, че през януари 1969г. отговарящ за спорта в ЦК на БКП е лефскарят Борис Велчев, че шеф на футболната федерация е лефскарят Недялко Донски и че министър на народната милиция е лефскарят Ангел Солаков. Тези хора, в съдружие с други подуенски партийни величия венчаха по любов и по сметка Лефски със Спартак. Това се случи на 22 януари 1969г. в театър "Трудов фронт", в момент, когато първият човек в партията и държавата Тодор Живков е на продължително посещение в Индия, под благовидния предлог за достигане на европейско и световно равнище в спорта и в частност футбола. Това се случи без да бъде предшествано от някакъв партиен пленум, каквато бе практиката на комунистическата партия по онова време, т.е. това бе извършено от един тесен, съзаклятнически кръг всред върхушката на БКП.
Самият Милко Балев, неоснователно набеждаван, че е играл някаква роля във футболната игра до 1989г., във в-к "Епоха" бр.1 от 1991г. заявява следното: "После, към 70-та година, се извърши според мен злополучно сливане на отбори. Аз искам да подчертая, че това беше идея на Борис Велчев, който по това време беше член на Политбюро, секретар на ЦК и Организационния отдел, който се занимаваше с физкултурата, беше при него. Инициативата за сливането беше едно вътрешно – според мен – запалянковско желание на Борис Велчев, който е стар привърженик на Левски."
Толкова, толкова за тези събития, господа-другари. Пренаписването на историята, пропагандата по гьобелсовски образец, лъжата при изясняването на събитията от миналото, е присъща единствено за провалени общества, организации и индивиди. Фактите съществуват, до тях не е трудно да се стигне. Естествено само там, където са налице морал, доблест и съвест. Когато тях ги няма, нищо не е в състояние да ви спре. Включително да лансирате малоумието, че БКП е видяла в Лефски това, което никога не го е имало и е решила да ви компрометира не как и да е, а като ви направи по-силни.
