А за оранжевите припознавачи, ще споделя нещо, което е чуждо за тях - Любов!
Знаете ли какво има в една агитка?
Хора, различни по характер, с различен статут на живот, с различна работа, различен външен вид.
Хора, поколения, израснали на стадиона.
Поколения изповядващи една и съща идея, опазващи една и съща любов.
И не, нямаше да са същите горди, свободолюбиви, силни левскари, без всяка една тежка битка, която са посрещали заедно с отбора си.
Защото човек няма да израсне, ако му се даде всичко на готово, ако му се купи нов отбор, който не е с множко дългове, ако му се даде и някой друг лев за хореография.
Човек израства покрай тежките моменти, покрай битките, покрай онези загуби, от които най - боли.
Защото те ни научиха да обичаме, без да питаме, да вярваме до последната секунда, без да се отказваме, да пеем тогава, когато ни идва да захвърлим всичко.
Те ни направиха левскарите, които ДОМИНИРАТ ВЕЧЕ ПОВЕЧЕ ОТ ЕДИН ВЕК! Те ни направиха това, което сме!
И благодаря на Господ всеки ден, че това е моята съдба и нямам нищо общо с отсрещната страна, БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ КОЛКО ОЩЕ ЗАГУБИ И ТРУДНИ МОМЕНТИ ЩЕ ИМА.
Този пост посвещаваме на абсолютно всеки един привърженик, който днес отдели за пореден път от средствата си, от времето си, който пропътува някой друг километър, който се прибра мокър до костите.
Огромно браво, че не оставихте отново клуба си сам!