Реконструкцията на стадион Георги Аспарухов

[modor]

https://fbcdn-sphotos-f-a.akamaihd.net/hphotos-ak-frc1/842856_423697534374453_819980815_o.jpg

Направо ми потекоха сълзи, като гледах снимката

[zap_lv]

https://fbcdn-sphotos-f-a.akamaihd.net/hphotos-ak-frc1/842856_423697534374453_819980815_o.jpg

Направо ми потекоха сълзи, като гледах снимката

+1

[modor]

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=nGXTt4S1vl8[/youtube]

[Син до гроб_]

Нашият любим и обичан Левски ще има нов,хубав дом!

[ivan007700]

10 март 1963 година с мач между “Левски” и “Спартак” (Видин) е бил открит стадион "Георги Аспарухов". На 3 февруари 2013 г., бе сложено началото на края на “Герена”, какъвто го познаваме. 50 години след построяването му съоръжението е взривено. Годините история и спомени ще бъдат разрушени само за няколко секунди.
От началото на своето експлоатиране в началото на 60-те години до момента, на "Герена" е имало много бомбички, но толкова взрив на куп не е имало. След нейния взрив обаче от стадиона на синия отбор ще останат само спомените. За да се издигне отново от пепелта, стадионът трябва да бъде правилно взривен.
Ръководителят на взривяването инжинер Евгени Кираджиев споделя: " Аз съм фен на Левски, но никога не съм си представял, че някога ще взривя стадиона им."
Подготовката започва с разрушаването на сектор А. Първо са били махнати сините седалки, за да може след това да се изрине бетона под тях и най-накрая да бъде махната пръста от мястото, където ще паднат останките от козирката. На пистата около терена е вкарана тежката механизация. Заради нея едни от входовете на стадиона е разбит и се е превърнал в голяма дупка. Отпадъците са между 12 и 14 000 тона бетон, а точната им цифра може да бъде казана само след като изгребе всичко, включително и почвата. Един камион може да изнесе около 30 тона отломки от мястото. Специфичното при тези останки е, че бетонните блокове могат да придобият причудливи форми след разбиването им. При качването им в камионите те заемат различно пространство, което може да свали капацитета за превозване на отпадъци до 60%. Един 15 кубиков самосвал може да изкара между 9-12 кубика бетонни отломки. Когато стане дума за почвата обаче, цифрата се качва до 14-15 кубика.
Разликата между взривяването на обикновена жилищна сграда и стадион идва от специфичното му построяване. Жилищната сграда не разполага с такава арматура, в нея не е изсипан толкова бетон и не е колоните и не са толкова здраво армирани. Козирката, е частта, която изисква особено внимание при взривяването. Центърът на тежестта е изместен спрямо площта й. Той не е вертикален като при жилищна сграда, а е хоризонтален, изнесен е извън сградата, където са бившите седалки на публиката. И тъй като не се намира там, където се намират колоните, разрушаването й не може да бъде перфектно управлявано. Силно изнесената напред козирка, прави обекта труден за взривяване, докато колкото по-висока е една сграда, толкова по-лесна е за взривяване. Височината, на която се намира козирката се равнява на двуетажна сграда. Тези не е висока сграда, това е коварна сграда. Този тип строителство е склонно към самонасаждане. Възможно е при взривяването въобще да не пада или пък да падне частично. Това обаче не притеснява никой от екипа, защото втората фаза на взривяването е много добре подготвена.
След като се разбият 16-тонните подпорни стени, за да се увеличи броя на взривните дупки, се пристъпва към пробиване им. Дупките няма как да бъдат направени с обикновен техника и на помощ идват миньорските перфоратори. Всяка то 20-те носещи колони е пробита в двата края, за да може в дупките да се поставят взривовете. За укрепване на колоните има 20 обтегача, вид подпорни колони, които също ще бъдат взривени. Разликата в колоните на "Герена" и тези на обикновен жилищен блок е, че в тях има много по-голямо количество стоманобетон, а железата са наредени под формата на решетка. Така колоните стават изключително стабилни и много трудни за разрушаване. Те са направени толкова здрави, заради голямото количество стоманобетон, от което е направена козирката. С падането и натрупването на снега през зимата тежестта върху нея става още по-голяма. Колоните в двата края са два пъти по-здрави по-широки от останалите под козирката. С леко завъртане козирката трябва да се начупи и да падне след взрива, за да не падне цялата плоча и да може да се разтроши. За да оцелее над 50 години очевидно за стадиона не са били хабени сили и материал.
След като бъдат направени 1100 дупки, в тях ще бъдат поставени 362 килограма експлозив. Възможно е да има грешка от около 1-2 килограма, но тя няма да е фатална. Дупките са с различна дълбочина и големина, защото носещите колони имат специфична конструкция. В единия край имат дебела стоманена торба, в която се събира дъждовната вода от козирката. Това разделя колоната на две части и налага едните дупки да се направят по дължината на колоната, а другите да са перпендикулярни. Обтегачите са с променливо сечение, което също предполага различна дълбочина на дупките.
Следващият етап на разрушаване включва затапване на взривните дупки с глина и поставяне на 1100 детонатора. Закачени заедно те образуват 5 или 6 вериги. За взрива ще бъдат използват преценителни проводници от 0,75 кв/м, а за козирката се използват проводници от 1,5 или 2,5 кв/м, в зависимост от големината на откритието. Тайната в случая е взривяването на серии. Вместо една силна експлозия, ще има общо 10 малки експлозии, като разликата между тях ще бъде от 5 стотни. Така точно за 5 секунди старият "Георги Аспарухов" ще остане в историята Ако бъде изчислено фабричното забавяне на детонаторите времето може да се увеличи до 5,8 стотни на взрив.
"Затапването" е последният етап преди да се премине от теория на големия взрив към практикуването му. Дупките се запълват с глина, защото "без барут работа не се върши", а ако не бъде затапена добре дупката с взрива, той ще изхвърчи със силата на изстрелян куршум от дулото на пистолет, но определено ще нанесе много повече щети. Енергията от взрива излиза напред, през дупката, така газовете от експлозията се съсредоточават в разрушаването, а не излизат изцяло през отвора. Някогашните майстори - бомбаджии за използвали за затапване пръст, земя и кал, разтваряли я във вода, и след това правели своеобразни "кебапчетата" за запушат дупките. Понякога в сместа има камъни или самата почва не е добра, което я прави негодна за използване в съответната ситуация. Грънчарската глина е има идеалната консистенция за случая.
Взривовете не са шашки с динамит и нямат нищо, общо с това, което се показва по филмите. Взривовете са направени от перонит, произведен в Чехия, черен е, а ако се чудите как изглежда. Прилича на мармалад увит в хартия, възпламенява се само от капсулдетонатор. Само по себе си това взривно вещество е безопасно, докато няма донор на енергия. Перонитът не може да се взриви само с докосване, нито с поглед. За взрива се използва само енергията от газовете, като по време на детонацията няма повишаване на температурата. Взривяването може да се сравни с възпламеняване на барута в гилзата и изстрелването на куршума от дулото на пистолета. Няма разтапяне в колоните. Ако се чудите как тогава избухват нещата по филмите, обяснението е съвсем просто. Възпламеняването във филмите се прави по специален начин: слага се бензини калиев перманганат, за да има отделяне на дим. Последвалият взрив има освен дим и огън. А при взривяването на перонита няма да има нито едно от двете. Динамитът отдавна не се използва за подобни цели, защото е нестабилен и с малък срок на годност. След изтичането му върху шашките започват да се отделят малки капчици, а народния термин, за да съобщи, че взривното вещество вече не става е: "динамитът плаче". Когато динамитът плаче, той е най-опасен. Не се използва вече за разрушаване, особено, когато става дума за взривове близо до хора. Приложението на перонита е още разпространено, защото в Арабския свят го използват, за да гасят подпален петролен кладенец. Взривът с перонита отнема количеството кислород и така огънят умира.
Около колоните има намотани мрежи и найлони чиято цел е да се запази кинетичната енергия по време на взрива. Целта е да се запази и тревата на "Герена". Освен това, те трябва да предпазят околните сгради от малките отломки, които ще се отделят след взрива. Предпазните мрежи са закачени в горния край на колоните за метални шишове. Хвърчащите бетонови блокчета и камъни по време на взривяването ще са единствената атракция обаче. Взривовете започват от място, на което стената зад колоните е предварително разрушена, за да не служи за подпора на отломките след взрива. Има два вариант – детониране или първично разрушаване. Много е важно количеството взрив да е правилно. Ако е прекалено много скалните отломки няма как да бъдат управлявани, ако пък е прекалено малко, ще падне само бетона, но ще останат железата.
Екипът, който ще взриви стадиона, е събран през 2001 година. Екипът на бомбаджиите е заедно от 12 години. Всички, които имат достъп до взривни материали имат лиценз за това. Помощният екип ще запълва дупките за взривовете с грънчарска глина. По време на взривяването всички присъстващи ще се прикрият в спортната зала, която е достатъчни далеч, за да не пострада никой по време на взрива. Необходими са диагонални взривове, за да се получи разчупване на козирката. Екипът по взривяването работи с екип на СДВР. Присъствие им е необходимо, за да бъде отцепен районът. Накрая каквото си изчислил, си изчислил, натискаш бутона и това е. Въпросът е да отцепиш района и да не нараниш някого. Няма какво да му гледате на взрива, защото той просто се случва и не е атракция.
С днешното историческо първо взривяване на стадион в България започва и планираният строеж на новия дом на “Левски”. “Сините” шефове са направили предложение на “Газпром” освен да бъде генерален спонсор на клуба, да вложи средства и за изграждането на стадиона. А самият той да се казва “Газпром Арена” в комплекс “Георги Аспарухов”.

ВИЗИТКА НА ФИРМАТА
През годините фирмата е участвала във взривяването на сградите, където в момента се издига Софарма, пещите в Кремиковци, антипиритици цеховете, емблематичен изкоп в Марково тепе в Пловдив. Уникално взривяване е имало в Плевен, в силосите на бившия циментов завод, стар профилакториум във Велинград, в Добринище също. Над 300-400 сгради и обекти са взривени от фирмата. Кино Арена, на мястото на младежкия дом, Рамстор, където в момента е старата сграда.

[Rivaldo10]

Тъжно ми е, дано по-бързо да го построят отново!

[PFC Litex]

Дано по-бързо да го построят отново!

Колко по-бързо от май 2014 година да стане

[W84me]

Още днес са почнали да разчистват!

[venger]

Още днес са почнали да разчистват!

Да, ето я и новината:
http://gong.bg/view_article.php?article_id=326145

[W84me]

Дайте да пишем на сайта, да сложат камери на обекта, за да следим нещата в реално време!