Част от интервюто с Дарко
Ти беше част от последния шампионски отбор на Левски през 2009 година, който обаче също имаше сериозни проблеми в хода на първенството. Как ги решихте?
- Как ли? В нашия състав беше пълно с лидери. Нямаше място за отстъпление, характер до характер! Така, както го гледате Жоазиньо мъничък, беше готов да изяде терена. Скачаше здраво в мачовете и в тренировките. Всеки беше готов за битка заради Левски, всеки искаше да е титуляр. На тренировки бяхме готови да се сбием и да се напсуваме. Ядосвахме се, дори когато загубим на двустранната игра, влизахме си остро... Това сега ми липсва в Левски, особено при чужденците, макар че в сегашния отбор има достатъчно качествени момчета. Остава обаче усещането, че в последно време чужденците в Левски идват основно, за да вземат едни пари, след което да си тръгнат. Особено като чувам какви пари се раздават на "Герена"... Заплати от по 10 000 евро и нагоре в Левски никога не е имало преди, дори след пробива за Купата на УЕФА и участието в Шампионска лига. Сега има пари, играчите са задоволени, треньорът е качествен, но е нужно себераздаване и характер. Така мисля от наблюденията, които имам.
Перифразирано за нашия бог #32 би трябвало да е нещо от сорта на "Така, както го гледате бог 32 огромен, не му се играе. Не влиза здраво в мачовете. Не е готов за битка, той е перманентен титуляр, защото е играл в Юнайтед"
Какви времена са били, и какви са сега - не е истина просто ...
И да не кажете, че само го плюя:


Не е много трудно да го прави и тук всеки мач, а не на всеки 5.