damyanov1963 написа:А още по-паметливите помнят как Левски отстрани и Динамо Киев и Хайдук Сплит. Хайдук направо ги разбихме с 0:0 и 3:0 въпреки, че до предишната година бяха редовен участник в групите на ШЛ, а ЦСКА 2 пъти игра с Динамо К и двата пъти отпадна. А заради имената им(сигурно не за друго) сме отстранявали
Аякс, Щутгарт 2 пъти(втория, като шампион на Германия), Глазгоу Рейнджърс..
Разбирам, че сега е неуместно да се хвалим с победи от преди години, но като се казва А, редно е да се каже и Б.
Помним, помним и това, разбира се. Тези паметни победи, впрочем, също потвърждават написаното от мен - освен чисто спортните качества, един отбор трябва да има и психологически такива, за да успява, особено в Европа. И ето го големият въпрос: защо през 1999 г. (между другото - след няколко поредни безобразни "кампании" в Европа) смачкахме "Хайдук" в София, а в 2016 г. излязохме с тях без самочувствието на клуб, който ги е разгромявал, пък макар и неособено скоро?
Впрочем аз не смятам, че самочувствието - или липсата му, - са априорно налични или липсващи. За всеки състав е различно, зависи от много фактори и възможно както в един мач да бъдат преодолени отколешни "комплекси", така и да бъдат възкресени кошмари отпреди десетилетия. Отново в ретроспектива: "приказката" през 2005 г. почна с фалстарт в Словения (след който, разбира се, медията подхвана позабравените истории за двете отпадания от "Олимпия") и едно мъчно първо полувреме в София с "Публикум", в което почнахме плахо и смутено, гостите изтърваха чисто положение пред Петков, а Йовов откри след разбъркване в наказателното им поле в самия му край... Ако не беше станало така и първата част беше завършила при 0:0 - кой знае? Но "Левски" би с 3:0, продължи напред и срещна "Оксер", по онова време един от най-силните отбори на Франция. Дали заради успокоението, че поне повторението на словенския кошмар е избегнато, но маниерът, с който играхме в Бургундия беше съвсем друг - играхме силно, нападахме, поведохме, в края на краищата допуснахме нещастен обрат, обаче в София довършихме започнатото и след оная ключова за целия тогавашен период от историята на "Левски" победа с 1:0 на "Герена", влязохме в групите. Оттам нататък вече нямаше нито притеснение, нито страх, нито плахост в отбора - и той успя да постигне най-добрия сезон за български отбор в евротурнирите в последните 30 години. Онази кампания беше пример за това, че няма такова нещо като "евроидиотизъм", поне не и изначален такъв, но има психология: онзи "Левски" за две седмици стана от незначителен балкански отбор - силен европейски клуб, сегашният - за същия период, - обратното.