Шест години от мача Левски - Удинезе

[Levski4Ever]

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=4xzpPJZYIhw[/youtube]

Настръхвам като се сетя какво беше.

[liverpool96]

Тогава бях на 9 години и го гледах мача. Честно казано не знаех, че Удинезе са нещо сериозно и ми харесаха головете на Левски. Спомням си как играха и срещу Барса, Вердер и Челси, но спомените стават все по-мътни...

[Oskron]

Уф ..... искам пак .......

[Sisi 1914]

Велик мач!
После цяла нощ празнувахме, с бившите ми съученички!

[MuFc1878]

Този и с Динамо Б до момента са най-запомнящите се мачове, на които съм присъствал Имахме отбор, идваха и успехите. Оксер били слаби, Артмедия били слаби. Да де, но сега и Търнава не можем да бием. Ах, всичките съскащи змии на и около "Георги Аспарухов" провалиха тима. Не можаха да преживеят мисълта толкова силен Левски. Години наред щяхме да сме шампиони и участници в групите на ШЛ
Големи благодарности за Томето, че ни припомни за тези велики мигове!!!

[shwepi]

Без да искам се опитах да сравня Томашич- Бардон- Боримиров с триото Тасевски- Гаджев- Йовов...От тук почва разликата.

Има и още
Вагнер - Калво
Томашич - /Милиев+И.И/
Пелето - няма с кой
Ричард - няма с кой

[ralka_levskarka]

Без да искам се опитах да сравня Томашич- Бардон- Боримиров с триото Тасевски- Гаджев- Йовов...От тук почва разликата.

Има и още
Вагнер - Калво
Томашич - /Милиев+И.И/
Пелето - няма с кой
Ричард - няма с кой

Онова си беше наистина отбор!!

[south_division]

Тогава Мъри направи отбор за без пари. И то какъв отбор, мачовете на Герена бяха истинско удоволствие, най изстраданите и незабравими мачове бяха този с Удине и с Динамо Б.

[Синьо сърце]

А бе аз си поплаках малко на тези кадри-не го крия...Дано пак ни се случи, това е велика тръпка, адреналин, в сектор Б бяхме един върху друг, голяма радост беше...

[drvasko98]

Винаги, когато се говори за големия успех на тогавашния отбор на Левски, трябва да се сещаме за мачовете с Публикум, когато Георги Петков ни спаси от отпадането. Това го казвам не като заяждане, а за да бъдем по-търпеливи, когато нещо се гради. И че за да стигнеш до успехите, трябва да се научиш да се справяш с неуспехите. А понякога във футбола разликата от големия триумф до пълния провал е един гол в 90-тата минута, едно вратарско спасяване, един автогол 2 минути преди края, три гола за три минути при изтекло редовно време, победен гол с последния удар в мача. Тук нещата опират и до така наречения късмет. Аз съм убеден обаче, че той винаги идва/не идва напълно заслужено. Затова нека не бъдем прекалено критични и си подкрепяме отбора, макар че има много неща, които не ми се нравят.