terata написа:
Мхм, Кокалеску да ми припомни по негово време отбора беше ли български? Че имам някакви спомени основните му играчи да бяха Зе Соарес, Вагнер, Тасевски, Рабех, Бистрон, Жоазиньо, Тиберканин и прочие "българчета". Ама нек си говори, то и без това друго не става от него. И да, вече сте двама "капацитети". Абе кажи си Стоев вън и тва е. Да идва Топузаков и да мачкаме. Нали тва ти е "детската" мечта.
Офф, човек, как да ти го кажа, критичен съм, но не искам той да се маха. Исках за треньор на първо място човек ставал шампион на страната си - човек, който знае какво е да се бориш за върха, а не специалист като Илиев, Костов или Ясен, които не са гонили по-високи цели освен отбора им да не изпадне. И на тримата нищо им няма - просто не бяха за отбор от ранга на "Левски". След това исках да е българин. Чужденец трудно ще се справи в нашата джунгла освен, ако не е сърбин, украинец или руснак. Стоев отговори на изискванията ми. Знаеш, че ние нямахме треньор ставал шампион на страната си, изключая Йока, от Георги Всилев насам. Това какво прави? Десет и повече години? Дълбоко се разочаровах от мача за влизането ни в шестицата с Разград, в който поведението на отбора и тактиката беше да не загубим. "Излезеш ли за хикс, падаш". Закон. А ние трябваше да търсим победата. И това беше мач, за който Стоев се подготвяше месеци. Как да е минало-заминало. А и не е неговата грешка за присъствието на хора, като Стойчев, Белаид, Сърмов, Луис Педро и Крумов в отбора. Но цяла подготовка се пробваха офанзивни футболисти, въпреки че не там е проблема ни в последните шест години в спортно отношение. Трябваше тотална промяна на защитната конфигурация. Но не, не беше търсено нищо подобно. Вместо това на проби бяха викани нападатели. Да не говоря за разположението на футболистите в този мач и отсъствието на малкия. В него много ми харесаха неща, като това, че Домо бе издърпан назад, с което халфовете им просто се блъскаха в него, Бедоя и Гаджев... до 60-тата минута. И какво стана след това? "Правилен футбол", ок, но целта трябваше да е всичко или нищо. Не е ли така. Един мач не може да е показателен. Така е. И все пак нещо просто, как да ти кажа. Този мач много ми промени мнението за Стоев. Пожелавам му успех, и знаеш, че няма да видим потенциала му като треньор, защото Ивчо, Гонзо и компания вече му точат ножа. Но и той си е виновен. Точно, заради този един мач. Дали щяхме да паднем с едно или с пет на 0 нямаше абсолютно никакво значение в него. Освен, ако разбира се не е имало директива отгоре, че по-добре да не ходим в първата шестица и Стоев да е нямал власт в този случай.
Да идва Топузаков и да мачкаме. Нали тва ти е "детската" мечта.
Ти обаче продължаваш. Хубаво. Как да е.
