ЛК плейоф (реванш) Айнтрахт Франкфурт -Левски 31.08.23 четвъртък 21:30

[honda]

Лавина,
Разочарован съм от тебе.
Всеки стойностен отбор си има тактика, различна за различни периоди от мача, съобразена и активирана спрямо резултата. Само много силен отбор срещу много слаб тръгва да го бие за минути и да доиграва мача. В мачовете на отстраняване тактиката е много по-важна от шамоионатните.
Различните стилове, различните изпълнители предполагат различни тактики на различните отбори. Ако пък отборите са на високо ниво, възможността за вариативност в играта им предполага смяна на тактиката по време на мач.
Иначе смяната с Митков бе с такава цел - изнасяне отбора по-напред, защото домакините ще мислят и за продължения.
И май - да. Окървяването на Рикардиньо и липсата му 5 минути доведе до гола, макар че секунди преди него влезе. Мисля, че Краев искаше от щаба смяна по-бързо. Тук може да се търси грешка на Костов, но явно го пазеше за дузпите. След гола имаше едно слизане в наказателното поле и ъглов с разбъркване. Вторият гол е доказателство, че тактиката бе правилна.

Ненапразно съм сложил този аватар. А преди него бях със Зико. Защото отборът от '82 и '86 винаги ще бъде в сърцето ми.
Защото Зико играеше футбол с главно Ф. А не гледаше таблото с резултата и часовника. Защото при 2-2 срещу Италия бразилците продължиха да играят футбол. С главно Ф. А не паркираха автобуса и не ритаха топката по трибуните. За да пазят резултат. И винаги ще предпочитам отбора на Зико, Сократес, Фалкао и Жуниор пред "грозния отбор" от '94. Нищо, че станаха шампиони.
Защото децата искат да станат като Зико и Сократес. А не като Мазиньо или Мауро Силва...

Освен теб има и други ,които са гледали футбол и помнят онези СП и въпросните мачове.
Този отбор на Бразилия играеше много атрактивен футбол и всеки им се радваше , но първо не беше балансиран и по тази причина спечели точно едно голямо "НИЩО" - този отбор през цялото си съществуване не спечели нито една купа. Дори шампиони на Южна Америка не можаха да станат. Второ ползваше с огромна съдийска подкрепа. Ако не си забравил в онзи момент президент на ФИФА беше Жоао Хавеланж(бразилец) ,чийто зет беше шеф на бразилската федерация. Това ,ако не е "конфликт на интереси" здраве му кажи. На СП 1982 схемата на турнира беше такава ,че победителят от групата на Бразилия щеше да играе с втория от групите на Аржентина и Италия в 1/4 група в Барселона, като се очакваше от групата на Аржентина се очакваше това да бъде някой между Белгия или Унгария, а от групата на Италия се очакваше това да бъде Полша или Перу. Общо взето схемата беше така направена, че бразилците да достигнат финала без да срещнат нито един сериозен отбор .В техния поток за сериозни отбори се считаха единствено Аржентина( която в онзи момент беше вече доста застаряващ тим) и Италия ( в онзи момент раздирана от скандали и не слагана от никой в сметките). Още в първия си мач срещу СССР бразилците играеха невероятно приятен атрактивен футбол, но ако не беше скандалното съдийство ( не признат редовен гол на СССР и две не свирени 100% дузпи) бразилците щяха да загубят мача( спечелиха с 2:1 с късен обрат) , това че създадоха може би 15 чисти голови положения си беше техен проблем. С тази победа те си осигуриха първото място в групата , но сметките им излезнаха криви- Аржентина и Италия се издъниха в групите и се класираха на второ място в своите групи.
На СП 1986 според схемата първия от групата на Бразилия на 1/8 финала щеше да играе срещу някой от третите отбори , а втория
срещу победителя от "групата на смъртта" ( ФРГ, Уругвай(срещу ,който бразилците имат отрицателен баланс), Дания( в онзи момент бяха много силен тим) и Шотландия). Да ти напомням ли какво се случи в първия мач на Бразилия срещу Испания , как при 0:0 след удар на Мичел топката влезна около 50 см. във вратата на Бразилия , но гола незнайно защо не беше признат в крайна сметка бразлиците спечелиха с мъка с 1:0 ,като особено през първото полувреме определено испанците бяха по-добри.
Между другото не е много коректно да сравняваш Зико и Сократес с Мазиньо и Мауро Силва . Най-малкото с съвсем различни футболисти. Според мен по-правилно би било да бъдат сравнявани с Ромарио и Бебето. Като не съм сигурен кои са по-обичани в Бразилия ? Определено Ромарио и Бебето са по-титулувани и се представиха много по-силно по европейските терени.
Апропо колко мача на Зико и Едер си гледал ? - съмнявам се да повече от 5-6 .
Относно онези мачове с Щутгарт - хайде да не бъркаме нещата, гледал съм ги на живо. Познавах лично всеки един от играчите в онзи отбор на Левски. Когато направихме 2:2 в Щутгарт за швабите играеха 2-ма национали ,като единия ( Алгьовер ) имаше много периферни функции, отделно имаха един белгийски национал(Н.Клаесен, който по-късно като играч на Антверп ни разплака) и един скандинавец. Докато ние имахме 6-7 наши национали. Като в онзи момент националния ни отбор беше в топ 10 на Европа.
В момента в Айнтрахт играят 19 национали на своите страни между които национали на държавите заели първите 4 места на последното СП.

[Testa_di_Legno]

А как беше преди 20-25 години? Да речем с най-добрия отбор на Галатасарай, който за тях е мечта сигурно днес. С Бешикташ и онзи отбор на Динамо (Киев). Та Айнтрахт никога не мога да се наредят до отборите, с които "Левски" се е "сбивал". Не става дума за отстраняване. Поведението на "Левски" и в двата мача с Франкфурт не беше правилно. "Левски" не се сби с Айнтрахт. А треньорът им между другото и в двата мача излезе с респект към "Левски". Такива мачове имаш веднъж на 10 години. Или повече. Като този с БАТЕ. Еми, чакаме 2044-та. Ако някой не се сети, че това е "Левски" и не излиза на$ран пред 40 000. Ма надали.

Донякъде съм съгласен, но... само донякъде. Бих могъл да започна оттам, че такава аналогия не е много правилна, но хайде - нека я ползваме. Веднага след като се "сбихме" с "Галатасарай", бяхме на два пъти смазани от "Челси" (общ резултат 0:5, като по онова време ония бяха точно такава проба клуб, каквато са днес "Айнтрахт"), като играта ни особено в Лондон беше твърде подобна на тази от снощи. Ми с "Ливърпул" на "Анфийлд" какво играхме? Каквото и снощи. А с "Виляреал" на "Ел Мадригал"? Разликата е, че в ония години имахме най-класният състав в България, както и самочувствието на поне локален футболен гранд, докато в ново време обичайно се въртим между 4-то и 6-то място в родното първенство и самото ни участие в евротурнирите въобще не е сигурно, ами трябва да минаваме през баражи, за да се пробваме в Европа. Но тъй или иначе, когато играеш с клуб, който е чисто и просто в пъти по-класен (а класата е комплексно понятие, дори не се касае само за умението да се тича с топка в крака или същата да се рита силно и точно), обстановката налага - понякога дори несъзнателно, - да се подхожда по-предпазливо.

И не бих казал, че мачът е бил подобен на оня с "БАТЕ". Там възможността за пробив беше подарък от съдбата, съперникът - напълно преодолим и даже надигран и в двата мача, но нямахме необходимата тактическа зрялост, за да го елиминираме, а пък пропуснатият шанс резонира върху съдбините ни години наред. Подобна беше ситуацията по-скоро миналата година срещу "Хамрун", но не и сега срещу "Айнтрахт", когато играхме с най-високо поставения клуб в целия турнир.

Ако е до съпоставки, аз бих направил такава по-скоро със сезон 1999/00 - като европейско участие, де, във всяко друго отношение тогава бяхме неизмеримо по-добре ситуирани и в българския, и в континенталния футбол. Обаче и тогава, както сега, имахме една дъъъъълга поредица от кампании, в които не можехме да отстраним повече от един противник, ами обикновено се дънехме жестоко: в този период бяха и двете "Олимпии", и "Аалст", и "Люцерн", и... Тя приключи нея година, благодарение главно на Любко Петрович, като елиминирахме два съперника - "Апоел" (Никозия) и "Хайдук", - за да отпаднем закономерно от "Ювентус". Последваха няколко бойки сезона с отстранявания на противници, срещу които понастоящем ще се чувстваме обречени: "Бран", "Брьондби", "Славия" (Прага), и "сверявания на часовниците" с "Бешикташ", "Галатасарай", "Динамо" (Киев), "Ливърпул", за да се стигне най-сетне до използван шанс за пробив (с "Оксер") и "Приказката". Ако светът е справедливо място, но най-вече - ако в "Левски" работят кадърни хора, - сега би трябвало да сме тръгнали по същия път. Както писах и по-горе, необходими са няколко подобни на настоящата кампании в Европа, като всеки път отстраняването на поне два клуба (по-слаби или от нашата черга) би следвало да е "цел-минимум", за да може да се натрупа и опит, и коефициент, и самочувствие, та в един момент да имаме шанс истински успехи. Но да се надяваме, че новата "приказка" ще се случи изведнъж и внезапно, а не като предишната - в резултат от половин десетилетие целенасочена и последователно водена политика, - е илюзия, а да се кахърим, че сме играли грозно срещу клуб, който с парите от един изходящ трансфер може да купи цялото българско първенство воглаве с клубните автобуси - малко пресилено.

[honda]

За мен на вчерашния мач се случи най-нормалното нещо . Просто Айнтрахт са прекалено висока топка за нас. ние няма как да бием този отбор -няма начин. Единствения начин да ги елиминираме беше те сами да се бият . Не го казвам в негативен план , просто те да направят някоя грешка ,която ние да използваме- ами не направиха.
Играхме срещу един пределно мобилизиран и надъхан отбор ( тук да се сравнява как били играл Молде срещу Галатасарай и защо ние не сме играли по същия начин срещу Айнтрахт е несериозно). Аз не съм виждал отбор ,който да играе толкова агресивно ,както игра вчера срещу нас Айнтрахт. Направи ли впечатление как тръгваха "на живот или смърт" за всяка топка. При всяка спорна топка ( а и не само при спорна ,а и при безспорна) съответния играч на Айнтрахт влизаше с пълната си скорост и маса , колко пъти единоборствата приключваха с нашия на земята , а германеца с топка в крака - почти всяко единоборство приключваше по този начин. Ами как може да играеш ,като топката е в другия отбор , тогава ти остава само да му пречиш. И да бяхме излезли с по-офанзивна схема резултата щеше да бъде същия или най-вероятно по-лош.
Сега тук един друг въпрос къде минава границата между позволена и непозволена твърда игра- правилника не е много ясен . За мен и в двата мача ни поставиха съдии ,които поставят тази граница доста по-различен начин отколкото се поставя у нас и отколкото аз сами бих поставил. Примерно само до гола преброих 15 влизания на играчи на Айнтрахт с тяло ( не "рамо в рамо) ,а с тяло в гръб или странично, като съдия не даде фаул за Левски. Много неприятно впечатление ми направи дадените 6 минути продължение на първото полувреме - за какво? Нямаше ВАР спирания . Имаше оказване на медицинска помощ , но чак пък 6 минути?
Искам да бъда разбран правилно - дори и да бяхме докарали до продължения щяхме да загубим и нямаше да я докараме до дузпи. Просто онези бяха много по-добри , и по-бързи , и по-технични , и много мощни физически , а и смените които направиха им бяха напълно равностойни. Нека да видим как ни вкараха головете - ние такива атаки не можем да направим , на такава скорост , с толкова участника в атаката. Няма и отбор в България ,който може да играе по този начин. Просто във въпросните ситуации ни матираха , защото са по-добри.
Радващото е ,че показахме и удържахме почти 90 минути футболисти играещи на скорост немислима за който и да е отбор у нас и те нямаха кой знае колко много възможности , общо взето ги държахме далеч от нашата врата. Това значи,че ако играем със същата мобилизация у нас и ни си наложи да пазим благоприятен резултат най-вероятно ще успеем. Нека си припомним мача с Лудогорец за Купата през миналия сезон - тогава поведохме около 60-та минута и Лудогорец вдигнаха оборотите( но на много по-ниска скорост от Айнтрахт) и за нас стана ясно, че "умиране има, отърване няма"

[drvasko98]

Само хората без воля търсят да се оправдават с обстоятелствата в случая се начетох как Айнтрахт били взели ЛЕ през 2022 г. ОК, но Айнтрахт с друг треньор и с 9 различни играчи в титулярните 11. Тоест друг Айнтрахт. Освен това имаха съперник на финала Рейнджърс, когото победиха с дузпи. Ако снощи бяхме срещу Рейнджърс нямаше да се пишат същите дитирамби. Айнтрахт в снощния му вид са постедствен и напълно възможен противник. Това е истината

[Aronaks]

Само хората без воля търсят да се оправдават с обстоятелствата в случая се начетох как Айнтрахт били взели ЛЕ през 2022 г. ОК, но Айнтрахт с друг треньор и с 9 различни играчи в титулярните 11. Тоест друг Айнтрахт. Освен това имаха съперник на финала Рейнджърс, когото победиха с дузпи. Ако снощи бяхме срещу Рейнджърс нямаше да се пишат същите дитирамби. Айнтрахт в снощния му вид са постедствен и напълно възможен противник. Това е истината

Поредния нямащ връзка с реалността. Готов съм да се обзаложа, че произволно събрани 11 играчи от различни тимове от втора Бундеслига и треньор, някой от форума, ще отстранят в два мача Левски!

[bilyaletdinov]

Само хората без воля търсят да се оправдават с обстоятелствата в случая се начетох как Айнтрахт били взели ЛЕ през 2022 г. ОК, но Айнтрахт с друг треньор и с 9 различни играчи в титулярните 11. Тоест друг Айнтрахт. Освен това имаха съперник на финала Рейнджърс, когото победиха с дузпи. Ако снощи бяхме срещу Рейнджърс нямаше да се пишат същите дитирамби. Айнтрахт в снощния му вид са постедствен и напълно възможен противник. Това е истината

А, ние какъв точно отбор сме, че да искаме задължително отстраняване? Айде малко реализъм. 2/3 от този отбор участва в изключително позорната серия от 11 поредни мача без победа в селската Ефбет Лига и отпадна от Хамрун Спартанс. Нямаме никаква дълбочина, ама сме тръгнали да намираме кусури на Франкфурт. Най-малкото скоростта на игра е абсолютна различна, а и са немски отбор. Колкото и да свалили нивото, никога няма да направят глупост като да кажем по-южняшки отбор. Четох изказванията им след мача, в които са си вярвали през цялото време, че ще ни отстранят, защо са по-класни от нас. Може би при друг отбор на жребия бихме имали по-голям шанс.
Аз съм доволен. Очаквах позорно отпадане от Шкупи, а в момента чета коментари как не сме отстранили Франкфурт.

[vvessel]

Само хората без воля търсят да се оправдават с обстоятелствата в случая се начетох как Айнтрахт били взели ЛЕ през 2022 г. ОК, но Айнтрахт с друг треньор и с 9 различни играчи в титулярните 11. Тоест друг Айнтрахт. Освен това имаха съперник на финала Рейнджърс, когото победиха с дузпи. Ако снощи бяхме срещу Рейнджърс нямаше да се пишат същите дитирамби. Айнтрахт в снощния му вид са постедствен и напълно възможен противник. Това е истината

Да бе, разбирам те напълно, и аз исках да видя по-боен Левски, сините в атака и т.н. Но истината е, че играеш колкото ти позволява съперника. Айнтрахт може да не са същия отбор, който е победил Барселона и е спечелил Лига Европа, но са един среден европейски тим. Те са класи над израелците които отстранихме, а с тях бая се озорихме и ги бихме с гол в 96-та минута.
Дай да видим ние кои сме. Играем в Европа след бараж, падаме редовно от отбори като числото например, последните 10-12 години отстраняваме максимум ЕДИН отбор в евротурнирите, а най-често НУЛА.
Та едно е да го искаш, друго е да го можеш, трето е да го направиш.

[koisa]

( тук да се сравнява как били играл Молде срещу Галатасарай и защо ние не сме играли по същия начин срещу Айнтрахт е несериозно).

Кое му е несериозното? Напълно точен пример е! Мочти идентична разлика в класите. И въпреки това едните правят два добри мача, а другите мишкуват във втория. Ама, били агресивни немците, ама това, ама онова - носене на вода от 150 кладенеца. Какви да са, след като им се позволява? Толкова е сложно да се признае, че вчера отбора изигра слаб и страхлив мач и заслужено загуби. А, можеше да го загуби и без да изглежда страхлив!

[realno]

Да искаш да биеш Айнтрахт е все едно никога да не си вдигал тежести и сега изведнъж да искаш да вдигнеш 200 кг.
Трябва чудо. Разглезихме се покрай отстраняването на два отбора и се помислихме за велики, а в действителност футболистите ни са с ограничени възможности. Ако Айнтрахт са мерцедес, то ние сме трабант или в най - добрия случай лада. За да ги бием трябва Мерцедеса"да е спукал гума или да катастрофира, но не се получи и отпаднахме. Най - нормалното нещо на света. Няма нужда съдим толкова строго футболистите ни, просто толкова си могат. Дано Костов е забелязал слабостите ни и изкара най - доброто от "ладата", че в първенството ни очакват много "трабанти" и "москвичи",при които може да спукаме гума.
За следващата година дано треньорите набележат правилните и по - класни попълнения, че да наградим иначе ще тъпчем на място.

[blue avalanche]

Освен теб има и други ,които са гледали футбол и помнят онези СП и въпросните мачове.
Този отбор на Бразилия играеше много атрактивен футбол и всеки им се радваше , но първо не беше балансиран и по тази причина спечели точно едно голямо "НИЩО" - този отбор през цялото си съществуване не спечели нито една купа. Дори шампиони на Южна Америка не можаха да станат. Второ ползваше с огромна съдийска подкрепа. Ако не си забравил в онзи момент президент на ФИФА беше Жоао Хавеланж(бразилец) ,чийто зет беше шеф на бразилската федерация. Това ,ако не е "конфликт на интереси" здраве му кажи. На СП 1982 схемата на турнира беше такава ,че победителят от групата на Бразилия щеше да играе с втория от групите на Аржентина и Италия в 1/4 група в Барселона, като се очакваше от групата на Аржентина се очакваше това да бъде някой между Белгия или Унгария, а от групата на Италия се очакваше това да бъде Полша или Перу. Общо взето схемата беше така направена, че бразилците да достигнат финала без да срещнат нито един сериозен отбор .В техния поток за сериозни отбори се считаха единствено Аржентина( която в онзи момент беше вече доста застаряващ тим) и Италия ( в онзи момент раздирана от скандали и не слагана от никой в сметките). Още в първия си мач срещу СССР бразилците играеха невероятно приятен атрактивен футбол, но ако не беше скандалното съдийство ( не признат редовен гол на СССР и две не свирени 100% дузпи) бразилците щяха да загубят мача( спечелиха с 2:1 с късен обрат) , това че създадоха може би 15 чисти голови положения си беше техен проблем. С тази победа те си осигуриха първото място в групата , но сметките им излезнаха криви- Аржентина и Италия се издъниха в групите и се класираха на второ място в своите групи.
На СП 1986 според схемата първия от групата на Бразилия на 1/8 финала щеше да играе срещу някой от третите отбори , а втория
срещу победителя от "групата на смъртта" ( ФРГ, Уругвай(срещу ,който бразилците имат отрицателен баланс), Дания( в онзи момент бяха много силен тим) и Шотландия). Да ти напомням ли какво се случи в първия мач на Бразилия срещу Испания , как при 0:0 след удар на Мичел топката влезна около 50 см. във вратата на Бразилия , но гола незнайно защо не беше признат в крайна сметка бразлиците спечелиха с мъка с 1:0 ,като особено през първото полувреме определено испанците бяха по-добри.
Между другото не е много коректно да сравняваш Зико и Сократес с Мазиньо и Мауро Силва . Най-малкото с съвсем различни футболисти. Според мен по-правилно би било да бъдат сравнявани с Ромарио и Бебето. Като не съм сигурен кои са по-обичани в Бразилия ? Определено Ромарио и Бебето са по-титулувани и се представиха много по-силно по европейските терени.
Апропо колко мача на Зико и Едер си гледал ? - съмнявам се да повече от 5-6 .
Относно онези мачове с Щутгарт - хайде да не бъркаме нещата, гледал съм ги на живо. Познавах лично всеки един от играчите в онзи отбор на Левски. Когато направихме 2:2 в Щутгарт за швабите играеха 2-ма национали ,като единия ( Алгьовер ) имаше много периферни функции, отделно имаха един белгийски национал(Н.Клаесен, който по-късно като играч на Антверп ни разплака) и един скандинавец. Докато ние имахме 6-7 наши национали. Като в онзи момент националния ни отбор беше в топ 10 на Европа.
В момента в Айнтрахт играят 19 национали на своите страни между които национали на държавите заели първите 4 места на последното СП.

"...но първо не беше балансиран и по тази причина спечели точно едно голямо "НИЩО"..."
С тактиката "а ла Славия", която тук горещо се препоръчва за мачове от ранга на Айнтрахт, ние какво точно, ама ТОЧНО, сме спечелили през нашата история като клуб?
Футболистите на Бразилия не са виновни за отсъжданията на съдиите.
В мача с Италия, при 2-2, можеха ли бразилците да се върнат, да "паркират автобуса", да ритат топката по трибуните и да се класират напред? Риторичен въпрос... Няма нужда от отговор.
За "съдийската подкрепа" и спортсменството - Зико гол с ръка не е вкарвал. Както един друг... Бразилия не е "била" Перу с 6-0. Както едни други... И т.н.

Толкоз по въпроса кой колко е популярен.
Аз изрично подчертах, че ТОЗИ футбол ми харесваше, защото не гледах грозни резултати, ти ми слагаш един куп мачове с резултати. Ама, ако тоз гол, ама ако онзи гол... Понякога се чудя на български ли пиша?
За мача със Щутгарт(1-0): Бернд Фьорстер, Карлхайнц Фьорстер, Алгьовер, Корнелиусон, Сигурвинсон - национали. Роледер и Нидермайер - също преминали през национала на Германия... Дали 6-7 национали на България се равняват на 3-ма национали на Германия всеки сам да си отговори.
Спирам дотук... Всеки да си харесва какъвто си стил иска. Не натрапвам своето мнение.