Г-н Иванов, пише Ви една 19- годишна хлапачка, на която не й пука по- малко, отколкото на Вас ви пука. Пиша Ви, защото съм разочарована. Разочарована съм не от мача, който, може би, бе изигран със сърце, не от треньора, не от публиката, а от Вас. От Вас, който сте като идол на толкова много хора.
Въпроси, въпроси.. И защо да бъдат задавани? За да чуем отново лъжливи обещания ли? Защо Гонзо, защо? Къде е новото начало? Къде е "подкрепа за Мурсия"? Нашата е тук, а вашата къде е ?
Ще си позволя да задам въпрос от цялата левскарска общност, или поне част от нея: Това ли заслужи публиката на Левски? Това ли заслужиха Гунди, Котков, Гиби, Соколето, традициите ни, 100- годишната ни история? Това ли заслужиха бащите ни, дядовците ни, хората около мен, това ли заслужих аз? Помниш ли мача с Гент? А след това с Лил? Помниш ли целувката към публиката? Да, Гонзо, тази публика те боготвореше в онзи момент, а сега е малко спорно.. Тези същите хора ти се довериха безрезервно, тези същите хора, които са винаги зад отбора си.
Гонзо, помниш ли "кървавият гол" ? Аз може и да не го помня, но много други хора го, много други си спомнят и за мъжкарството в онзи момент и не само в него.
Г-н Иванов, ако имате поне малко останало от това мъжкарство, не нарушавайте 3- то Ваше обещание, в рамките на 3 месеца. Спазете обещанието си, че "Мурсия ще остане 1 година, поне". Не карайте хората да свалят доверието си от Вас, не карайте други да спрат да вярват във вас..
Всъщност, това едва ли ще достигне до Вас, но понякога на човек му олеква, когато сподели болката си..
А с Лацио беше хубаво начало, ама.. беше.
Ваша, завинаги, надявам се- Ралица Пенева
