

Не искам разделение - шегата не буди разделение. Мечтая за обединение - както беше едно време, когато нито имаше трибуна за всеки, нито повече от истината в "Работническо дело". Но бих бил смешен - най-вече на себе си, ако тъгувах за онези времена и ако бях готов отново да заплатя с онази цена, с която беше заплатено онова единение . А единението беше срещу общата несправедливост срещу Левски и срещу всеки отбор, малко или повече по-далеч от властта в сравнение с "флагмана" на социалистическия спорт. Тогава не е един се опита да омърси името на Левски, а сега в общата мръсотия това за публиката ни минава безнаказано, вперила поглед в пъпа си като един дервиш ...
Втората част предишния пост не е защитена с аргументи, така че е уязвима.