Мнениеот eddie » 03 авг 2021 22:44
ЛЕФСКИ Е ОТБОРЪТ НА НАРОДА.
Защото в социализма всичко добро, наше, социалистическо беше народно. Имахме народна милиция, народна просвета, народно здравеопазване, народни читалища и най-накрая, а може би и най-напред отбор - отбор на народа, създаден “чрез сплотеността и обединението” да утвърди “истинския универсален народен спорт” да създаде “жива и мощна спортна и културно-просветна организация” да обедини “волята и желанието за полезно творчество на повече народни синове."
А защо точно Лефски през въпросния октомври 1944г., когато се е калявала стоманата и са се наливали основите? Много просто, защото цялата история на този отбор в епохата преди 1944г.е свързана с най-нискостоящите в социалната стълбица маси, биологичния бульон и хранителната среда на комунистическите партии. Актуално състояние потвърдено от многобройни негови съвременници:
Методи Величков: "В онези години спортните клубове ангажираха понякога салона на Военния клуб за свои вечеринки. На Левски този салон не беше отпуснат нито веднъж. Много пъти сме го искали и винаги ни беше отказвано. "Кого ще ни доведете – питаха ни. – Обущарите, шивачите, зарзаватчиите – количкари и други като тях?" С Левски по дългия път през времето, Ст. Нойков, изд Труд, 1994г.
Георги Младжов, бивш футболист на Лефски: “Равномерно играх и във Виена, и в София. Само че в Австрия срещнах по-голяма признателност – от публика, от ръководители. Не се оплаквам и от “Левски”. С Гого Петров, собственик на кино Балкан и член на клубното ръководство, сме пръскали листовки из циганската махала преди наши мачове.” Интервю на Силвестър Милчев
Като естествено продължение на всичко това през октомври 1944г. се появява първият съветски отбор у нас ПСК Лефски с първи председател съветският генерал от разузнаването Н.Йотов. Кой е Никола Йотов и защо историята мълчи за него? Всичко, което към момента сме в състояние да научим за синия съветски генерал дължим на писателя Петър Лазаров. На стремежа на засекретените деветосептемврийци да бъде написана книга за събитието и те да излязат от анонимността.
Никола Йотов е архитектът на 9 септември. Бившият секретар на БФБ, бившият капитан от царската армия Цено Ценов командир на рота в Бронираната бригада, обградил с четири танка Майбах Военното министерство и с това изиграл решаваща роля за извършването на преврата, активен борец срещу фашизма, определен за такъв с Протокол №1, преди първата среща на писателя с генерала го определя по следния начин:
“Тогава имаше един човек много по-главен от Тодор Живков, Цола Драгойчева, Кимон Георгиев, генерал Дамян Велчев и генерал Владимир Стойчев взети заедно. Никола Йотов. Чул ли си за него? Не си, я. А е още жив.”
С какво е бил толкова важен Н. Йотов? Много просто, той в този момент е бил човекът, който е представлявал Съветския съюз в България, който е съобщавал волята на съветите и е постулирал какво трябва да се прави, включително и с царското семейство, за което родните комунисти готвели друга съдба.
Н.Йотов емигрира след Септемврийското въстание и бива вербуван за съветското военно разузнаване в Австрия. Като търговец на цимент, живеещ в Белгия, създава първата шпионска мрежа в Латинска Америка. Преди войната се занимавал с унищожаването на враговете на Съветския съюз – белогвардейци и бивши комунисти – изменници. През 1942г. бил върнат в България с цел да организира бунт подобен на Септемврийското въстание. За целта с пари на съветското разузнаване била основана фирмата “Йотов-Сабайотов”. Приравнени към парите от 1970г., фирмата “Йотов-Сабайотов” похарчила 90 милиона долара. След 9 септември отчела пред Центъра остатък от 10 милиона печалба. Идеята да се заложи за организирането на бъдещия голям бунт в България не на комунистическата партия, а на нелегалния Военен съюз, одобрена после от Центъра, била лично негова. След извършването на преврата на 9 септември Никола Йотов бил произведен в генерал от Главното разузнавателно управление на СССР.
В преддесетоноемврийския печат името на генерала било споменато точно два пъти. Един път неизвестен автор съобщил в няколко реда, че е имало в България съветски разузнавач с име Никола Йотов. Това във вестник “Поглед”. Втория път, пак в “Поглед”, в малка статия за 9-и септември се споменава, че в нощта на преврата в колата на командира от Бронираната бригада Диков, седнал до него, се возел комунистът Йотов. Автор на втората статийка е Петър Лазаров. Йотов много се зарадвал на тия няколко реда:
— За този, който умее да чете, вече всичко е казано! – ликувал той. – Йотов разузнавач, Йотов с пистолет в ръка в колата на полковник Диков! Точка! Един разузнавач не може да попадне случайно в подобна ситуация. Никога, абсолютно изключено е!”
И тук вече сме в състояние да преминем към футболната тема и към отбора Лефски. Перефразирайки горното: За този, който умее да чете вече всичко е казано. Йотов съветски разузнавач, Йотов съветски генерал, Йотов председател на футболен отбор. Един разузнавач не може да попадне случайно в подобна ситуация. Никога, абсолютно изключено е!”
Йотов естествено има и личен мотив да се окаже в тази сфера. И той ясно личи от първата му реплика при първата среща с писателя Лазаров: Най-после ще се пише за мен! Най-после, най-после! А аз мислех вече, че така и ще си отида! Неизвестен. Неоценен. Завинаги засекретен!
Може ли един съветски генерал от разузнаването да нагази във футбола след 9 септември без при това да му бъде дадено разрешение от Центъра? И на базата на какво може да бъде дадено подобно разрешение? На базата само на едно, на базата на това, че отборът, в който ще попадне съветският генерал няма да бъде какъв и да е отбор, а ще бъде ВИТРИНАТА НА НОВИЯ, КОМУНИСТИЧЕСКИ, СЪВЕТСКИ СТРОЙ
