Мачовете с Рейнджърс ( трети в световната ранглиста по онова време ) наистина бяха добре изиграни.
Там играхме открито и вкарахме два гола, а тук до последно си търсехме своето и съответно го намерихме с тупалката на "Кайзера".
Но и мачовете с Вердер след това бяха силни.
На В. Левски направихме равен, но наваксахме от 0:2, което както знаем срещу немски тим се случва веднъж на 4-5 години, който и да е срещу тях.
Ние обаче го направихме и запазихме шансове.
В реванша на "Везерщадион" играхме бойко, макар и не толкова открито.
Много добра тактика беше избрал Гочето и а малко да ги излъжем.
Но в крайна сметка загубихме с гол мисля на Баслер в последните минути.
По онова време Вердер бяха топ отбор. Няма как и да е иначе, след като бяха Шампиони на Германия.
Помня, че имаха един куп национали. Само тези на немският Национален тим бяха 4-5.
