Мнениеот blue atak » 29 сеп 2013 15:07
Или 7 причини в Левски най-после да се усмихнат заради работата си след победата над Славия
Левски записа трета поредна победа в първенството, но успехът срещу Славия има много по-голяма стойност от предните срещу Пирин Гоце Делчев, Любимец, Нефтохимик и дори Черноморец.
В самите 3 точки на „Овча купел” по принцип няма нищо учудващо с оглед на факта, че „белите” нямат победа на свой терен в най-старото столично дерби от далечната 1989 година. Както обаче отбелязахме и преди срещата, крайният изход от нея беше с огромна психологическа стойност за „сините” заради кошмара, който изживяха в края на миналото първенство.
затвори Славия - Левски
Славия - Левски
И докато помпанията на мускули срещу опашкарите не можеха да бъдат обективен критерий за спортно-техническото състояние на тима, вчера Левски спечели с изключително хлъднкокръвие, с премерени сили и най-важното – защото най-после се държа на терена като отбор, който има самочувствието на фаворит.
При наглед също добрия успех с 3:1 като гост на Черноморец „сините” имаха сериозна доза късмет. Всяка атака на „акулите” на Димитър Димитров създаваше паника и голово положение пред вратата на Блажевич, а автоголът и половина, които Оливейра от домакините си отбеляза, допълнително занижи стойността на 3-те точки на „Лазур”.
Вчера подобно нещо не видяхме. Въпреки че, както отбеляза и Наско Сираков, бе проспана цялата първа част, Левски през цялото време знаеше точно какво прави на терена. Бавно, методично и умно изкова така важната му победа срещу черната си котка в бели екипи. Това е първият елемент, в който тимът на Йоканович отбелязва сериозен напредък в сравнение с предните мачове и който е сериозен повод най-после да видим усмивки и по лицата на хората от „Герена”.
Вторият подобен компонент е, че „сините” отдавна не бяха демонстрирали мощен натиск, който наистина да натика противника в собствената му половина и в крайна сметка да се увенчае с успех. Още с първия съдийски сигнал за второто полувреме, левскарите се втурнаха като ужилени да нападат вратата на Георги Петков, като само 3 феноменални намеси на стража запазиха мрежата му суха до 58-та минута. Щурмът даде плодове някъде около 15-та след своето начало, когато Пинто с прецизно центриране намери Ларсен Туре.
Отново отбелязваме прогрес в няколко отношения – Левски най-после показа превъзходство на втория етаж в наказателното поле на противника, а новакът Туре явно няма да се наложи да го чакаме дълго време да „се адаптира и да разгърне потенциала си”. И слава Богу, защото вече се уморихме да гледаме „открития”, които обаче остават скрити за всички останали, освен за притежаващия набито око главен скаут Дончо Донев.
затвори Славия - Левски
Славия - Левски
Нуно Пинто пък, колкото и да е колеблив в дефанзивен план, отново демонстрира, че има с какво да помогне на Левски и не трябва да бъде отпращан през зимата с лека ръка както се очаква да се случи с Дъстли Мюлдер. Все пак не е лесно в България да се намери ляв бек с такова меко центриране. Показателен за това е фактът, че на „Герена” дълго време нямаха подобен играч след „професора” в това отношение Лусио Вагнер.
След попадението Левски лека-полека свали оборотите и постепенно започва да убива темпото в мача. „Сините” овладяха средата на терена, което е третият повод Славиша Йоканович да пусне тънка усмивка на задоволство от добре свършената работа.
Срещу Славия видяхме един много различен Владимир Гаджев, почти като онзи, който играе за националния отбор. Спокойно можем да кажем, че това бе най-силният мач за полузащитника от много време насам със синята фланелка. Гаджев умело дирижираше всяка атака на тима си, а в комплект с Мирослав Иванов категорично спечели битката в центъра на игрището. Явно бележките с напътствия на Йоканович започват да му влияят все по-добре (виж снимката).
затвори Славия - Левски
Славия - Левски
Натъкваме се обаче и на капчицата катран в кацата с меда и тя се нарича Кевин Бру. Казаното по-горе за Ларсен Туре по никакъв начин не важи за чакания като Гарет Бейл в Реал Мадрид французин. Той категорично бе най-слабият на терена за гостите и неслучайно бе заменен от Антонио Вутов непосредствено след почивката. След появата си пък младият талант за пореден път доказа, че заслужава много повече място в титулярния състав от ленивия футболист с №75.
Стигаме и до последния отбелязан „плюс” в представянето на Левски. „Сините” почти не допуснаха голова възможност пред своята врата, като успешно неутрализираха силния десен фланг на „белите” и голмайсторът им Атанас Курдов. Единствено през първото полувреме Милен Василев имаше проблясък срещу Пламен Димов, но дотам. И още няколко центрирания, които обаче най-често биваха изчистени от Перес и Милиев или пък завършваха в ръцете на Горан Блажевич. Нещо по-специално тук да ви прави впечатление?
Първо – защитниците на Левски обраха почти всяко центриране и второ – повечето от тях се озоваваха в ръцете на вратаря. Особено последното не го бяхме виждали отдавна и някъде на третото излизане на Блажевич стана ясно защо Йока искаше нов вратар за заместник на Пламен Илиев и взе именно него. С респектиращия си ръст и голяма размах на ръцете, новият хърватски страж на „сините” не допусна паника при изсипване на топката пред него, извисяваше се над всички и без проблем ловеше. А това донесе спокойствие. Спокойствие, което при вратар Пламен Илиев тотално отсъстваше от полето пред голлинията на Левски. Както се казваше в популярната рубрика, открийте разликите. Единственото предимство на Пацо в случая е, че е малко по-красив от опонента си, но това не играе.
затвори Левски - Пирин ГД
Левски - Пирин ГД
Така че Левски има от какво да е доволен след вчерашната победа. Най-после видяхме от „сините” положително развитие. Ако трябва да обобщим, точно в 7 компонента:
- пълен контрол на мача срещу сравнително сериозен противник;
- умението да се налага натиск;
- превъзходство на втория етаж;
- вдигане на класата от новите попълнения;
- овладяване на средната линия;
- възходът на Владимир Гаджев;
- наличието на стабилен вратар, внасящ спокойствие в наказателното поле
В последните дни много се заговори за допинг, а дали такъв са взели на „Герена” можем само да гадаем. Факт е обаче, че играчите на Йоканович от доста време насам най-после предизвикаха усмивки и задоволство сред треньорите и феновете си, и всичко това на база на играта.
Точно тук се крие най-големия успех на „сините” след вчерашния мач. Този отбор имаше нужда най-после да покаже израстване в игрово отношение, донякъде и да измие срама за миналия провал срещу Славия, да предизвика усмивки. Защото на „Георги Аспарухов” именно те са все по-голяма рядкост, а същевременно могат да бъдат най-силния допинг, особено при предстоящи още две столични дербита, от които едното е Вечното.
затвори Славия - Левски
Славия - Левски
® Livesport.bg / Георги Григоров