drvasko98 написа:tmanolov написа:Иначе най-якият мач като атмосфера, на който съм бил, не беше футболен, а баскетболен - Левски-Фенербахче. Чаках сигурно 4 часа пред зала Христо Ботев (беше безплатен вход) и бях сред първите. като влязаох, половина зала беше пълна, незнайно откъде. Падахме с 20 точки и ги обърнахме - залата не спря да пее през цялото второ половреме. над мен бяха отделели 2 реда за фенове от турското посолство - наложи се да им сложат охрана
Накрая един от тях ми вика - пич, псувай ни на български, ние те разбираме. Страшен мач беше. Спомени - дано и децата ми имат такива
Ей Богу де ме върна ебати. Аз може би само 2 часа чаках, но успявах даде промъкна странично. Атмосферата вътре беше наистина уникална. От футболните мачове мога дая сравня само с Рейнджърс, валеше и не се седеше, а от отборът се очакваше много
Срещу турците на баскетбол така и не успях да вляза. С един приятел и колега от университета се опитахме да влезем след лекциите, но вече беше пълно на максимум и всички врати бяха затворени.
Срещу Г. Рейнджърс валеше до началото на мача, но после не помня. Единственото, което помня е, че след гола на Кайзера стадиона пощуря, хора около мен падаха, въргаляха се, други се прегръщахме с напълно непознати. Всеки беше в абсолютен делириум!!!
Дъжд помня, че ме валя пролетта срещу умрелите, когато Гетов им заши 2 прекрасни гола, а Наско вкара дежурния си гол за едно от многото обръщания от 0:2 до пословичното 3:2.
Тогава се прибрах у дома и от якето ми течеше вода, като го изстисках.
