Левски: Всичко около клуба

[1914.1902]

XXXII кръг - Плейофи - Втори кръг
03.05 /събота/
Лудогорец - Левски 20.00

XXXIII кръг - Плейофи - Трети кръг
10.05 /събота/
Левски - Черно море 20.00

XXXIV кръг - Плейофи – Четвърти кръг
14.05/сряда/
Арда - Левски 20.15

XXXV кръг - Плейофи – Пети кръг
17.05 /събота/
Левски - Лудогорец 20.00

XXXVI кръг - Плейофи – Шести кръг
26.05 /понеделник/
Черно море - Левски 17.45

[metodito]

Хулио ми е като Мустафата. А самия Мустафа, като го гледам движението му по терена на Аденидже. В същото време Сангаре е с най-много MVP награди. Дали ще е пас или гол, носи три точки.Хулио изглежда, като попаднал не на място. Играта цикли, той вика: "Супер сме!". И в същото време, в края на "Левски" има всички шансове да е вторият най-добър отбор на първенството. Не просто втори, ми да сме си го извоювали.
Странна игра е футболчето. А как щеше да е с Генчев, понятие си нямам.

[olimpi]

Хулио ми е неясен, много лесно може да бъде обявен за неможач, но след интервюто на Алекс Колев, изглежда че съблекалнята е изпусната. Сега дали е онова лекенце Джемилето или някой друг няма значение, но май нещата не са добре. Един отбор ако няма сплотеност, ако ще да е от звезди (а нашите не са) се разпада и пада - примери бол.

Ние се оказахме поне за сега най-малко слаби сред слабите, дори каузата им куца играта и при по-добър Левски не се знаеше.

Пита се ако не бяха глупаво загубените точки след калпазанска игра срещу Септември, чорбои + няколкото съдийски тесли къде щяхме да бъдем.

[blue avalanche]

Историята не работи с "ако". Това е за други жанрове. Нещата са такива, каквито са. Всеки отбор сигурно си казва: "Ако в този мач беше така, ако в ония беше онака..."

[realno]

Я вижда кво прави нашия човек. Отново твори история. :)
Въгларовския Рибар и треньор беглец, изглежда пак ходи нещастен на работа. Вероятно захранката за шарани не помага и е затънал в тинята на неуспехите. Освен че е отпаднал за купата, но е на път да подобри рекорда си за най - много срещи без победа. До тук вече има 11 срещи без победа за първенство. Работата е батак, но дано излезе сух от цялата работа и не му се налага да сменя позицията си за риболов. ;)

[Aronaks]

Интересно интервю на Алекс Колев при Ники. Няколко неща се набиват на очи:

"Станислав Генчев е топ треньор. В Крумовград се събрахме добри футболисти. Един наставник, когато ти даде свобода, всичко се получава. Имахме страхотен колектив. Този в Левски? Много е трудно, защото са доста чужденците и когато бройката на българите е малка, нямаш трима-четирима лидери, които да застанат и да тропнат по масата, няма как да стане. Имал съм разговори с хората по-горе (б.р. - визира ръководството) и са ми казвали какво трябва да направя, знам, но когато кажеш нещо в съблекалнята, започват с насмешка и побутвания.... Винаги има хора, които, когато не играят, се започва с настройването против даден треньор. И ако викнеш арменския поп, не може да сплотиш колектива. "

Дали е нужно повече да търсим проблемите в Левски.. Ако нямаш кинти ти трябва колектив. Без никое от двете няма как да искаш успехи.

Насочваш вниманието към истинските проблеми, но за съжаление, никой тук не обърна внимание на публикуваното от теб. Който има поне малко разум е разбрал какво иска да каже Алекс Колев. Но стадото си е стадо и си подкрепя безрезервно нашия спасител-мажоритар. Какво има пука на ръководството дали има проблеми и групички в отбора, важното е да се въртят парите, да се прибират в правилните джобове и това е. За бъдещето не се мисли. Генчев се опита да промени нещата в отношенията между играчите, позволи си да се опълчи на Раев и беше изгонен.

[mikata]

Напълниха отбора с чернилки :evil:
Миналата година Цунами и Краев се разправяха на един мач.

[Eminem]

Няма как да има колектив в бежански лагер.
Очевидно, сираков не се интересува от това. Все пак избра мароканското леке пред Генчев.

[1914.1902]

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!

Днес мажоритарният собственик на ПФК „Левски“ и голмайстор №1 в историята на клуба Наско Сираков празнува своя 63-ти рожден ден.

Сираков е роден на 26 април 1962 година в Стара Загора, и е син на големия български борец Петко Сираков. На 13-годишна възраст започва да тренира в школата на „Левски“. Играе като централен нападател, а първите си крачки към мъжкия тим на „сините“ прави в мачовете между първия състав на клуба и юношите старша-възраст. Тогава той грабва вниманието на треньора Иван Вуцов и се превръща в първия от задаващото се „златно“ поколение на „Левски“, който дебютира за мъжете през сезон 1979/80 година. Записва още два мача, след което е пратен да се обиграва в други отбори. В „Хасково“ под ръководството на треньора Сашо Костов отбелязва 9 гола и спомага за най-доброто класиране на тима – 8 място в „А“ група.

След повторното си завръщане на „Герена“, Сираков се превръща в легендата, която всички познаваме и днес и заедно с играчи като Емил Спасов, Михаил Вълчев, Емил Велев, Николай Илиев, Борислав Михайлов и Божидар Искренов се оформя като голямата звезда в смятания за един от най-силните отбори на „Левски“ за всички времена.

За шест сезона, до лятото на 1988 година, Сираков отбелязва 116 гола. Те помагат на „сините“ да спечелят три пъти шампионската титла на България (1983/84, 1984/85 и 1987/88 година), веднъж Купата на страната (1986 година) и три пъти Купата на Съветската армия (1983/84, 1986/87 и 1987/88 година). Сираков става и голмайстор на първенството през сезони 1986/87 и 1987/88 година.

Особено паметна е кампанията през 1986/87 година. Тогава Сираков бележи 36 гола в 27 мача и печели „бронзова обувка“, която е дарена за музея на „Левски“.

Представянето на нападателя в този период му носи и трансфер в „Сарагоса“ през лятото на 1988 година. Бързо се превръща в един от любимците на сръбския треньор Радомир Антич, а за целия си престой на „Ла Ромареда“ той отбелязва 10 гола в 41 мача. След това има и един сезон за „Еспаньол“, където се разписва три пъти в 24 мача.

През лятото на 1991 година Сираков се завръща в „Левски“. Става голмайстор на „А“ група с 26 гола, но „сините“ остават на второ място в класирането. През 1992 година преминава във френския „Ланс“, но там остава само половин сезон, след което се връща отново на „Герена“. През 1994 година става капитан на отбора. Вкарва 30 гола в шампионата, което отново го прави голмайстор на първенството. През сезон 1994/95 е с основен принос за титлата на „сините“, вкарвайки 12 гола в 10 срещи.

През есента на 1994 година, Сираков се увековечава в „синята“ история, след като вкарва 4 гола във вратата на ЦСКА при историческата победа със 7:1

Това е и последната му кампания за „Левски“, като след това играе за „Ботев“ (Пд) и „Славия“. За „сините“ записва 264 мача и 209 гола, което го прави №1 във вечната ранглиста на клуба, като държи лидерската позиция както за голове в първенството, така и за Купата на България.

За националния отбор е изиграл 82 мача, като отбелязва 23 гола. Участник на световните първенства през 1986 година в Мексико (гол срещу Италия) и 1994 година в САЩ (гол срещу Аржентина), кога България стига до бронзовите медали. Участник на европейското първенство през 1996 година в Англия.

През 1998 година е назначен за изпълнителен директор на „Левски“. Като ръководител на „Герена“ има 5 титли (1999/2000, 2000/01, 2001/02, 2005/06, 2006/07 година), 5 купи (1999/2000, 2001/02, 2002/03, 2004/05, 2006/07 година), 2 Суперкупи (2005, 2007 година), 1/4-финал в турнира за Купата на УЕФА през сезон 2005/06 година и участие в груповата фаза на Шампионската лига през сезон 2006/07 година.

През 2020 година се завръща като мажоритарен собственик на клуба, в може би най-тежкия период както от финансово, така и от спортно-техническо естество. На 15 май 2022 година добавя във витрината с трофеи като ръководител още една Купа на България.

ПФК „Левски“ поздравява Наско Сираков с празника и му пожелава здраве, щастие, лични и професионални успехи и много бъдещи незабравими мигове с любимия отбор.

[tmanolov]

Нека най-искрено му пожелая да му е последен - начело на клуба или на този свят - все ми е тая, стига да не е в Левски! Амин! Ще празнувам приключването на “царуването” на г.з. като Щампионска титла - така или иначе титла при него е мираж, следва да сме доволни, че още не сме фалирали…

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!

Днес мажоритарният собственик на ПФК „Левски“ и голмайстор №1 в историята на клуба Наско Сираков празнува своя 63-ти рожден ден.

Сираков е роден на 26 април 1962 година в Стара Загора, и е син на големия български борец Петко Сираков. На 13-годишна възраст започва да тренира в школата на „Левски“. Играе като централен нападател, а първите си крачки към мъжкия тим на „сините“ прави в мачовете между първия състав на клуба и юношите старша-възраст. Тогава той грабва вниманието на треньора Иван Вуцов и се превръща в първия от задаващото се „златно“ поколение на „Левски“, който дебютира за мъжете през сезон 1979/80 година. Записва още два мача, след което е пратен да се обиграва в други отбори. В „Хасково“ под ръководството на треньора Сашо Костов отбелязва 9 гола и спомага за най-доброто класиране на тима – 8 място в „А“ група.

След повторното си завръщане на „Герена“, Сираков се превръща в легендата, която всички познаваме и днес и заедно с играчи като Емил Спасов, Михаил Вълчев, Емил Велев, Николай Илиев, Борислав Михайлов и Божидар Искренов се оформя като голямата звезда в смятания за един от най-силните отбори на „Левски“ за всички времена.

За шест сезона, до лятото на 1988 година, Сираков отбелязва 116 гола. Те помагат на „сините“ да спечелят три пъти шампионската титла на България (1983/84, 1984/85 и 1987/88 година), веднъж Купата на страната (1986 година) и три пъти Купата на Съветската армия (1983/84, 1986/87 и 1987/88 година). Сираков става и голмайстор на първенството през сезони 1986/87 и 1987/88 година.

Особено паметна е кампанията през 1986/87 година. Тогава Сираков бележи 36 гола в 27 мача и печели „бронзова обувка“, която е дарена за музея на „Левски“.

Представянето на нападателя в този период му носи и трансфер в „Сарагоса“ през лятото на 1988 година. Бързо се превръща в един от любимците на сръбския треньор Радомир Антич, а за целия си престой на „Ла Ромареда“ той отбелязва 10 гола в 41 мача. След това има и един сезон за „Еспаньол“, където се разписва три пъти в 24 мача.

През лятото на 1991 година Сираков се завръща в „Левски“. Става голмайстор на „А“ група с 26 гола, но „сините“ остават на второ място в класирането. През 1992 година преминава във френския „Ланс“, но там остава само половин сезон, след което се връща отново на „Герена“. През 1994 година става капитан на отбора. Вкарва 30 гола в шампионата, което отново го прави голмайстор на първенството. През сезон 1994/95 е с основен принос за титлата на „сините“, вкарвайки 12 гола в 10 срещи.

През есента на 1994 година, Сираков се увековечава в „синята“ история, след като вкарва 4 гола във вратата на ЦСКА при историческата победа със 7:1

Това е и последната му кампания за „Левски“, като след това играе за „Ботев“ (Пд) и „Славия“. За „сините“ записва 264 мача и 209 гола, което го прави №1 във вечната ранглиста на клуба, като държи лидерската позиция както за голове в първенството, така и за Купата на България.

За националния отбор е изиграл 82 мача, като отбелязва 23 гола. Участник на световните първенства през 1986 година в Мексико (гол срещу Италия) и 1994 година в САЩ (гол срещу Аржентина), кога България стига до бронзовите медали. Участник на европейското първенство през 1996 година в Англия.

През 1998 година е назначен за изпълнителен директор на „Левски“. Като ръководител на „Герена“ има 5 титли (1999/2000, 2000/01, 2001/02, 2005/06, 2006/07 година), 5 купи (1999/2000, 2001/02, 2002/03, 2004/05, 2006/07 година), 2 Суперкупи (2005, 2007 година), 1/4-финал в турнира за Купата на УЕФА през сезон 2005/06 година и участие в груповата фаза на Шампионската лига през сезон 2006/07 година.

През 2020 година се завръща като мажоритарен собственик на клуба, в може би най-тежкия период както от финансово, така и от спортно-техническо естество. На 15 май 2022 година добавя във витрината с трофеи като ръководител още една Купа на България.

ПФК „Левски“ поздравява Наско Сираков с празника и му пожелава здраве, щастие, лични и професионални успехи и много бъдещи незабравими мигове с любимия отбор.