drvasko98 написа:dedko2022 написа:ReBorn1982 написа:damyanov1963 написа:4x4 написа:Не всички Дамянка. Не всички цесекари го плюеха повЕрвай ми.
Невъспитани хора има и от гуведата.
Наздраве!
На ром с кола съм
Аз бях на мача ви с Литекс, когато целия стадион му викаше така и след мача една агитка го причака пред входа и пак му викаха така, не видях никой да го защити.
п.п. А ти не бива да пиеш когато си с кола :)
Дойде майка му да го защити тогава. А Бербатов се беше свил като мишле под полата й. Пълен срам. Да се скриеш зад майка си ..... не оправдавам тия, които го псуваха, но и той беше жалка картинка.
Винаги му е липсвала мъжественост, уви. То и гласа му като чуеш .... не е мъжествен. Леко детски ми идва.
Няма нормална майка, която да не защити детето си! В онзи мач Бербатов бе едва на 19 години, тепърва прохождащ в мъжкия футбол, а как се разви кариерата му след това само доказва, че има много силен характер. Някои обаче асоциират силният характер само с кървясал поглед и вратни жили, опънати като струни – сякаш силата идва от напрежението, а не от устойчивостта."През 2000 година имам важен мач, на 19 години съм. Играем с Левски, последна минута, не вкарвам гол. На центъра съм, рева като малко дете. Опитват се да ме успокоят. Впоследствие всички искаха да ме смачкат, несъзнателно или не. Футболът е като религия, много емоционална игра и когато твоят клуб не победи, трябва някой да отнесе последствията. Ето тогава, седейки, на земята и смачкан, решавам, че искам да стана и да продължа. Амбицията, характерът и постоянството, инатът, който имам, ми позволиха да стана и да продължа смело напред. Не съм си мислел какво ще стане, искал съм само да покажа, че имам талант и мога много повече от това. На 19 години си още дете в моите представи. Тогава, може би не съм го осъзнавал, но аз показах характера си. Поглеждайки назад, това беше моментът, в който станах и продължих напред", сподели Бербатов в предаването "Преди обед" по БиТиВи.
"Във футбола винаги ще имаме таланти. Имаме. Но развитието опира до това да преследваш мечтата си. Важна е средата, в която талантите растат, да е правилната. Това е изключително важно. Отново изхождам от моя личен опит. Докато аз растях, имах среда, която ходеше по дискотеки, или пушеше, или други неща. Аз реших да изляза от тази среда. Излизайки от средата, поех по собствен път. В повечето случаи средата ще те промени", добави Бербатов.
Кариерата на Бербатов се разви отлично,защото имаше отлични футболни качества, съвършени за нападател бих ги нарекла, нито една слабост не мога да посоча, дори относителна. А дали е имал характер показва дали игра във финал на ШЛ като беше здрав
Игра и беше на 21 години. Да отидеш от България на 20 години в Германия и да се утвърдиш като футболист, след това да станеш топ реализатор в два английски отбора и да бъдеш пожелан от великият Фергюсън дали това става без характер? Извинявам се, че ще се повторя, но характер не значи само кървясал поглед и изпъкнали жили.