Детски спомен

[Cesc Fabregas]

Брво, чудесно си го написал. Много ми хареса!

[Zavinagisin]

А мойте детски спомени са мачовете срещу ЦСКА и кървавия гол на Гонзо бях още дете и помня колко се радвах на тази победа срещу ЦСКА ,това ми е един от хубавите спомени след този мач и гола на Гонзо се почувствах истински Левскар,които няма да предаде отбора си за нищо на света,израснал съм с поколението на Гонзо ,Иванков,Топузаков,Г.Марков отбор които донесе много титли и радост на всички Левскари,Благодаря на дядо си че ме закърми на синята идея и това да обичам отбора си за години напред,1 мач които гледах беше Левски-Славия мисля през 1997-1998г.,тогава още незнаех какво е футбол но благодарение на дядо ми и другите с които гледахме мача разбрах от кои отбор да съм.
http://www.youtube.com/watch?v=RFWDi4l2Moo -един велик отбор.

[ivaylo70]

... и аз снощи се върнах в детските си спомени от мачовете с Щтутгарт.

Ммдааа, "завиждам ти"... А моите детски спомени са от "Левски" - "Бенфика" 2:2?!...

Е какво да се прави всеки с времето си. Ти с Гунди, Патрата, Сашо, Жоро, Котето, аз с Гиби, Наско, Ники, Боби, Емо, Пацо, Мишо, след мен с Гонзо, Сашо,Мечо, Митко, Гошо, Валери, Емо, Ричи, след тях някой с Гара, Дани,Божко, Влади, Иво, Данчо и така... Неми завиждай човече, радвай се! Важното е Левски да върви напред и да побеждава, а ние да сме живи и здрави и да му се радваме, а също и да се връщаме в детските си години, за да разправяме на децата и на внуците си, какво е било, какво е Левски и да знаят те защо ние и по-голяма част от България толкова обичаме този отбор и защо сме негови привържаници, да знаят по-младите кого да харесват,кого да обичат и защо. А то е ясно и просто, защото ги е имало отборите на Левски от твоето време, от моето време от времето след това със всичките звезди в тях, които само като излязат на терена и ти спира дъхът, защото знаеш, че ще видиш нещо красиво, нещо нестандартно, ще има импровизация и ще умрат на терена, но ще направят всичко възможно да победят, просто защото играят в Левски, а Левски е религия

[Deliba6]

... и аз снощи се върнах в детските си спомени от мачовете с Щтутгарт.

Ммдааа, "завиждам ти"... А моите детски спомени са от "Левски" - "Бенфика" 2:2?!...

Е какво да се прави всеки с времето си. Ти с Гунди, Патрата, Сашо, Жоро, Котето, аз с Гиби, Наско, Ники, Боби, Емо, Пацо, Мишо, след мен с Гонзо, Сашо,Мечо, Митко, Гошо, Валери, Емо, Ричи, след тях някой с Гара, Дани,Божко, Влади, Иво, Данчо и така... Неми завиждай човече, радвай се! Важното е Левски да върви напред и да побеждава, а ние да сме живи и здрави и да му се радваме, а също и да се връщаме в детските си години, за да разправяме на децата и на внуците си, какво е било, какво е Левски и да знаят те защо ние и по-голяма част от България толкова обичаме този отбор и защо сме негови привържаници, да знаят по-младите кого да харесват,кого да обичат и защо. А то е ясно и просто, защото ги е имало отборите на Левски от твоето време, от моето време от времето след това със всичките звезди в тях, които само като излязат на терена и ти спира дъхът, защото знаеш, че ще видиш нещо красиво, нещо нестандартно, ще има импровизация и ще умрат на терена, но ще направят всичко възможно да победят, просто защото играят в Левски, а Левски е религия

Прав си отвсякъде! А, относно детските спомени... Бях на 10 години, когато Гунди показа на Еузебио, че и у нас се играе класен футбол, а от снощи съм сигурен в бъдещите спомените на един десетгодишен левскар за Гарра, Жо, Кривия и... Митрев!!!

[groti]

Бре..Гретна го хващам няколко пъти с абсолютно позитивни коментари..Почвам да се плаша

едит : хубаво си го написал.Много цветно..както и колегата със спомените с дядо му.Много ме изкефиха..Май ще се получи готина темичка..Моя нааааай-далечен спомен е откъм 8н година..Цял ден чаках баща ми на вратата на детската градина защото отивахме на мач..За 1ви път за мен.Помня как се влачих в някакви раздрънкани рейсове и как ми се радваха хората на стадиона...Както и колко други дечица имаше..Бяхме в сектор В..трудно виждах,но хорицата пред мен се съобразяваха и ме оставяха да гледам..Всичко това го осъзнавам сега..Не помня с кой отбор е бил или как е завършил мача,но помня емоцията.Дал бог повече дечица по стадионите...Дано и другите да се научат да ги пазят и съхраняват. Сори за разбозването на темата..вие сте виновни,вкарахте ме в спомени ))