Из творчеството на Радимов:
-- В България прекарах 120 дни. Почти всичките бях като отровен. Сутринта си бил на тренировка, а вечер препускаш по дискотеките. В дискотеката още на входа вкарваш два джин-тоника, момичета, а аз съм ерген . . . Представяте си какъв съм бил на тренировките. Честно казано: мислех да прекратя кариерата си. Добре, че се намериха хора, които ме измъкнаха от блатото.
-Връщаме се ние от някакво пътуване, автобусът ни е докарал до стадиона. Сядаме в колите си, бързаме за казиното. А вече сме успели да дръпнем по едно още в автобуса. И веднага ни спира полиция. Ровим се по джобовете, намираме десет германски марки. Преговаряхте ли с полицаите?
- Да. Напразно - те веднага усетиха, че лъхаме на алкохол. Казваме им: Ние сме от "Левски". "А, освен това сте и пили? Сега ще ви арестуваме. . . ". Ние даже не вадим ключовете от колите, излитаме и под изумените погледи на зяпачите хващаме такси и продължаваме. Полицаите обаче се опомнят и с включена сирена тръгват след нещастния таксиджия. Полицаите притискат отстрани таксито и ни обясняват: "Дайте поне десет марки и продължавайте с колите си". Което и направихме. И така се развличахме почти
всеки ден.
-- Бяхме на подготовка в Швейцария. Третият треньор имаше рожден ден, изпихме по една глътка шампанско - за всичките имаше само една бутилка. След това се качихме в хотелската стая,
гледахме видео, стана ни скучно. Мислим си: защо просто така седим. И решихме да слезем да си купим нещо и да се заредим. А долу на пост седи някаква мутра: "Връщайте се в стаята си, не
трябва да излизате". Какво би направил на наше място всеки един руски мъж?
Головской хвана едно кресло и го хвърли върху мутрата. Аз също не си губех времето. Охранителят хукна да бяга, извика помощ от гаража. Гонехме се по целия хотел. А на следващия ден старши треньорът научил за всичко.