Най - добрия мач на Левски София

[Fbf]

Мачовете са много, но попадението на "кайзера" се е запечатал в паметта ми!
Поздрави от един от Лудогорец!

Срещу Глазгоу Рейнджърс ли?

[JACKO]

Мачовете са много, но попадението на "кайзера" се е запечатал в паметта ми!
Поздрави от един от Лудогорец!

Срещу Глазгоу Рейнджърс ли?

Да, 1993 в последната минута!

[Testa_di_Legno]

Споделихте страхотни разкази за победата над много силен отбор като Славия Прага. Защо не разкажете и за разгромната победа над Брьондби? Все пак са били шампион на Дания по това време, водени от Лаудруп, виждам че някои потребители са споменали за тази победа в темата. Би било интересно в период като сегашния когато няма мачове.

Ми някак си не гледахме на "Брьондби" като на някакво страшилище тогава, което от сегашната гледна точка е странно: действително бяха шампиони на Дания, бяха отстъпили трудно на "Розенборг" в квалификациите за Шампионската лига и имаха няколко датски и шведски национала в състава си. Като добавка ние бяхме играли с техния голям съперник "Копенхаген" три-четири години преди това и ни бяха разпорили... Ако сега имаме такъв съперник, ще се посерем предварително, както впрочем се случи при къде-къде по-невзрачни отбори в последните години - като "Хайдук" или "Марибор", и ще си паднем като пичове, оправдавайки се с високата класа на противника. Тогава обаче влязохме в мача със самочувствие, играехме активно и нападателно, открихме още към 5-6 минута, а когато през втората част резултатът набъбна на 4:1, публиката скандираше "още, още!".

Но, разбира се, в ония години имахме наистина класен състав, пък и опитен и способен треньор, какъвто беше Славолюб Муслин. Контекстът беше следният: същото лято, след три години на пълна доминация в България и прилични участия в евротурнирите (отстранявания на отбори като "Хайдук", "Железничар" и "Бран" и отпадания от "Ювентус", "Бешикташ", "Галатасарай" и "Челси"), бяхме продали звездата си Георги Иванов - Гонзо във Франция и битуваше мнението, че нямаме качествен заместник, макар че него сезон Чиликов вкара 23 гола в шампионата. Затова пък имахме избор на вратата между Иванков и Петков, защитници като Топузаков, Илиян Стоянов, Станислав Ангелов и Жоро Марков, халфове като Симонович, Пантелич и Телкийски, олимпийски шампион и участник на две световни първенства - Гарба Лавал, утвърдени бойци като Бисер Иванов - Легендата и бъдещия ни треньор Мъри Стоилов, млади и перспективни момци като по-късната легенда на "Лудогорец" Станислав Генчев, и така нататък. Обаче сезонът беше тръгнал зле, което тогава означаваше равенство срещу "Черно море" като гост на старта на първенството и отпадане от "Динамо" (Киев) в третия предварителен кръг на Шампионската лига. Малко след успеха срещу "Брьондби" пък паднахме с 0:3 в Ловеч и със същия резултат на "Армията" от "ЦСКА" (които после станаха шампиони за пръв път от 6-7 години), та в общи линии се затвърди мнението, че този отбор не става...

Е, двата мача с "Брьондби" бяха едно от най-силните ни представяния в Европа в последните години, за да не кажа - в цялата ни история. Пак в контекста на обстоятелството, че ги приемахме за напълно преодолим противник, си спомням, че "Герена" даже не се напълни - имаше навярно 15-ина хиляди души, което в тогавашния вид на стадиона означаваше полупразни трибуни. Преди срещата въпросният Михаел Лаудруп се беше пънал пред нашите медии как едва ли не ще ни пребият, обаче мачът далеч не почна така, както той си беше представял - натиснахме от началото и вкарахме гол (както казах) за 5-6 минути чрез Саша Симонович, а малко след това май ударихме греда. Разбира се, съвсем малко по-късно дойде традиционният за нашия отбор подарък за гостите: при един балон в наказателното поле Митко Иванков увисна безобразно и взеха, че изравниха, без да са създали и една опасност... До края на полувремето обаче пак взехме инициативата и отбелязахме още едно попадение - пак на Саша. Вече през втората част направо ги смазахме, първо Мечо Телкийски им заши много красив гол от пряк свободен удар, кадри от който не можете да видите никъде заради брилянтната режисура на прякото предаване по БНТ ( ), а после отново той - този път с глава - ги довърши. Към края вече се подигравахме с тях, даше имаше един бразилец, дето го бяхме взели от "Беласица", който пробва задна ножица и едва не отбеляза гола на своя живот.
Реваншът също беше много силно изигран, даже и там доста време водехме в резултата, след като вратарят ни Иванков бе превърнал в гол отсъдена в началото на мача дузпа. Тази среща обаче попадна в сянката на друг мач, игран същата вечер - между "ЦСКА" и "Блекбърн" на "Армията" (3:3), който хем получи доста по-голям отзвук (заслужено, беше наистина страшна драма и много бойко представяне на "червените"), хем още се играеше, когато нашият двубой вече беше започнал, та тия, дето гледахме по телевизията, пропуснахме поне 20 минути (включително гола ни).

По-късно същия сезон отпаднахме от реално по-слаб съперник - австрийския "Щурм" (Грац), след като паднахме с 0:1 в първия мач, а в реванша (пак след откриване на резултата от Саша Симонович към 6-та-7-ма минута) направихме един милион пропуски, за да се стигне до двата фатални - на Станимир Стоилов и Данаил Бачков при изпълненията на дузпи... Иначе още в следващата кампания за Купата на УЕФА и "Левски", и "Брьондби" достигнаха до пролетните кръгове, като датчаните отстраниха "Шалке 04", за да отпаднат после от "Барселона", пък ние - както стана дума - бихме "Славия" (Прага) и бяхме елиминирани от "Ливърпул".

[Fbf]

Мерси за анализа!

Доста силни отбори сме отстранили в този период - Славия Прага, Брьондби и тн., очевидно и със силен футбол.

А Щурм доколкото знам са били много силен отбор тогава, редовен участник в ЕКТ и групите на ШЛ.

[k20dan4o]

За мен най добрия Левски бе от 93-94 г. и съответно най-добрия мач с Глазгоу Р, даже двата мача.
Все пак си беше мач от ШЛ с топ отбор тогава, играха супер и в двата мача, имаше драма, всичко общо взето!

[burchill]

Щутгарт и Левски 1984 г за мене е най-добрият ни мач игран някога и гола на Пламен Цветков е най-красивият ни гол,който съм виждал.Мишо Вълчев пробива отляво и праща параболичен пас и Пламен с бомбен шут от воле прострелва вратата. Реванша в Германия завършва 2:2 и с общ резултат 3:3 отстраняваме шампионът на Германия.Пламен Цветков е с основен принос за титлите през 84 и 85 години,жив и здрав да си Пламене,легендо,никога няма да бъдеш забравен!

[Testa_di_Legno]

Мерси за анализа!

Доста силни отбори сме отстранили в този период - Славия Прага, Брьондби и тн., очевидно и със силен футбол.

А Щурм доколкото знам са били много силен отбор тогава, редовен участник в ЕКТ и групите на ШЛ.

Добър отбор бяха, разбира се - може би два или три сезона преди да се срещнем бяха записали много силно участие в Шампионската лига: не само, че влязоха в групите, ами и преодоляха първия етап от тях (тогава регламентът включваше две групови фази - ако преодолееш първата, отиваш в следващата, която заместваше сегашните осминафинали). Съвсем отделен въпрос е, че като цяло австрийските топотбори винаги са били поне едно ниво над нас и не е случайно, че при трите си сблъсъка с такива в историята си, неизменно сме отпадали (от "Аустрия" през 1970 г., от "Щурм" в 2002 г., и от "Залцбург" в групите на "Лига Европа" през 2008 г.)...

Та да, "Щурм" бяха нелош отбор и с авторитет в Европа, обаче когато се изправихме срещу тях, вече не бяха на нивото си от предишните години и в съпоставка с "Левски" далеч не бяха някакво страшилище, за да не кажа, че нашият състав беше обективно по-качествен. В този същия сезон, както и в тези, които непосредствено го предхождаха и следваха, отстранихме не един и два отбора от подобен, че и по-висок ранг, тъй че още ме е яд, че не успяхме срещу австрийците. Не съм правил задълбочена съпоставка между състава им от Шампионската лига (в групите на който турнир играха, ако помня добре, в два поредни сезона) и от мачовете с нас, но по мои спомени вече бяха разпродали звездите си и - макар да оставаха качествен отбор, - вече вървяха към своя упадък. Самите ни мачове с тях бяха израз на точно тези обстоятелства: "Левски" подходи малко смутено към гостуването си на стадион (забележете ) "Арнолд Шварценегер" и записа една класическа за нас европейска загуба далече от дома - плод не по-малко на крайна неувереност и тактическа непохватност, отколкото на липса на класа. В реванша в София обаче имахме доста по-голямо самочувствие и по-агресивен манталитет, откровено ги надиграхме и, по мое мнение, можехме да имаме една много по-спокойна и щастлива вечер, ако бяхме по-безпощадни в завършването на атаките си (както бяхме месец по-рано срещу "Брьондби")... По-натам в турнира "Щурм" се изправи срещу "Лацио", като май и спечели единия си мач с тях, но все пак отпадна (лациалите стигнаха до 1/2-финал него сезон), а пък на нас ни остана утехата, че със силните си игри - и конкретно с победата над "Щурм" в София с 1:0, - бяхме допринесли за спечелването на още една квота за България в евротурнирите - дотогава имахме три представителя (един в ШЛ, два - в Купата на УЕФА), а от следващия сезон вече бяха четири (вече три в УЕФА).

Иначе, в контекста на последните няколко мнения по темата, пък и ако съм по-прилежен по отношение на самото й заглавие, трябва да призная, че ми се струва невъзможно да бъде определен един-единствен "най-добър" мач на "Левски". Дори да се огранича до тези, които съм гледал в съзнателния си живот, пак ще се чудя между поне шест срещи (ако критерият е качество на показания футбол): с "Хайдук" в София, когато за пръв път от години "Левски" наистина разгроми европейски съперник, при това - един балкански футболен гранд и то с чудесен атакуващ футбол; с "Галатасарай" в Истанбул, където се видя, че можем да играем силно и като гости, хем на един от най-негостоприемните стадиони в Европа и срещу отбор, който година по-рано беше спечелил Купата на УЕФА и Суперкупата на Европа; споменатия с "Брьондби" в София, за който се разпрострях вече по-горе; с "Оксер" на "Герена" в онази страшна вечер, когато се изправихме и срещу голям съперник, и срещу собствената си история; с "Удинезе" на "Васил Левски", когато сложихме венец на 6-7-годишно възходящо развитие; с "Киево" във Верона, когато с неприсъщо за нас аристократично самочувствие, че превъзхождаме противника, преодоляхме елитен италиански отбор на собствения му стадион. Вече, ако трябва да се върнем по-назад в историята на "Левски", ще видим, че във всяко десетилетие (без последното) клубът е имал поне веднъж състав от висока европейска класа. Още в първото си участие в турнира за КЕШ през 1965 г. отстъпваме в драматична и безкрайно равностойна битка на един от властелините на европейския футбол по онова време - "Бенфика" (представете си как ще се чувстваме, ако сега изиграем два такива мача - 2:2 в София и 2:3 като гост, - срещу "Байерн", "Ливърпул" или "Реал"). През втората половина на 70-те остраняваме или поне побеждаваме цяла редица нелоши отбори от страни с по-силни първенства от нашето, както и истински грандове: "Дуисбург", "Аякс", "Барселона", "Боависта", "Атлетико", "Шльонск". Средата на 80-те ни носи легендарните две поредни отстранявания на "Щутгарт" (втория път в качеството му на шампион в Бундеслигата - единствен такъв успех на български отбор в историята). В 90-те, които като цяло не бяхме особено успешни в европейските си кампании, все пак отстранихме един колос - "Рейнджърс" (Глазгоу), при това в един от най-силните състави в историята му...

Мисля си, че като цяло никога не сме имали постоянството и съответно - класата, за да бъдем и ние считани за европейски гранд (а не само за локален такъв), поне за сезон-два - нещо, което на Балканите все пак се удаде на два-три клуба, най-вече "Цървена звезда", "Стяуа" и "Галатасарай". Много рядко сме изигравали два поредни силни двубоя (ето, триумфът срещу "Брьондби" и последвалият провал срещу "Щурм" или, да речем, успехът срещу "Ружомберок", довел ни до фиаското срещу "АЕК", са въпиещи примери от по-новата ни история за тази наша тенденция), а освен това - и тук вече може да се говори за един своеобразен комплекс, - сме много слаб гост в Европа, което много често ни е лишавало от продължаване напред в съответния турнир. Оттам и повечето ни големи мачове в евротурнирите, особено от по-ранните епохи, имат характера повече на епизодични проблясъци, отколкото на фрагменти от истински успешни кампании... Затова смятам, че макар на два-три пъти в историята си да сме разполагали със състав, който като чисто спортни възможности не е отстъпвал и на най-силните отбори в Европа, най-силният период изобщо в историята ни е 1999 - 2006 г., защото е комай единственият, в който "Левски" се е представял константно силно в европейските си кампании, отстранявал е системно отбори от подобен или малко по-висок калибър, записвал е победи или изгодни резултати в голяма част от гостуванията си, достигал е до късните етапи на европейски турнир (което при съвременните условия е доста по-трудно, отколкото в по-ранните епохи), изправял се е почти ежегодно срещу континенталните лидери, представяйки се в общия случай достойно... В тоя период бяхме забравили за предполагаемата си харизма на европейски неудачници, като единственият ни истински провал беше срещу "Беверен" през 2004 г., когато правехме прословутата си (макар и частична) смяна на поколенията. За жалост настъпилата по-късно войнстваща посредственост на всяко едно ниво върна клуба обратно към резултатите отпреди 30-ина години, когато - също като понастоящем, - ако изобщо се класирахме за Европа, отпадахме в самия първи кръг от някоя полуселска сбирщина от ентусиасиазирани дървари, базирана я на о-в Крит, я в любимата ни Белгия, я в още по-любимата ни словенска столица Любляна (сегашните еквиваленти са не по-малко култови - о-в Кипър, Лихтенщайн и друга столица на бивш югославски федерат - Сараево). Не знам кое от двете състояния е нормалното за нас (може да се спори ), но определено много силно се надявам скоро отново да се качим до нивото си от онези времена!

[Fbf]

Хубаво и интересно мнение отново, адмирации. Но ми се струва, че омаловажаваш Левски, а и качеството на някой от отборите, които сме победили
Иначе мисля, че пропускаш и отстраняването на големия съветски гранд Динамо Киев. Срещу Олимпик Марсилия също играем доста добре.

Темата е за най-силен мач. И в БГ имаме такива например победите с 7:1,7:2, 5:0, а и други

[Testa_di_Legno]

Хубаво и интересно мнение отново, адмирации. Но ми се струва, че омаловажаваш Левски, а и качеството на някой от отборите, които сме победили
Иначе мисля, че пропускаш и отстраняването на големия съветски гранд Динамо Киев. Срещу Олимпик Марсилия също играем доста добре.

Темата е за най-силен мач. И в БГ имаме такива например победите с 7:1,7:2, 5:0, а и други

А, може и така да е, аз винаги съм бил много взискателен към "Левски" и честно казано (почти) никога не съм го виждал такъв, какъвто бих искал да бъде - и откъм клубна организация, и откъм чисто футболни качества на отбора. Съответно и винаги съм бил по-скоро критично настроен и към футболистите, и към ръководителите, и към средата, в която клубът функционира. Може и просто черта на характера да е, но ми се ще "Левски" да има високи критерии и да се развива в такава посока, щото да е практически неуязвим в България и истински конкурентноспособен на клубовете от големите първенства в Европа. И двете са ни са се случвали, впрочем, но второто - никога задълго, а в организационен план почти неизменно сме отстъпвали даже на средняците в страни, разположени на запад от Белград...

За "Динамо" (Киев) имаш право, че не съм споменал, а това е действително един от най-големите клубове, които сме отстранявали. Стари левскари са ми разказвали, че реваншът в София (0:0) е бил мачът на живота на вратаря ни Владо Делчев, пък след края на срещата големият съветски треньор Лобановски не бил на себе си от яд и обвинил съдията (унгарец), че ни е подпрял. Между другото това е единственият ни успех срещу противник от СССР (от два опита - другият е срещу "Днепър", с онзи ми(с)тичен пропуск на Емо Спасов от дузпа) . Обаче ето, че и тази "златна" страница от историята ни е последвана от моментален провал: в следващия кръг записваме най-голямата загуба в историята на европейските ни участия - 0:5 в Алкмаар от местния "АЗ" (напоследък с "Барса" и "Спортинг" изравнихме тоя антирекорд).

В България имаме, разбира се, безброй прекрасни мачове. Но в тона на написаното в първия абзац: колкото и да обичам да бием в мач срещу "ЦСКА", "Литекс" или в това, което сега замества и двете дербита срещу тези вече несъществуващи клубове, това никога не е било достатъчно за мен и винаги съм смятал, че "Левски" трябва да се цели по-високо и да се мери с големите (или поне средните) клубове в Европа.