Как заобичахте "Левски" и защо ?

[m65]

Беше преди около 41 години. Трябва да съм бил в първи клас. За пръв път гледах футболен мач, по телевизора. Играеха Левски и Локо София. Локо-то водеше 2:0, но Левски спечели с 3:2. И естествено аз вече бях от Левски. Та така, вече четири десетилетия.

[plamenst7]

Няма повод или причина да стана от Левски. Левскар съм откакто се помня и никога не е стояла пред мен дилема дали да бъда от някой друг отбор. Левскар съм се родил и левскар ще умра.

[edmon_dantes]

Откакто съм се родил съм левскар. Всяка неделя се събираше цялата рода пред телевизора и гледахме мачовете на Левски. А и баща ми често ми разказваше за Гунди - какъв човек и футболист е бил. Това още повече ме накара да заобичам този отбор. Иначе първия мач, който си спомням, че гледах по телевизията беше с Антверп. Първият мач в София завърши 0:0 и в реванша като поведохме с 3:1 обикалях стаята от радост. След това резултата се обирна и не можех да повярвам. Цяла вечер плачех, защото не исках да повярвам, че е истина. Майка ми тогава се опитваше да ме успокоява и ми повтаряше, че рева за пълни глупости. Глупости, друг път Изобщо не предполагаше как ме боли.
Тъй като съм от Ямбол, нямах възможност да гледам често Левски на живо. А първият мач, който гледах на живо беше в Сливен. Ние бяхме 5-6 човека, приятели на баща ми, а навсякъде около нас фенове на Сливен. Беше невероятно преживяване. По-късно отидохме на Левски - ЦСКА и Сираков им вкара. Полудях просто.
Ще обичам Левски, докато съм жив.
ЛЕВСКАР ДО ГРОБ!!!

[tiamat]

От баба ми (или както е по добруджански "маминка") тръгна тая болест Баща ми е цесекар и се опитваше да ми промива мозъка нещо, ама аз какво ли съм разбирал по него време... Ама почти го е бил промил де И един ден баба ми готвеше нещо, и ми вика, виждаш ли го тоя нож дето го държа, я си помисли от кой отбор си, и аз ѝ викам, от Левски естествено И така... Някой път като си помисля, че без малко да съм чорбарче... Ужас!! ))

Яка тема, я дайте още разказчета!

[brat domingo]

Левскар станах през 1978-1979 г. най-вече заради баща ми. Аз не се интересувах много и не гледах мачовете, но покрай него постепенно се запалих.
В последния кръг беше мачът с кръвния враг, в който се решаваше титлата. Цяла седмица в къщи се коментираше очакваната драма. Реших, че този мач задължително трябва да го гледам! И когато видях как обърнахме мача за 2:1 и станахме шампиони, усетих тръпката! Оттогава ме държи!