[center]История на Ювентус[/center]
[center]
[/center]Juventus – това е една религия, която изповядват милиони хора по целия свят. Една страст, която те крепи в добро и лошо. Една магия, която те кара да мечтаеш. Една надежда, която няма да те остави никога. Една любов, която няма да те предаде. Една светлина, която ще те води напред в живота. Една реалност, която се случва във всеки един момент от живота ни. Не можем да я опишем с една дума, явно няма да можем и с много. Ювентус е отборът, който е доказал пред себе си и света, че няма невъзможни цели.
Juventus – първият отбор в целия свят, спечелил абсолютно всички възможни трофеи – рекорд, който ще остане завинаги в световната история. Това включва 2 Шампионски лиги, 2 Междуконтинентални купи, 2 Супер купи на Уефа, 3 Купи на Уефа, 1 Купа на купите и 1 Интертото. Най-титулуваният отбор на Апенините с цели 29 шампионски титли, 9 Купи на Италия и 4 Супер Купи на Италия.
[center]Силата на една идея.[/center]
[center]
[/center]Juventus е създаден на 1-ви ноември, през далечната 1897 година от група ученици заедно с първия президент на отбора – Еугенио Канфари, след като наскоро футболът бил пренесен от Англия в Италия. Именно страстта им била в основата за събирането им на игрището. Най-възрастният от тях бил едва на 17 години. Това е и причината на отбора да бъде дадено името Juventus, което от латински означава – младост. Първият стадион, на който започнали да тренират в розови екипи носел името Piazza d’Armi. По-късно решават да поръчат нови от английската фирма, която шие и екипите на местния Нотс Каунти. Именно тогава, през 1903 год., се заражда новата идеология – “бианконери”. Новите фланелки и гащета са черно-бели и това донася късмет на отбора, който печели първата си шампионатна титла две години по-късно (1905). Това е причината, поради която Juve играха приятелска среща с Нотс Каунти за откриването на новия си стадион “Juventus Stadium” в близката 2011 г.
След 1905 година следва слаб период на Juventus, който така и не успява да се пребори със славните по това време Про Верчели и Касале. Чак след Първата Световна Война, Ювентус се завръща триумфално – по това време вратарят Джаконе и защитниците Ново и Бруна стават първите футболисти на клуба, които са поканени в националния отбор на Италия. Тогава започва ерата “Juventus”, която влиза в историята на световния футбол. През 1923 година Едуардо Аниели, чието семейство притежава автомобилната компания – Фиат, става президент на Ювентус и след това започват успехите, които продължават и до днес. Juve печели цели пет поредни шампионски титли между 1930 и 1935 г. под ръководството на Карло Каркано и шампиони като Орси, Калигарис, Монти, Чезарини, Варлиен I и II, Бертолини, Ферари и Борел II. Футболистите на Ювентус се превръщат в главните виновници и за спечеленото Световно първенство по футбол от националния отбор на Италия в Рим през 1934 година. През 30-те години на XX век бианконерите записват и първите си участия в европейските турнири. Тук късметът не е на тяхна страна, но все пак успяват да достигнат до 4 полуфинала на Европейската купа – предшественик на днешната Шампионска лига.
Juventus отново се превръща в доминиращ фактор след Втората Световна Война. 1947 год. идва времето на новия президент на Juve – Джовани Аниели, синът на Едоардо – загинал трагично в самолетна катастрофа през 1935 година. В този период звезди на Юве са датчаните Джон Хансен и Карл Праест, и най-вече Джанпиеро Бониперти, които донасят на тима 2 Скудета – през 1950 и 1952 год.
1953 година, Джовани Аниели напуска президентския пост. Негов заместник 2 години по-късно става брат му – Умберто. С идването на Омар Сивиори и Джон Чарлс започва нов триумфален период, като през 1958 год. те печелят шампионата и поставят първата си звезда на екипите, която символизира 10-те шампионатни титли на Италия.
[center]Ювентус печели всичко.[/center]
[center]
[/center]През 60-те години следват още 3 успеха, но историята на Juventus става още по-значима следващата декада. Джанпиеро Бониперти окачил бутонките си на стената, но продължил да води отбора. На 13 юли 1971 той става новият президент и вече нямало кой да спре Ювентус. Те печелят всичко възможно. Ерата на Бониперти започва с гръм и трясък, прибавяйки нови 2 последователни Скудета през 1971-72 и 1972-73. Това е началото на един триумфален период, в който отборът на Juventus печели общо 9 Скудета, отпразнува и първия си европейски успех със спечелването на Купата на Уефа през 1977, след това и Купата на Купите през 1984 и Шампионската лига. Но за жалост, така дълго чаканият успех в най-престижния европейски турнир е помрачен. На 29 май 1985 година в Брюксел се случва трагедията Хейсел – 30 минути преди започването на срещата 39 невинни фенове губят живота си след пропадане на част от трибуната на стадиона. Въпреки това двата тима решават да изиграят срещата и Juventus печели купата. Въпреки трагичния инцидент, победата позволява на отбора да лети за Токио през зимата, където играе финал за Междуконтиненталната купа срещу Архентинос Юниор. Ювентус я печели след изпълнение на дузпи и се превръща в Световен Шампион.
След като Вицпалек и Карло Парола създали непобедим отбор под ръководството на президента Бониперти, през 1976 треньор на Juve става Джовани Трапатони. Първо инвестират в млади италианци, от Дзоф до Ширеа, от Тардели до Кабрини, от Каусио до Паоло Роси, от Джентиле до Фурино, от Анастаси до Бетега. След това през 1980 год. става възможно да се закупят и чужденци. Първият, който идва в Ювентус, е Лиъм Брейди – ирландски халф, който можел да диктува бързината на играта и да вкарва важни голове. Именно неговият гол от дузпа срещу Катандзаро на 16 май 1982 год. донася 20-тото Скудето на Ювентус и тяхната втора звезда на емблемата.
Два месеца по-късно в Мадрид на 11 юли, всички италианци споделят радостта на феновете на Juve, когато националният отбор на Италия печели Световното първенство за трети път пред очите на Президента на страната. Като се вгледаме в състава, няма как да не ни направи впечатление приликата с отбора на Ювентус на Трапатони – Дзоф, Джентиле, Кабрини, Ширеа, Тардели и Роси. Именно Паоло Роси става голмайстор на първенството с 6 гола в 7 мача и напълно заслужил Златната топка.
След Световното първенство по футбол, броят на разрешените чужди играчи във всеки италиански отбор се увеличил на 2. Тогава в Ювентус идват Зиби Бониек и Мишел Платини, който показал елегантни движения с вдигната глава, раздавайки пасове на по 50 метра, вкарвайки често и голове. Сбогуването на Платини с футбола предизвиква преобразяването на отбора, водейки до не толкова успешни години на Juventus, въпреки дабъла през 1990 година с Купата на Уефа и Купата на Италия. По това време начело на Juve е Дино Дзоф, подкрепян от един от най-добрите си приятели и бивш съотборник – Гаетано Ширеа. Но съдбата слага край на тази здрава връзка, когато при пътуването си до Полша, за да наблюдава следващия съперник на Juventus в Купата на Уефа, Ширеа загива в трагична автомобилна катастрофа. Тази дата няма да бъде забравена от никой фен на Juve – 3 септември 1989 година.
[center]Най-силният отбор в света.[/center]
[center]
[/center]Следва периодът на „най-силния отбор в света” – Джанпиеро Бониперти предава президентския пост на Виторио Кайсоти ди Киусано. Точно 3 години по-късно, Juventus печели третата си Купа на Уефа, но изпитва доста трудности в шампионата. 1994 година започва процесът на подновяване и освежаване на Юве, Киусано остава президент, но водещи позиции се дават на Роберто Бетега, Антонио Джираудо и Лучано Моджи. Марчело Липи поема отбора, в който вече се срещат имената на Ферара в защита, Пауло Соуса и Дешан в центъра и в нападение – Джанлука Виали и Роберто Баджо, като заедно с тях се появява и едно младо момче. Той се присъединява към Juventus година по-рано от отбора на Падова, показвайки забележителна техника и силна личност. Името му било Алесандро Дел Пиеро – човекът, който пренаписва цялата история на Juventus, подобрявайки всички възможни рекорди. След спечелването на шампионата, бианконерите получават право да играят в Шампионската лига. След победа над Реал Мадрид в четвъртфинала и победа над Нант в полуфинала, Ювентус се изправя срещу действащия шампион – Аякс. На 22.05.1996 година, мачът завършва 1:1 в редовните 90 минути след голове на Раванели и Литманен. След като не успяват да се победят и в продълженията, се стига до изпълнение на дузпи, където Анджело Перуци спасява цели 2 дузпи, а футболистите на Juventus вкарват първите си 4, и така не се стига до последната, предназначена за Виали. Ювентус са коронясани за Шампиони на Европа.
В Juventus се случват драстични промени – Виали и Раванели напускат, а Боксич, Виери и Аморузо идват на тяхно място. Монтеро и Зидан също са привлечени за да укрепят защитата и халфовата линия. В мача за Междуконтиненталната купа, Алесандро Дел Пиеро вкарва единствения гол и така донася този трофей на Juventus за втори път. Следва Скудето и два поредни загубени финала за Шампионската лига, първият срещу Борусия Дортмунд, а вторият – срещу Реал Мадрид. Въпреки последната загуба, Скудетото отново е в бяло и черно след безпощаден сезон на Пипо Индзаги и Алекс Дел Пиеро.
Следващият сезон оставя лош спомен за капитана на Ювентус и легенда на отбора – Алесандро Дел Пиеро. На 08.11.1998 година в Удине, Алекс получава тежка контузия, която го вади за дълго време от терените. Juventus губи своя ритъм и Липи напуска, за да дойде Анчелоти. Следват 2 неуспешни години, след което Марчело Липи се завръща отново през 2001 година. Юве вече е без Индзаги и Зидан, но на линия са Буфон, Тюрам и Недвед. Пристига и Скудето №26, което ще бъде запомнено от тифозите на Juventus с невероятния начин, по който Трезеге и Дел Пиеро празнуват, докато Роналдо плаче.
2003-та не е сред приятните в историята на Ювентус. Въпреки достигането до финал в най-престижния турнир в Европа, още в самото начало на годината на 24.01 почива Джовани Аниели. Няколко месеца по-късно Juventus губят финала в Шампионската лига срещу Милан, след изпълнение на дузпи.
[center]Възраждането[/center]
[center]
[/center]Следва период на „възраждане”, когато Фабио Капело застава начело на Ювентус. Нови попълнения били Емерсон, Фабио Канаваро и Златан Ибрахимович. Докато в Европа, бианконерите не се представят по най-добрия начин, то в Италия нямало кой да ги спре. Juventus спечелват 2 последователни титли на ботуша, чупейки всякакви рекорди и оставяйки опонентите си много назад.
футбол италияПрез 2006 година Италия печели за четвърти път Световното първенство по футбол на немска земя, като на финала вземат участие цели 8 футболиста на Ювентус (петима италианци и трима французи). Това е рекорд, с който никой друг отбор не може да се похвали. Но след щастливите мигове в Германия, идва и най-тежкият период в цялата история на Juventus. Всички клубове на Апенините биват разследвани за корупция и Juve бил въвлечен в съдебното следствие. Скандалът „Калчополи” довежда до големи промени в отбора, като единствено Ювентус бива наказан жестоко, докато всички останали се разминават почти без последствия. Отнемат последните 2 титли на отбора и от следващия сезон, Juventus трябва да играе в Серия Б с актив от -9 точки.
Въпреки несправедливостта, която е очевидна след всичките доказателства по случая, Ювентус играят своя сезон в Серия Б, начело с Дешан. Предани на отбора остават Дел Пиеро, Буфон, Трезеге, Недвед и Каморанези. Ювентус бързо показва, че не му е там мястото и наваксва пасива, с който започва. Няколко кръга преди края, Juventus вече си осигурява и първата позиция.
Започва времето на възраждане и възмездие, което всички фенове отчаяно са чакали през тази година. Но разбира се нищо не се случва така бързо. Въпреки победи над преките конкуренти Интер и Милан, Ювентус завършва сезона трети, което го връща обратно в Шампионската лига. Там Алесандро Дел Пиеро изживява втора младост, като вкарва много важни и красиви голове, 3 от които на Реал Мадрид в двата мача помежду им, водейки до 2 победи срещу именития им съперник. Втората част на сезона обаче, силите на Juventus не стигат и записват някои слаби резултати, които без малко да извадят отбора от участие в най-комерсиалния турнир. За последните два мача, Раниери е уволнен и на негово място идва Чиро Ферара, който печели последните срещи и оставя Juve на второ място с равен брой точки с Милан, но с предимство в директните двубои. Нищо хубаво не става бързо, както казват хората, така и тук този жадуван от всички фенове триумф не идва. Следват 2 години на провали и две 7-ми места, смяна на треньори като Ферара, Дзакерони и Дел Нери и ръководители, както и на играчи като Диего и Фелипе Мело.
старата госпожаПовратната точка се оказва назначението на Андреа Аниели за президент на Juve на 19.05.2010 год. Започва и нова глава в историята на Ювентус. Назначен за треньор е легендарният Антонио Конте, който все още не може да се похвали със значими успехи на този пост, но притежава харизмата и мотивацията да възвърне Juve на правия път. Заедно с младата надежда на Ювентус – Клаудио Маркизио, който е в отбора от 7-годишен, Конте взема още няколко футболиста. Може би най-значимият трансфер е Андреа Пирло, който идва без пари от Милан. Заедно с него пристигат и Мирко Вучинич, Артуро Видал, Андреа Бардзали, Джакерини и Стефан Лихтщайнер. В началото на сезона едва ли и най-големите фенове на Juventus са очаквали, че този току-що сформиран отбор с този млад треньор ще счупят рекорда за най-много мачове без загуба на бианконерите от началото на сезона. Рекорд на повече от 50 години е подобрен – нещо, което ще се помни дълго напред, и за което ще се говори от всички фенове на Juventus!
[center]Скудето №31 [/center]
[center]
[/center]Бианконерите и техните фенове със сигурност ще запомнят тази дата, 5-ти Май, като една от най-любимите, тъй като през 2002 година на същата дата Юве спечелва титлата след като Интер, който е начело в класирането, губи в последния кръг от Лацио. Тогава Антонио Конте бе на терена за Старата Госпожа и със сигурност помни този вълнуващ последен кръг в Калчото.
Днес всички свързани с Ювентус имат нов повод за радост и гордост и той е рекордното Скудето №31. Още по-сладкото е, че то е осигурено 3 кръга преди края на шампионата, което ще позволи на Конте в оставащите срещи със Сампдория, Каляри и Аталанта да даде шанс на онези футболисти, които получаваха по-рядко шанс за изява. Такива са Падоин, Джакерини, Касерес, Бендтнер, Анелка, Мароне, Де Челие, Куалярела, Сторари, Исла.
В момента бианконерите са на обиколка в Торино с парти автобуса, празнувайки със своите верни фенове осигурената вече титла. Не се знае кога ще завърши обиколката на града, но се знае, че днес в града от северна Италия няма да се спи. Площадите са препълнени, хората са в екстаз и нямат търпение да видят автобуса с любимите си футболисти за да ги поздравят.
[center]Клубни рекорди[/center]
[center]
[/center][center]Топ 10 - мачове
Дел Пиеро 677
Ширеа 552
Фурино 528
Бетега 481
Дзоф 476
Бониперти 460
Салвадоре 450
Каузио 447
Кабрини 440
Кукуреду 434[/center]
[center]Топ 10 - голмайстори[/center]
[center]
[/center][center]Дел Пиеро 293
Бониперти 179
179Бетега 178
Трезеге 171
Сивори 167
Борел II 158
Анастази 131
Хансен 124
Р.Баджо 115
Мунерати 113 [/center]
[center]Ювентус в Серия А[/center]
[center]
[/center][center] Мачове 2582
Победи 1358 (52.59%)
Равни 734 (28.43%)
Загуби 490 (18.98%)
Вкарани 4438
Допуснати 2529[/center]
[center]Ювентус в Европа[/center]
[center]
[/center][center]Мачове 395
Победи 220 (55.70%)
Равни 86 (21.77%)
Загуби 89 (22.53%)
Вкарани 699
Допуснати 349
[/center]
[center]Ювентус - общо[/center]
[center]
[/center][center]Мачове 3869
Победи 2048 (52.93%)
Равни 1031 (26.65%)
Загуби 790 (20.42%)
Вкарани 6910
Допуснати 3885[/center]
[center]Легендарните футболисти на Ювентус. [/center]
[center]
[/center][center]Луиджи Монти – "Бикът от пампасите"
15.01. 1901 - 09.09. 1983[/center]
Луис Луиджи Монти е реоден на 15 януари 1901 г. в едно малко предградие на Буенос Айрес. Неговият баща е от италиански произход. В началото на своята кариера играе в „Хуракан”. От там е привлечен от „Сан Лоренсо” в началото на 20-те години. С този тим печели шампионската титла на Аржентина през 1923 г. и 1924 г. Следващата му спирка в кариерата е "Ривър Плейт" дотогава не печелил нищо съществено отбор.
На клубно ниво Монти блести най-вече с екипа на италянският ЮВЕНТУС, където изиграва 225 мача и отбелязва 25 гола. Пет пъти е шампион на първенството на "Ботуша" (1931 ,1932,1933,1934,1935 г.). Характерна за натурализирания аржентинец е грубата му игра срещу противниковите състезатели. Също така той е много хитър и използва всеки миг, за да елиминира противниковия защитник или вратар. Много често прилага своя „специалитет” – да блокира с нарушение вратарите,след което неговите съотборници отбелязват гол на опразнената врата. Когато някой от противниците го е предизвиквал той не отвръщал веднага, а в течение на мача използвал момента когато съдията не ги фокусира и си отмъщавал с ритник в слабините. Освен това използвал разбъркванията в наказателното поле, за да контузи някой от съперниците си.
[center]
[/center][center]Джампиеро Комби - първият славен италиански вратар
18.12. 1902 - 13.08. 1956[/center]
Джампиеро Комби е първият славен италиански вратар, за който започва да се говори със суперлативи на Апенините. След като е един от героите на световното първенство в Италия през 1934 г., за него разбира и останалия свят. Той първи прави пътеката на цяло поколение отлични италиански вратари като Оливиери, Арбертози, Дзоф, Дзенга, Палиука, Перуци, Толдо, Буфон...
Джампиеро Комби е роден на 18 декември 1902 г. в Торино. Играе в Ювентус от 1923 до 1935 г. В актива му има спечелени шест "скудета" (1926, 1932, 1933, 1934, 1935). През своята кариера с екипа на "Старата госпожа" има 348 мача.
Дебютът му на вратата на "Скуадра Адзура" е на 6 април 1924 г. срещу Унгария 1:7 в Будапеща. Включен е в олимпийския състав на страната си за олимпиадата в Аместердам през 1928 г. Неговите сънародници печелят на холандска земя бронзовите медали, след успех на малкия финал над Египет с рекордното 11:3. Участва на световното първенство в Италия през 1934 г. Преди първенството много "специалисти" са против неговото повикване в отбора, но не така мисли националния треньор Виторио Поцо. Впоследствие той ще каже за своя избраник: "Аз не се съмнявах нито за момент в неговите качества"
[center]
[/center][center]Луиджи Алеманди
13.07. 1903 - 16.05. 1959[/center]
Уиджи Алеманди всяваше респект в своите съотборници в Ювентус, Амброзина (сега Интер ) и Рома със своята точност, рутина и интелект. Не случайно той е един от първите капитани на националния отбор на "Скуадра адзура". А като капак на блестящата му кариера в защитния вал на италианския национален отбор той стана световен първенец през 1934 г.
Известния в далечното минало защитник Луиджи Алеманди е роден на 13 юли 1903 г. Започва да играе футбол в детския състав на Ювентус – Торино. С времето преминава през всички юношески гарнитурина на "бианконерите", за да достигне до първия състав. Той е в основата на спечелената титла на Италия през 1926 г. В тима особено се сприятелява с една друга легенда Джампиеро Комби, стража на националния тим на страната. Това обаче не му пречи през 1928 г. да напусне Торино и да се премести в Милано, където облича екипа на Интер (тогава носещ името Амброзина). С "черно-сините" отново печели "Скудетото" през 1930 г., като заедно с Джузепе Меаца са звездите на тима.
[center]
[/center][center] Джампиеро Бониперти - Сеньор футбол
04.07. 1928[/center]
В Италия на един играч лепнаха прякора "Сеньор футбол" и неговото име е Джампиеро Бониперти. Причината да го наричат така е фантастичната му игра, предаността му към най-великия италиански клуб Ювентус и огромният му авторитет сред ръководители, треньори, футболисти, тифози и журналисти. Когато заема президентския пост на "Старата госпожа", той отново демонстрира вродените си заложби на отличен ръководител.
Джампиеро Бониперти е роден на 4 юли 1928г. в Баренго. Първи стъпки прави в родния Баренго, когато е едва на 10-годишна възраст. Впоследствие се включва в юношеския състав на Ювентус. С много труд успява да пробие до мъжкия състав, където през 1948г. се превръща в голмайстор на Серия А с 27 гола. Само две години по-късно през 1950г. печели първото си "скуде". През 1952г. "черно-белите", в чийто редици се открояват футболисти, като Мартино, "датското чудовище" Джон Хансен и Карл Хансен печелят нова титла на Италия. Бониперти намира отличен език със своите съотборници и се откроява, като един от най-добрите нападатели в тима. Особено си пасва с аржентинския голмайстор Омар Сивори и уелския таран Джон Чарлс, с които тима печели нови три титли на "Ботуша" през 1958, 1960, 1961г., както и купата на страната през 1959 и 1960г. До скоро той бе абсолютен рекордьор, обличайки екипа на "Старата госпожа" в 444 мача от Серия А и отбелязвайки 182 гола. Освен головете за него е характерно, че неговата дума е тежала твърде много в съблекалнята на стадио "Комунале".
[center]
[/center][center] Пиетро Анастази - един нестандартен нападател
07.04. 1948 - 06.12 1997 [/center]
Тръгнал от низините на италианския футбол, Пиетро Анастази достига своя зенит в големия Ювентус. Той намери своето място в състава на "бианконерите" образувайки страхотен тандем с Бетега. С тези свои прояви попадна и в националния тим на Италия, като блесна по световните терени най-вече със своите нестандартни изпълнения и голмайсторски способности.
Пиетро Анастази е роден на 7 апил 1948г. в Катания. В началото започва да играе в тима на родния Масиминиана. В този състав, от града на световноизвестния вулкан Етна, се откроява като един от водещите голмайстори и печели приза за най-добър стрелец в много турнири и надпревари на юношеско ниво. С времето влиза и в първия състав и през 1966 г. съгледвачите на Варезе го привличат, за да усили нападателната мощ на отбора. Вече облякъл фланелката на един от тогавашните средняци в Серия А той хваща окото на скаутите на
Ювентус. Освен това колкото и изненадващо да е за мнозина той попада в плановете на националната селекция. Така на 8 юни 1968г. сензационно се появява в първия финал на европейското първенство срещу Югославия 1:1 на стадион "Олимпико" в Рим. А два дни по-късно, в повторния финал срещиу "плавите" 2:0 бележи един от головете, а с това триумфира и с европейската купа. След това за него се заговаря, като за голяма звезда в Италия, а босовете на "Старата госпожа" броят няколко хиляди в "зелено" на Варезе. По това време на Комунале играят много сносни футболисти като Дзоф, Бетега, Каузио, бразилецът Алтафини, немецът Халер, което дава голям тласък върху неговото професионално израстване. Неизменно с това и успехите са на лице, след като "черно-белите" печелят три "скудета" през 1972, 1973, 1975г. Ювентус е на крачка и от спечелването финала на КЕШ през 1973г., но късмета им изневерява за сметка на холандския Аякс, който печели с 0:1. Във всички тези години, Анастази се представя на висота и италианската преса не пести суперлативи за неговата игра. В разгара на лятото на 1976г., след идването на треньорския пост на Джовани Трапатони, той напуска тима на "бианконерите" и облича екипа на "Интер". В новия си отбор е сполетян от контузия, която му пречи да вмезе участие в част от двубоите. Завършва кариерата си с екипа на Асколи, който играе в Серия Б.
[center]
[/center][center] Пиетро Рава
21.01.1916 - 05.11.2006 [/center]
Пиетро Рава е роден на 21 януари 1916 г. в Казине. Започва да играе организиран футбол в Ювентус от 1931 г. Рава прави своя дебют в "Серия А" на 3 ноември 1935 в мача Фироентина – Ювентус (1:1). Той печели шампионската титла на Италия през 1950 г. и купата на Италия през 1938 и 1942 г. С екипа на "бианконерите" има 263 мача и 14 гола. След престоя си в торинския гранд играе за кратко и в тима на Алесандрия.
Дебютира с националната фланелка на 3 август 1936 г. срещу САЩ (1:0), по време на олимпийските игри в Берлин. На тази олимпиада италианците печелят златните медали след победа над Австрия (2:1). Заслуга за този успех имат защитниците Фони, Балдо, Пичини и Рава, които са безапелационни в изявите си срещу своите противници. Рава участва и на световното първенство през 1938 г., където е един от водещите играчи и с основен принос за спечелената световна купа. Заради неговата безкомпромисна игра е поставен в отбора на шампионата. Има в актива си 30 мача с екипа на "Скуадра адзура". Неговият последен мач е на 1 декември 1946 г. срещу Австрия (3:2) в Милано. Включван е в редките по онова време мачове на на сборни световни отбори. Такъв един мач е и този на тима на ФИФА срещу Англия (0:3) през 1938 г. Освен това взима участив в сборна формация на Централна Европа срещу Западна Европа (3:1), изиграна през същата година.
Пиетро Рава умира на 5 ноември 2006 г. в Торино
[center]Известни играчи на Юве от миналото:[/center]
[center]
[/center]Жозе Алтафини, Пиетро Анастази, Роберто Баджо, Роберто Бетега, Збигнев Бониек, Роберто Бонинсеня, Джампиеро Бониперти, Феличе Борел, Серджо Брио, Антонио Кабрини, Фабио Канаваро, Фабио Капело, Пиерлуиджи Казираги, Франко Каузио, Джон Чарлз, Джампиеро Комби, Антонио Конте, Антонело Кукуреду, Едгар Давидс, Дидие Дешан, Паоло ди Канио, Анджело ди Ливио, Чиро Ферара, Джузепе Фурино, Клаудио Джентиле, Хелмут Халер, Йон Хансен, Филипо Индзаги, Марк Юлиано, Юрген Колер, Михаел Лаудруп, Джанфранко Леончини, Раймундо Орси, Анджело Перуци, Джанлука Песото, Мишел Платини, Фабрицио Раванели, Паоло Роси, Салваторе Скилачи, Гаетано Ширея, Омар Сивори, Стефано Такони, Марко Тардели, Лилиян Тюрам, Джанлука Виали, Зинедин Зидан, Дино Дзоф и др.
[center]Емблемите през годините[/center]
[center]20-те години[/center]
[center]
... 
.. 
[/center][center]40-те години[/center]
[center]
[/center][center]70-те години[/center]
[center]
[/center][center]
80-те години[/center]
[center]
[/center][center]
90-те години[/center]
[center]
[/center][center]2013-та година[/center]
[center]
[/center][center]Популярни фенове на Ювентус[/center]
[center]Хуан Мартин Дел Потро - тенисист
Каролина Костнер - състезателка по фигурно пързаляне
Даниел Крейг - актьор
Михаел Шумахер - пилот от Формула 1
Андре 3000 - певец, член на групата Ауткаст
Ерос Рамацоти - певец
Евгени Плюшенко - състезател по фигурно пързаляне
Лучано Павароти - оперен певец
Спайк Лий - режисьор, сценарист, продуцент, актьор
Роджър Федерер - тенисист
Ноуел Галахар - музикант, член на групата Оейсис
Жан Алези - пилот от Формула 1
Коби Брайънт - баскетболист
Джо Калзаги - боксьор
[/center]
[center]Екип титулярен[/center]
[center]
[/center][center]Екип резервен [/center]
[center]
[/center][center]
Ювентус - Трофеи[/center]
[center]
[/center][center]27* пъти шампион на Италия: 1905; 1925-26; 1930-31; 1931-32; 1932-33; 1933-34; 1934-35; 1949-50; 1951-52; 1957-58; 1959-60; 1960-61; 1966-67; 1971-72; 1972-73; 1974-75; 1976-77; 1977-78; 1980-81; 1981-82; 1983-84; 1985-86; 1994-95; 1996-97; 1997-98; 2001-02; 2002-03
* Юве има още 2 спечелени титли - 2004-05 и 2005-06, които в последствие са отнети.
9 пъти носител на Купата на Италия: 1937–38; 1941–42; 1958–59; 1959–60; 1964–65; 1978–79; 1982–83; 1989-90; 1994-95
4 пъти носител на Суперкупата на Италия: 1995; 1997; 2002; 2003
2 пъти носител на КЕШ: 1984-85; 1995-96
1 път носител на КНК: 1983-84
3 пъти носител на Купата на УЕФА: 1976-77; 1989-90; 1992-93
1 път носител на купа Интертото: 1999
2 пъти носител на Суперкупата на Европа: 1984; 1996
2 пъти носител на Междуконтиненталната купа: 1985, 1996
Рекорди
Ювентус е най-успешният клуб в света. Бианконерите имат общо 51 трофея.
През 1985 г. Ювентус става първият клуб в историята спечелил всичките 3 европейски турнира (КЕШ, КНК, УЕФА).
Ювентус държи рекорда за най-много отбелязани голове в един сезон в Италия (Серия А, купа на страната и евротурнири). През 1992-93 бианконерите приключват общо със 106 гола.[/center]
[center]Ювентус е отборът с най-много фенове в Италия.[/center]
[center]
[/center]Ювентус е отборът с най-много фенове в Италия, които надвишават цифрата от 12 милиона, което представлява приблизително 29% от всички италиански футболни фенове. Според изследване, публикувано през септември 2010 г. от страна на италианската изследователска агенция Демос & Пи, Юве е сред най-подкрепяните футболни клубове в света, с около 180 милиона привърженици (към 43 милиона в Европа), особено в средиземноморските страни, в които са емигрирали голям брой италианци.
____________________________________________________________________________________________________________________________________________
