ВЕЛИКИЯТ СПАРТАК
Публикувано: 30 яну 2009 10:06
Спартак (Пд) и схемата 4-2-4 в шампионския сезон 1962/63
Спартак (Пд) и схемата 4-2-4 в шампионския сезон 1962/63 “Меридиан Мач” продължава своята поредица за тактическата еволюция във футбола. Днес се пренасяме на родна земя, за да проследим какво се случва у нас през 60-те години, когато пловдивските Спартак и Ботев се намесват в голямата игра.60-те години са изключително интересна и многопластова епоха в българския клубен футбол. Хегемонията на ЦСКА от 50-те години свършва и на нейно място идва едно изключително интересно десетилетие на изравнените сили.
Клубът, който спира серията от 9-те поредни титли на ЦСКА, е Спартак (Пд). Промяната на почетната стълбичка е свързана и с тактически новости. За разлика от „армейците“, които практикуват „W-M“, пловдивчани се превръщат в едни от първите застъпници на бразилското 4-2-4 у нас.Любопитно е, че в Спартак стигат до този вариант по доста странен път. Футболистите настояват треньорът Димитър Байкушев да намери място в титулярния състав на младия и проспериращ защитник Тобия Момин и това става причина за въвеждането на 4-2-4. Така вместо с трима Спартак заиграва с четирима защитници. Момин застава на левия фланг на отбраната. Георги Ботев, който дотогава е ляв бек, минава в център на защитата заедно с Атанас Манолов, който е малко по-назад от него и го подсигурява. Десен бек е софиянецът Иван Иванов-Доктора, а на вратата е Йордан Станков.Двамата халфове са Димитър Димов и Божидар Митков. На върха на атаката е Михаил Душев, а зад него от втора позиция действа Христо Дишков. Ляво крило е Георги Лазаров, а дясно Тодор Диев. Последният е ай-голямата звезда на отбора Диев е невероятно мощен футболист, който в буквалния смисъл на думата е в състояние да влачи по трима души на гърба си. Освен на фланга, където по-лесно може да използва бързината си, често той влиза дълбоко навътре в полето, а понякога е и до Душев на върха на атаката. В отделни мачове, когато Диев е чист таран, на десния фланг като титуляр започва и Цоньо Стойнов.Както вече споменахме, играчите в този най-добър за всички времена състав на Спартак Пловдив сами налагат на треньора Димитър Байкушев-Мими тактически промени. За първи път с 4-2-4 отборът излиза на мача с Добруджа в Добрич (тогава Толбухин) през пролетта на 1963 година. Експериментът е успешен и Спартак печели с класическото 3:0. Титлата на практика е решена в 26-ия кръг, когато Спартак побеждава в директния спор за нея съгражданите си от Ботев с 2:1. Точни за Спартак са Михаил и Тодор Диев, а за Ботев Георги Аспарухов-Гунди, който по онова време отбива редовната си военна служба под тепетата и играе за „жълто-черните“. Теоретически титлата е окончателно узаконена в предпоследния 29-и кръг след победа над Берое с 3:0. Точни в този исторически мач са Димитър Димов, Тодор Диев и Христо Дишков. Така Спартак (Пд) разбива деветгодишната хегемония на ЦСКА и за първи и последен път печели шампионската титла на България.
По същото време скорост набира и Ботев (Пд).Силната страна на отбора е атаката, където в един период са събрани Динко Дерменджиев, голаджията Иван Сотиров, Георги Аспарухов, Георги Харалампиев, който също като Гунди играе като войник, и Геори Попов-Тумби. Като таланти Ботев превъзхожда Спартак, но е млад отбор и наивно губи точки от по-слабите тимове, въпреки че бие на два пъти ЦСКА и взема три точки от Левски. Спартак не е толкова бляскав, но за сметка на това е по-опитен, балансиран и най-важното - стабилен в защита, което се оказва решаващо. Така Ботев трябва да се задоволи със сребърните медали и купата през 1962 г. Но и неговият час ще дойде. И то скоро.
Спартак (Пд) и схемата 4-2-4 в шампионския сезон 1962/63 “Меридиан Мач” продължава своята поредица за тактическата еволюция във футбола. Днес се пренасяме на родна земя, за да проследим какво се случва у нас през 60-те години, когато пловдивските Спартак и Ботев се намесват в голямата игра.60-те години са изключително интересна и многопластова епоха в българския клубен футбол. Хегемонията на ЦСКА от 50-те години свършва и на нейно място идва едно изключително интересно десетилетие на изравнените сили.
Клубът, който спира серията от 9-те поредни титли на ЦСКА, е Спартак (Пд). Промяната на почетната стълбичка е свързана и с тактически новости. За разлика от „армейците“, които практикуват „W-M“, пловдивчани се превръщат в едни от първите застъпници на бразилското 4-2-4 у нас.Любопитно е, че в Спартак стигат до този вариант по доста странен път. Футболистите настояват треньорът Димитър Байкушев да намери място в титулярния състав на младия и проспериращ защитник Тобия Момин и това става причина за въвеждането на 4-2-4. Така вместо с трима Спартак заиграва с четирима защитници. Момин застава на левия фланг на отбраната. Георги Ботев, който дотогава е ляв бек, минава в център на защитата заедно с Атанас Манолов, който е малко по-назад от него и го подсигурява. Десен бек е софиянецът Иван Иванов-Доктора, а на вратата е Йордан Станков.Двамата халфове са Димитър Димов и Божидар Митков. На върха на атаката е Михаил Душев, а зад него от втора позиция действа Христо Дишков. Ляво крило е Георги Лазаров, а дясно Тодор Диев. Последният е ай-голямата звезда на отбора Диев е невероятно мощен футболист, който в буквалния смисъл на думата е в състояние да влачи по трима души на гърба си. Освен на фланга, където по-лесно може да използва бързината си, често той влиза дълбоко навътре в полето, а понякога е и до Душев на върха на атаката. В отделни мачове, когато Диев е чист таран, на десния фланг като титуляр започва и Цоньо Стойнов.Както вече споменахме, играчите в този най-добър за всички времена състав на Спартак Пловдив сами налагат на треньора Димитър Байкушев-Мими тактически промени. За първи път с 4-2-4 отборът излиза на мача с Добруджа в Добрич (тогава Толбухин) през пролетта на 1963 година. Експериментът е успешен и Спартак печели с класическото 3:0. Титлата на практика е решена в 26-ия кръг, когато Спартак побеждава в директния спор за нея съгражданите си от Ботев с 2:1. Точни за Спартак са Михаил и Тодор Диев, а за Ботев Георги Аспарухов-Гунди, който по онова време отбива редовната си военна служба под тепетата и играе за „жълто-черните“. Теоретически титлата е окончателно узаконена в предпоследния 29-и кръг след победа над Берое с 3:0. Точни в този исторически мач са Димитър Димов, Тодор Диев и Христо Дишков. Така Спартак (Пд) разбива деветгодишната хегемония на ЦСКА и за първи и последен път печели шампионската титла на България.
По същото време скорост набира и Ботев (Пд).Силната страна на отбора е атаката, където в един период са събрани Динко Дерменджиев, голаджията Иван Сотиров, Георги Аспарухов, Георги Харалампиев, който също като Гунди играе като войник, и Геори Попов-Тумби. Като таланти Ботев превъзхожда Спартак, но е млад отбор и наивно губи точки от по-слабите тимове, въпреки че бие на два пъти ЦСКА и взема три точки от Левски. Спартак не е толкова бляскав, но за сметка на това е по-опитен, балансиран и най-важното - стабилен в защита, което се оказва решаващо. Така Ботев трябва да се задоволи със сребърните медали и купата през 1962 г. Но и неговият час ще дойде. И то скоро.
)!Жалко е ,че доста хора,особено шопските журналистчета са забравили съвем за Тодор Диев.Всички,които са го наблюдавали твъдят,че бил уникален играч!