forum.gong.bg

На 23 септември се навършват 88 години от избухването на Септемврийското въстание. Всъщност въстанието избухва на 13 срещу 14 септември в Мъглиж, Казанлъшко. Но поради стихийният характер на въстанието то е обявено чак на 22 срещу 23 септември. На 23 септември е превзет град Монтана(тогава Фердинанд). Въстанието избухва стихийно, като реакция на арестите на над 2000 комунисти. Това на практика осуетява избухването на въстанието в големите градове, като там работниците не въстават, и по такъв начин огромната част от въстаниците са земеделци.




Всъщност 1923 година а и последвалите я години отключват една огромна кървава вакханалия. След превратът от 9 юни 1923 година, с който се сваля легитимното и демократично избраното правителство на БЗНС земеделците вдигат деветоюнското въстание. Това въстание е потопено в кървав погром. Няма и три месеца по-късно земеделците отново се надигат търсейки справедливост за престъпленията на Цанковата клика. Този път БКП решава да се включи активно организирайки септемврийското въстание а не както през юни да стои от страни и да гледа как престъпниците избиват народа.

Подред са избивани участници във въстанието, комунисти(без значение дали са участвали), земеделци(без значение дали са участвали), дори и хора, които са стоели настрани от бунта. По цели нощи размирните села са били огласяни от виковете на измъчваните и убивани хора. Жертвите са хиляди, въпреки че и до днес се спори за точната цифра. Този спор обаче е циничен, защото не цифрата, а насилието има значение. Хората с очите си виждат как тяхната собствена държава започва да ги избива, как хората, които трябва да се грижат за благоденствието се опиват от насилието и запращат страната в ужаса на репресиите. За първи път в Историята на България армията тръгва срещу собственият си народ. Това ражда и своята лява реакция, което буквално зарежда с взрив идващите след това години.

Зверствата на превратаджиите са потресаващи. Те намират отклик навсякъде в Европа. Българската интелигенция не стои безучастна. Интересно е да видим как творците са видели трагичните и кървави събития. Цяло едно поколение поети и писатели, зашеметени от погрома, създават едни от най-трогателните и до днес български стихове и разкази.

Гео Милев създава поемата „Септември”.

„...С хиляди ножа
прободен
народ -
затъпен
унижен
по-нищ и от просяк,
останал
без мозък
без нерви -
въстана
из мрака тревожен
на своя живот
- и писа със своите кърви:
СВОБОДЕН!
...”

Властта не му прощава. В настъпилата кървава вакханалия след въстанието Гео Милев е даден на съд за тази своя поема. Гео Милев е осъден на една година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Той решава да обжалва делото пред Апелационния съд, но на 15 май е извикан за "малка справка" от полицията и изчезва безследно. Останките му са открити през 1954-та години в масов гроб в кв.Илиенци. Разпознат е по изкуственото око, Гео Милев губи окото си в битката при Дойран. Белезите от насилие, както и показанията на ген. Иван Вълков на съдебният процес срещу престъпниците през 1954 г. доказват, че Гео Милев е бил брутално удушен с тел.

Никола Фурнаджиев в стихосбирката си "Пролетен вятър" описва разхвърчалият се на парчета свят на България след преживения кошмар. В най-запомнящото се стихотворение от нея "Сватба" въстанието е сравнено с венчавката на един млад мъж, когато заедно с него празнуват умрелите му прародители, цялата природа и вселена.

Асен Разцветников създава едни от най-тъжните и разтърсващи свои стихове именно след въстанието в стихосбирката си "Жертвени клади". Там в стихотворението "Каин" с характерния за него елегичен тон поетът сравнява войниците стреляли по свои сънародници с библейския братоубиец. Той описва една омагьосана България в която "луди вещици сноват".

След въстанието изгрява и името на Ангел Каралийчев, който разтърсва страната с книгата си "Ръж". В нея също България е представена като една покосена страна, с хора измъчвани от преживените жестокости, неспособни да ги забравят.

Крум Кюлявков създаде пък невероятната балада "Никодим".

Дори писател от по-старото поколение като Антон Страшимиров не издържа на всичко видяно и написва великия си роман "Хоро" с потресаващата картина на палачите, които карат близките на загиналите да танцуват хоро до труповете им. Антон Страшимиров пише известният си позив „Клаха народа, както и турчин не го е клал“.

Художниците са не по-малко потресени. Илия Бежков създава известната си карикатура изобразяваща как Кървавият професор поднася отрязаната глава на Александър Стамболийски на тепсия.




Иван Милев наречен „най-българският художник” рисува няколко картини посветени на събитията от 1923 година. Между другото това е човекът изобразен на сегашната банкнота от пет лева.



„Септември 1923” 1925 г.



„Нашите майки все в черно ходят” 1926 г.

Но вероятно най-потресаващата картина рисува Цанко Лавренов през 1932 година. Тази картина едва ли има нужда от коментар.

Днес е 23 септември. Тази дата до преди 22 години беше официален празник - комунистите честваха организираното от техните предшественици "първо в света антифашистко въстание от септември 1923 година". Няма да тръгна да обяснявам, че по това време (а и след това) в България фашизъм не е имало - достатъчно учени-историци в последните 20 години доказаха, че сговористкото управление на проф. Цанков не може да бъде окачествявано като фашистко поради ред причини. Тук ще се спра на чисто антибългарския характер на тази проява и предателската роля на нейните организатори. На 9 юни 1923 година, когато Военната лига сваля правителството на Ал. Стамболийски, ЦК на БКП обявява неутралитет. Напълно логично - комунистите дотогава са си имали достатъчно проблеми с дружбашката власт, че да тръгнат да се притичват на помощ на Земеделския съюз. Техните господари от Коминтерна обаче са на друго мнение. В Москва считат, че износът на болшевишка революция трябва да продължи и България е добро място за подобен експеримент. Без значение, че процесът на "олевяване на масите" в Европа (вкл. България) е бил в пика си непосредствено след края на ПСВ, а не през 1923-а. Без значение, че по това време българската икономика е що-годе стабилизирана и предпоставки за социални вълнения липсват. Без значение, че новата власт е успяла да се закрепи в месеците непосредствено след 9 юни. Без значение, че всички подобни опити за революция дотогава (Унгарската съветска република, Баварската съветска република, въстанието на спартакистите в Хамбург) са смазвани безпощадно, ако се наложи - и с чужда военна сила. И без значение, че Европа не би допуснала по никакъв начин пролетарска власт в България. Въпреки всичко Коминтерна нарежда на лидерите на БКП да започнат подготовката на въоръжено въстание, което да избухне през септември 1923 година. Основателят на партията Димитър Благоев е против тази безумна авантюра, но той и неговите поддръжници са изтласкани от верните на Москва псета. Оттогава досега може да се твърди, че БКП изцяло се е превърнала в партия, слугуваща на съветските интереси и работеща срещу България!

Организаторите на метежа, родоотстъпниците Георги Димитров, Васил Коларов и Гаврил Генов установяват своя щаб в гр. Фердинанд (дн. Монтана). Това изобщо не е случайно - избират тази част от България, за да могат, когато стане напечено, да се измъкнат от страната в посока Сърбо-Хърватско-Словенското кралство - най-приятелски настроената към предишната власт съседна страна, респективно най-враждебна към правителството на Демократичния сговор.

Метежът избухва на 23 септември 1923 година и обхваща Северозападна България, както и в други отделни околии в страната. За изненада на организаторите обаче, мнозина привърженици на комунистите не се включват. Така "въстаниците" се оказват предимно бивши членове на "Оранжевата гвардия" на БЗНС плюс комунисти в отделни, предимно селски региони. Затова и армията, ВМРО и про-правителствените "шпицкоманди" се справят бързо и лесно с метежа. За съжаление обаче, главните организатори, както и част от бунтовниците успяват да напуснат навреме пределите на България и да се измъкнат от правосъдието.

Много се дразня от комунистическа пропаганда. Само се питам какво би станало, ако сега някой реши да вдигне "въстание" срещу властта. И аз ненавиждам Бойко Борисов, ГЕРБ и повечето управляващи от 1990 година досега, но и през уми не ми минава да хвана автомат и да нападам села и невинни хора.

клишетата в учебниците за тия събития ги изкривяват максимално , което се вижда и от написаното от автора на темата

много интересно след потушаването на въстанието,защо гошо тарабата е избягал в германия а не в братския съветски съюз?
това ако някой може да ми го обясни,ще съм много благодарен.

Много се дразня от комунистическа пропаганда. Само се питам какво би станало, ако сега някой реши да вдигне "въстание" срещу властта. И аз ненавиждам Бойко Борисов, ГЕРБ и повечето управляващи от 1990 година досега, но и през уми не ми минава да хвана автомат и да нападам села и невинни хора.

Пич почети малко история и тогава коментирай.Имено правителството на Цанков идва на власт след преврат и убийство на закония премиер на България по онова време.
Както и да арестите и кланетата по онова по онова време са исторически факт както исторически факт са арестите и кланетата 20 години по късно.
От което излиза, че за да се пребориш с диктатори кръвопийци трябва да станеш като самите тях и когато един ден ги убиеш и заемеш мястото им ще си просто едно тяхно копие боядисано в друг цвят.

Годините след края на ПСВ до началото на ВСВ са най-противоречивите в историята ни според мен в които може да се спори до припадък.Както модератора славист е писал БКП вдига това въстание по заповед на комунистическия интернационал не по собствена воля

slavia_forever написа: ...На 9 юни 1923 година, когато Военната лига сваля правителството на Ал. Стамболийски, ЦК на БКП обявява неутралитет...Без значение, че новата власт е успяла да се закрепи в месеците непосредствено след 9 юни... Затова и армията, ВМРО и про-правителствените "шпицкоманди" се справят бързо и лесно с метежа....

"На 9 юни 1923 година, когато Военната лига сваля правителството на Ал. Стамболийски, ЦК на БКП обявява неутралитет."
Надълго и нашироко си ни "просветлил" за Септемврийското въстание,а съвсем мимоходом си отбелязал Деветоюнския преврат,който сваля ЗАКОННОТО правителство на Стамболийски и без който това въстание нямаше да се случи.Защо ли?
Припомни ми какво става със ЗАКОННИЯ министър-председател на България Стамболийски,че нещо ми се губи...
"Без значение,че новата власт е успяла да се закрепи в месеците непосредствено след 9 юни..."
А има ли значение,случайно,на каква цена е станало това "закрепване"?Или няма...
"Затова и армията, ВМРО и про-правителствените "шпицкоманди" се справят бързо и лесно с метежа..."
Може ли малко по-подробно за това,как ТОЧНО са се справили "бързо и лесно"?

samobotev написа:

Много се дразня от комунистическа пропаганда. Само се питам какво би станало, ако сега някой реши да вдигне "въстание" срещу властта. И аз ненавиждам Бойко Борисов, ГЕРБ и повечето управляващи от 1990 година досега, но и през уми не ми минава да хвана автомат и да нападам села и невинни хора.

Пич почети малко история и тогава коментирай.Имено правителството на Цанков идва на власт след преврат и убийство на закония премиер на България по онова време.
Както и да арестите и кланетата по онова по онова време са исторически факт както исторически факт са арестите и кланетата 20 години по късно.
От което излиза, че за да се пребориш с диктатори кръвопийци трябва да станеш като самите тях и когато един ден ги убиеш и заемеш мястото им ще си просто едно тяхно копие боядисано в друг цвят.

Така е, но каква е причината за преврата и убийството на Стамболийски, не е ли точно опита му да смаже опозицията с насилие, чрез оранжавите бригади. Когато се говори за история би трябвало да се гледат реалностите, а не да се коментира едностранчиво, както от страна на комунисти и земеделци, така и от привързжениците на Цанков.

slavia_forever написа:Днес е 23 септември. Тази дата до преди 22 години беше официален празник - комунистите честваха организираното от техните предшественици "първо в света антифашистко въстание от септември 1923 година". Няма да тръгна да обяснявам, че по това време (а и след това) в България фашизъм не е имало - достатъчно учени-историци в последните 20 години доказаха, че сговористкото управление на проф. Цанков не може да бъде окачествявано като фашистко поради ред причини. Тук ще се спра на чисто антибългарския характер на тази проява и предателската роля на нейните организатори. На 9 юни 1923 година, когато Военната лига сваля правителството на Ал. Стамболийски, ЦК на БКП обявява неутралитет. Напълно логично - комунистите дотогава са си имали достатъчно проблеми с дружбашката власт, че да тръгнат да се притичват на помощ на Земеделския съюз. Техните господари от Коминтерна обаче са на друго мнение. В Москва считат, че износът на болшевишка революция трябва да продължи и България е добро място за подобен експеримент. Без значение, че процесът на "олевяване на масите" в Европа (вкл. България) е бил в пика си непосредствено след края на ПСВ, а не през 1923-а. Без значение, че по това време българската икономика е що-годе стабилизирана и предпоставки за социални вълнения липсват. Без значение, че новата власт е успяла да се закрепи в месеците непосредствено след 9 юни. Без значение, че всички подобни опити за революция дотогава (Унгарската съветска република, Баварската съветска република, въстанието на спартакистите в Хамбург) са смазвани безпощадно, ако се наложи - и с чужда военна сила. И без значение, че Европа не би допуснала по никакъв начин пролетарска власт в България. Въпреки всичко Коминтерна нарежда на лидерите на БКП да започнат подготовката на въоръжено въстание, което да избухне през септември 1923 година. Основателят на партията Димитър Благоев е против тази безумна авантюра, но той и неговите поддръжници са изтласкани от верните на Москва псета. Оттогава досега може да се твърди, че БКП изцяло се е превърнала в партия, слугуваща на съветските интереси и работеща срещу България!

Организаторите на метежа, родоотстъпниците Георги Димитров, Васил Коларов и Гаврил Генов установяват своя щаб в гр. Фердинанд (дн. Монтана). Това изобщо не е случайно - избират тази част от България, за да могат, когато стане напечено, да се измъкнат от страната в посока Сърбо-Хърватско-Словенското кралство - най-приятелски настроената към предишната власт съседна страна, респективно най-враждебна към правителството на Демократичния сговор.

Метежът избухва на 23 септември 1923 година и обхваща Северозападна България, както и в други отделни околии в страната. За изненада на организаторите обаче, мнозина привърженици на комунистите не се включват. Така "въстаниците" се оказват предимно бивши членове на "Оранжевата гвардия" на БЗНС плюс комунисти в отделни, предимно селски региони. Затова и армията, ВМРО и про-правителствените "шпицкоманди" се справят бързо и лесно с метежа. За съжаление обаче, главните организатори, както и част от бунтовниците успяват да напуснат навреме пределите на България и да се измъкнат от правосъдието.

Пич, така като ти чета писанията ми идва на ум, че събитията от 23 год. и тези след 44 год. не са случайни и е въпрос на време пак да се повторят при първи възможен момент. тези "псета", "предатели", "метежници" са си жертвали живота за кауза, независимо дали според твоя тесен мироглед е била справедлива или не. по същия начин са се жертвали "инакомислещите" след 09.09.1944 год. за да може юначета като теб да джъткат по цял ден по форумчетата.
знам, че ти е трудно, но ако помислиш малко ще се светнеш, че и в двата случая са избивани безмилостно БЪЛГАРИ и то от тези с гражданска позиция, каквито днес липсват.
като цяло останах с впечатление, че си некъф роднина, на изверга, който гальовно именуваш "професор". ако е така те разбирам, ако пък не - няма как.