Рома - Лацио (13 март /неделя / 16:00)
Публикувано: 11 мар 2011 19:26
[center]
[/center]
[center]
[/center]
[center]
[/center]
[center]Стадион: "Олимпико" - Рим[/center]
Война без правила
Франческо Тоти е боготворен от феновете на Рома и мразен от тези на Лацио
рома, лацио, публика
Сблъсъците между агитките са често срещани по време на римското дерби
Във въздуха се носи аромат на омраза. Небесносините цветове опитват да разсеят хомогенното и натрапчиво внушение, което има целият град Рим. А то е виненочервено и кехлибарено. Такива са цветовете на града, такива са фасадите, а и всичко наоколо. Това е цветът на Империята.
Такава е и Рома - виненочервена и кехлибарено жълта. Насреща е врагът в небесносиньо и бяло - Лацио.
В неделя в 16 ч Вечния град отново ще диша и мисли в ритъма на 90 задъхани минути, в които футболът рядко ще показва нос над тревата. Тази битка няма правила, а най-малко се подчинява на феърплей и желание за добра игра. Важно е да победиш, да удариш и да наложиш надмощие. Да си император на великия град поне до следващото дерби.
Рома срещу Лацио. Отборът, който е в пъти по-подкрепян в града, на който е и кръстен. Срещу войнствените потомци на крайнодесни аристократи, живяли в покрайнините и елитарните квартали, но подкрепящи отбора, който се нарича по името на цялата област, в която е Рим - казва се Лацио.
Рома е и по-успешният, и по-подкрепяният тим. Лацио е горд като стар английски лорд. Феновете обаче си приличат. Най-мразените в цяла Италия. И двете агитки са луди, жълто-червените пеят до прегракване до потъналия в дим от хашиш и марихуана сектор ***** Суд (Южна трибуна), а насреща в ***** Норд (Северна) лациалите вършат същото под синьо-бялото си прикритие. Хореографии - да. Бой в парка до стадиона - да. Футбол - рядко.
В химните също се чете чувство за превъзходство у Рома срещу непримиримостта на Лацио. "Жълта като слънцето, червена като сърцето ми, за хиляди хора ти си същественото", пеят в транс романистите, създавайки една от най-култовите гледки в европейския футбол преди мач.
"Никога не се предавай", ехти гордо и с мътен поглед отсреща, когато Лацио е домакин и от уредбата на "Олимпико" звучи песента на лациалите.
Дербито е като влакче на ужасите - настръхват ти косите, стотици пъти се проклинаш, че си се подложил на него, а накрая се прибираш у дома с широка усмивка и задоволен от масираната адреналинова атака, достатъчна за месеци напред.
През деня в града те заплашва наръгване с нож. Обичайно е гостуващата публика да се покрие из улиците без отличителни знаци, шалчета и знамена. Трябва да се пазиш.
На стадиона е горещо, често в неутралната трибуна "Тевере" (отговаряща на нашия сектор "В" между двете агитки) малцинството си пробива път с колани и бой, става голям сблъсък. Понякога на трибуните е далеч по-интересно от случващото се на терена. Като например когато лациалите издигнаха транспарант с призив: "Пратете Тоти на училище", визирайки неособено високия коефициент на интелигентност на символа на романистите.
Или пък в онзи ден, в който Югът призова с огромна хореография лациалите да сменят канала в 20,45 часа - намек, че Рома тогава играеше в Шампионската лига, а Лацио не бе успял да се класира за нея. Хумор, обиди, дерби...
"Синьо-белите", славещи се с нетърпимост към тъмнокожите, обесиха чучело на Емерсон от Рома в началото на века. Точно в същия мач съдбата отреди бразилеца да им вкара решителния гол за триумфа на "жълто-червените".
Преди няколко сезона Лацио би с 3:0 и треньорът им Делио Роси се бухна във фонтана Треви, защото се бе обзаложил, че ще го стори при победа с над един гол. А в ответния мач няколко автобуса на градския транспорт изписаха на информационното си табло над предното стъкло вместо следваща спирка и крайна дестинация "Рома 2, Лацио 0". Шофьорите триумфираха, след като на терена любимците им бяха сторили същото...
Този вулканичен мач в неделя ще носи своя модерен заряд. И двата отбора не са в преследване на титлата. Изглежда реалистично Рома да се бори за място в четворката, но Лацио в момента е окупирал четвъртото място с 5 т. аванс пред врага.
Но на трибуните няма да е същото като преди. Ултрасите бойкотират някои от големите двубои в Италия след влизането в сила на закона за продажба на билети само срещу лична карта. Така дербито става все по-малко опасно и свободно от насилие.
Но трибуните вече не са претъпкани, така бе и есента. Останаха близо 15 000 свободни седалки. Тогава все пак домакин бе Лацио, по-слабо подкрепяният от отборите. В неделя мачът приема Рома.
Щипка пипер добавя и новият треньор на домакина - Виченцо Монтела. Някога го наричаха Самолетчето, защото се радваше след гол все едно пикира над съперника. Монтела забоде 4 в един мач срещу Лацио за едно паметно 5:1 през 2002 г. и оттогава е идол за Юга и ненавиждан на Север.
Като всичко в двуполюсния футболен модел на Вечния град, и той е полюшван от емоции на крайностите. Или си Романист, или Лациал. Тук средно положение няма. Така, както са заквасени най-славните дербита.
[/center][center]
[/center][center]
[/center][center]Стадион: "Олимпико" - Рим[/center]
Война без правила
Франческо Тоти е боготворен от феновете на Рома и мразен от тези на Лацио
рома, лацио, публика
Сблъсъците между агитките са често срещани по време на римското дерби
Във въздуха се носи аромат на омраза. Небесносините цветове опитват да разсеят хомогенното и натрапчиво внушение, което има целият град Рим. А то е виненочервено и кехлибарено. Такива са цветовете на града, такива са фасадите, а и всичко наоколо. Това е цветът на Империята.
Такава е и Рома - виненочервена и кехлибарено жълта. Насреща е врагът в небесносиньо и бяло - Лацио.
В неделя в 16 ч Вечния град отново ще диша и мисли в ритъма на 90 задъхани минути, в които футболът рядко ще показва нос над тревата. Тази битка няма правила, а най-малко се подчинява на феърплей и желание за добра игра. Важно е да победиш, да удариш и да наложиш надмощие. Да си император на великия град поне до следващото дерби.
Рома срещу Лацио. Отборът, който е в пъти по-подкрепян в града, на който е и кръстен. Срещу войнствените потомци на крайнодесни аристократи, живяли в покрайнините и елитарните квартали, но подкрепящи отбора, който се нарича по името на цялата област, в която е Рим - казва се Лацио.
Рома е и по-успешният, и по-подкрепяният тим. Лацио е горд като стар английски лорд. Феновете обаче си приличат. Най-мразените в цяла Италия. И двете агитки са луди, жълто-червените пеят до прегракване до потъналия в дим от хашиш и марихуана сектор ***** Суд (Южна трибуна), а насреща в ***** Норд (Северна) лациалите вършат същото под синьо-бялото си прикритие. Хореографии - да. Бой в парка до стадиона - да. Футбол - рядко.
В химните също се чете чувство за превъзходство у Рома срещу непримиримостта на Лацио. "Жълта като слънцето, червена като сърцето ми, за хиляди хора ти си същественото", пеят в транс романистите, създавайки една от най-култовите гледки в европейския футбол преди мач.
"Никога не се предавай", ехти гордо и с мътен поглед отсреща, когато Лацио е домакин и от уредбата на "Олимпико" звучи песента на лациалите.
Дербито е като влакче на ужасите - настръхват ти косите, стотици пъти се проклинаш, че си се подложил на него, а накрая се прибираш у дома с широка усмивка и задоволен от масираната адреналинова атака, достатъчна за месеци напред.
През деня в града те заплашва наръгване с нож. Обичайно е гостуващата публика да се покрие из улиците без отличителни знаци, шалчета и знамена. Трябва да се пазиш.
На стадиона е горещо, често в неутралната трибуна "Тевере" (отговаряща на нашия сектор "В" между двете агитки) малцинството си пробива път с колани и бой, става голям сблъсък. Понякога на трибуните е далеч по-интересно от случващото се на терена. Като например когато лациалите издигнаха транспарант с призив: "Пратете Тоти на училище", визирайки неособено високия коефициент на интелигентност на символа на романистите.
Или пък в онзи ден, в който Югът призова с огромна хореография лациалите да сменят канала в 20,45 часа - намек, че Рома тогава играеше в Шампионската лига, а Лацио не бе успял да се класира за нея. Хумор, обиди, дерби...
"Синьо-белите", славещи се с нетърпимост към тъмнокожите, обесиха чучело на Емерсон от Рома в началото на века. Точно в същия мач съдбата отреди бразилеца да им вкара решителния гол за триумфа на "жълто-червените".
Преди няколко сезона Лацио би с 3:0 и треньорът им Делио Роси се бухна във фонтана Треви, защото се бе обзаложил, че ще го стори при победа с над един гол. А в ответния мач няколко автобуса на градския транспорт изписаха на информационното си табло над предното стъкло вместо следваща спирка и крайна дестинация "Рома 2, Лацио 0". Шофьорите триумфираха, след като на терена любимците им бяха сторили същото...
Този вулканичен мач в неделя ще носи своя модерен заряд. И двата отбора не са в преследване на титлата. Изглежда реалистично Рома да се бори за място в четворката, но Лацио в момента е окупирал четвъртото място с 5 т. аванс пред врага.
Но на трибуните няма да е същото като преди. Ултрасите бойкотират някои от големите двубои в Италия след влизането в сила на закона за продажба на билети само срещу лична карта. Така дербито става все по-малко опасно и свободно от насилие.
Но трибуните вече не са претъпкани, така бе и есента. Останаха близо 15 000 свободни седалки. Тогава все пак домакин бе Лацио, по-слабо подкрепяният от отборите. В неделя мачът приема Рома.
Щипка пипер добавя и новият треньор на домакина - Виченцо Монтела. Някога го наричаха Самолетчето, защото се радваше след гол все едно пикира над съперника. Монтела забоде 4 в един мач срещу Лацио за едно паметно 5:1 през 2002 г. и оттогава е идол за Юга и ненавиждан на Север.
Като всичко в двуполюсния футболен модел на Вечния град, и той е полюшван от емоции на крайностите. Или си Романист, или Лациал. Тук средно положение няма. Така, както са заквасени най-славните дербита.
1:2 
