Великите Българи: Илия Минев - живот, загубен за България!

[slavia_forever]

След като се изписаха толкова теми, за велики българи, от друга страна даже имаше теми за Че Гевара и подобни нему индивиди, отдали се на масов геноцид и човеконенавист, се чувствам длъжен да отворя тема за човек, който е един от многострадалците на комунистическия режим. Човек, който е бил истински водач, който е отстоявал идеалите си, въпреки мъченията и страданията, преживени по лагерите и затворите на България. Дори и беден и умрял в мизерство, той остава достоен човек и истински Българин!
[wrapimg=]http://1.bp.blogspot.com/_CULfDo8YCm8/Svm3j5_yywI/AAAAAAAAB48/qc4IFhT2lQ0/s320/%D0%98%D0%BB%D0%B8%D1%8F+%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%B2+1988.jpg[/wrapimg]
Илия Минев излежава общо 33 години в българските комунистически затвори и концлагери, с което се счита за политическия затворник с най-дълъг престой зад решетки в света. След него се нарежда южноафриканецът и Нобелов лауреат за мир Нелсън Мандела. За разлика от Мандела, Илия Минев умира на 83-годишна възраст в мизерия и самота. На 6 януари 2010 година се навършиха 10 години от смъртта му.

Илия Минев е роден на 5 декември 1917 година в Саранбей (днес гр. Септември) в заможно, земевладелско семейство. През 1930 г. учи в мъжката гимназия в Пазарджик, но не завършва там, а се мести във Френския колеж в Пловдив, където получава средното си образование. Следва химия и лозарство в Тулуза, където се запознава с Франсоа Митеран. Завърнал се в страната, активно се включва в легионерското движение и в периода 1941-1944 г. е избран за член на главното водачество на СБНЛ, същевременно завеждащ отдел "Външно-политически" и водач на легиона в Пазарджик. На 10 септември 1944 година е задържан за една година в Пазарджишкия сектор на ДС. Освобождават го, но през 1946 г. отново е арестуван. Мотивите - "оказва системна съпротива на комунистическата партия". Държавният обвинител Минковски иска смъртна присъда, но Илия Минев се "разминава" с 25 години затвор. С кратки промеждутъци прекарва там чак до 1978 година. През 1975 година по вътрешни административни разпоредби е осъден на още 6 години. В затвора престоява обаче 8 години.

Този период е прекарал във всички затвори на страната - най-много в Пазарджишкия, Пловдивския, Старозагорския. Пускат го няколко пъти под домашен арест в гр. Септември. На 16 януари 1988 година в дома си в град Септември, Илия Минев и малка група съмишленици основават Независимото дружество за защита на правата на човека (НДЗПЧ), като той става първи негов председател.

Умира в нищета на 6 януари 2000 г.

Когато отишли в град Септември да съберат материал за Илия Минев, разбраха, че в общината не разполагат с такъв.

Няма останали живи близки в града, а къщата, в която е живял, няма входна врата, разбита е, всичко вътре е счупено. На стената в едната стая стои залепен плакат на СДС. Мненията и историите, които са представени, са от двама граждани на гр. Септември: бившия кмет Янка Кметска и неговия приятел, още от преди 9 ноември, Георги Караиванов. Първата го познава от последите му години, през които той много пъти посещава кабинета й, като според нея, той не е търсел съдействие, а просто е имал нужда да си поговори с някой, защото се е чувствал много самотен след смъртта на жена му. Другият ми източник е радиотехник и се запознава с бай Илия, както всички го наричат, покрай проблемите му, които има с настройките на радиопредавателя си. Сривът на късите вълни, който често се случва, го кара да си мисли, че умишлено заглушават любимите му Свободна Европа и ВВС Лондон.

Илия Минев се е променил коренно след смъртта на втората му жена - Ангелина. Тя е била изключително интелигентна и блага жена, която му е била голяма опора. След това той просто се е сринал физически и психически. Илия Минев е имал чепат характер и е недолюбван от съседите си не по политически причини, а в чисто човешки план.

С г-жа Кметска Илия Минев е обсъждал най-вече политиката. Тя си спомня, че в последните си години той е твърдял, че единствената идеология, която остава вечно вярна и подходяща за България, е християнството със своите добродетели. Той е бил разочарован от случилото се след 1989 и е казвал, че това, което борците срещу комунизма са си представяли, не се е получило. Тя го кани няколко пъти да си смени местожителството и да стане гражданин на Септември, за да може да назначи общински хора, които да се грижат за него. Илия Минеев отказва, защото за него е било изключително престижно да е гражданин на София и да има жилище там. Упорито отказва да получава помощи, защото това е било под достойнството му.

Според Янка Кметска, много политици са използвали името му и това, че са се срещали с него, за да получат политически дивиденти. Единственият, който се е грижел за него, е Константин Тренчев, като всеки месец му е помагал финансово.

Интересна случка е, че когато Митеран посещава България през януари 1989, той предварително е заявил присъствие на откриването на паметник на Алфонс де Ламартин в село Ветрен, което се намира на десетина километра от Септември. Когато тогавашните български власти разбират за това намерение на френския президент, те, страхувайки се от среща между него и Илия Минев, не му позволяват да отиде.

Георги Караиванов познава Илия Минев като изключително предпазлив и мнителен човек. Спомня си как при обикновени разговори на улицата той постоянно гледа през рамо, съмнявайки се да не е следен. Илия Минев е останал дълбоко разочарован от факта, че никога реално той не е получил трибуна, да изкаже вижданията си, въпреки че е бил добър оратор. Единственият път, когато се изказва публично, е на 17 ноември 1989. Тогава на един митинг в Пазарджик тълпата започва да скандира името му, той взима думата, а Георги Спасов прави неуспешен опит да го спре.

По това време жена му заболява от рядка болест на очите и се нуждае от спешно лечение в чужбина. Възможните варианти са два - Одеса или Чикаго.

Тогава общността на българските бежанци в Чикаго ги кани на техни разноски и двамата заминават за няколко месеца в САЩ. Според Георги Караиванов това е бил много интелигентен начин да се елеминира Илия Минев от политическата сцена, като подозира, че всъщност е имало внедрени хора от ДС сред нашите емигранти. Това се случва в началото на 1990 г. По този начин Илия Минев се отдалечава от събитията в много повратен момент и след завръщането си повече никога не е допуснат до демократичния елит.

СДС го отхвърлят, като даже на един митинг през същата година, пред "Ал. Невски" Чавдар Кюранов не му дава да се качи на сцената. Друго от лицата, които бяха на преден план от демократичният преход в началото на 90-те години - Румен Воденичаров, се опитва да бъде близък до Илия Минев. Той обаче не го допуска много близо до себе си, защото се съмнява, че той е от ДС и се опитва да го измести от председателското място на НДЗПЧ.

От всички събрани мнения, можем да обобщим, че бай Илия е бил странен човек. Дългите години затвор, пет от които всъщност е прекарал в ада на карцерите, мъченията, униженията и несправедливостите, не са могли да го озлобят. Той е останал дълбоко религиозен. Но разочарованието и озадачеността от незаслуженото пренебрежително отношение на демократите от новото време, от игрите около НДЗПЧ и от стремежа да бъде изтласкан от председателското място са дали своето отражение върху характера му и взиманите решения.

Днес в София има открит негов паметник, а в родния му град Септември той е почетен гражданин, един малък площад носи неговото име и паметник е в процес на изработка.
http://www.bg-history.info/3581/Iliia-M ... ariia.html

[Бижутера]

Браво славист, много полезна за нас невежите тема!

[Madridist]

Прочетох статията на един дъх За Илия Минев, за пръв път чух от предаването на Георги Жеков по СКАТ, който постоянно говореше за истинския лидер на антикомунистическата съпротива в България. Жалко, че този човек не е толкова популярен, но поне за малкото хора,които го знаят,в това число и моя милост, той си е герой. Прекарал си целия си съзнателен живот по затворите и въпреки всичко си отстояваш идеите докрай, а не както днес, някой е от една партия, отцепва се прави друга със съвсем различна идеология и т.н. Илия Минев ще си остане завинаги в БГ история

[Siegfried]

[offtopic]За пореден път получавам препратка към темата си за Че Гевара , но както и да е .[/offtopic]
Аз се интересувам живо от историята , но с ръка на сърцето мога да кажа , че не знаех кой е Илия Минев . Но вече знам и този факт ме прави щастлив .
Лесно е да помним нашите борци и герои от славното ни минало , но е много трудно да си спомним за онези , живеели редом с нас и страдали за отечеството си . Илия Минев няма да е първият , нито последният пример за такива личности .
Редно е да научим повече за тях не само за да знаем повече , но и за да помним повече.....

[slavia_forever]

Браво славист, много полезна за нас невежите тема!

Не мислех, че ти си от тях.

[unist_gp]

хареса ми какво е написал Славията в увода за Ел Команданте
Иначе лека му пръст на човека, аз доколкото знам от баба ми,нейния баща не са го тормозили 30 години, отишъл си е за една седмица. Мир и вечна памет на жертвите на всеки един режим по света. Това са чудовищни начини на репресия, жалко че по света това го има още. В България също действа репресивна мрежа от бивши доносници, но слава Богу вече не убиват хората заради мнението им.

[Cesc Fabregas]

Аз лично ти благодаря, че днес ме научи нещо, което изобщо не съм знаел преди! Добре е , че има хора като теб, които да разказват на другите за такива хора и случаи!

[slavia_forever]

[offtopic]За пореден път получавам препратка към темата си за Че Гевара , но както и да е .[/offtopic]

[offtopic]Гарантирам ти, че нямах преднамерено нищо, просто го дадох като случаен пример![/offtopic]

Аз се интересувам живо от историята , но с ръка на сърцето мога да кажа , че не знаех кой е Илия Минев . Но вече знам и този факт ме прави щастлив .
Лесно е да помним нашите борци и герои от славното ни минало , но е много трудно да си спомним за онези , живеели редом с нас и страдали за отечеството си . Илия Минев няма да е първият , нито последният пример за такива личности .
Редно е да научим повече за тях не само за да знаем повече , но и за да помним повече.....

Радвам се, че темата ти е харесала! Не се радвам, че толкова хора с които говорих, не са чували за този човек. За това и реших да пусна тази тема. Дано повече хора като теб харесващи историята, решат да я прочетат за да знаят, че има и велики Българи, дори да ни е пречено в годините, да чуваме за тях.

[fr3ak_boy]

Жалкото е, че този човек дори не се споменава в учебниците по история.

[pomiqrat]

Жалкото е, че този човек дори не се споменава в учебниците по история.

Оставаше и да го споменат. Все едно евреите да сложат Хитлер в свещенната им книга.