За финал , мили съфорумници, Свети Евтимий Търновски

[Siegfried]

Мили съфорумници - през последните няколко месеца аз пусках теми за българските герои на нашето славно минало . Останах доволен от факта , че много от вас одобриха темите , разбира се , имаше и такива , които не ги харесаха , но аз бях подготвен за това . Някои ме обвиниха , че копирам теми и че съм човек , търсещ внимание в този форум , но не е така - първо - аз правех тези теми не заради мен самия - а за вас !!! Второ - исках да разнообразя малко пейзажа , като пускам теми за едно от нещата , които ни карат да се гордеем от факта , че сме българи - историята ! Трето - да аз ползвах инфо от Уикипедия - но не с цел да плагиатствам - просто исках да открия достоверен източник и по-богат извор и успях . Надявам се - че вече всички сме наясно относно това . Другото , което исках да споделя с вас , е , че това е последната тема от инициативата ми - просто мисля , че открих най-славните български личности и че успях да ви ги представя , но не го направих сам - някои от вас ми помогнаха и те запчонаха да пускат теми , за което им благодаря ! Надявам се , че ще продължите да четете темите - в това съм убеден . Най-важното за мен е - НИЕ успяхме да научим много неща за нашето славно минало ! НИЕ събудихме патриотичното в себе си ! НИЕ постигнахме много - но е време да спра . Не казвам сбогом на инициативата . Може би някой ден - когато усетя , че е наложително - аз ще продължа да пускам теми ! Но сега аз спирам и казвам едно огромно благодаря на всички , които подкрепиха идеята , и ви каня да прочетете последната тема от инициативата......засега.....

Евтимий - Свети Евтимий Търновски е сред най-великите българи и личности от Средновековието, най-известният патриарх на България и последният предстоятел на църквата на Второто българско царство. Той е привърженик на исихазма и e авторитетна фигура в православния свят.

Повечето сведения за живота му са от текстове на негови ученици и последователи, които го представят в благоприятна светлина. Основен сред тях е „Похвално слово за Евтимий“ на Григорий Цамблак.

Св. Евтимий е роден около 1320–1330 г. и според някои произхожда от знатният род Цамблаковци. Учи в търновски манастири и приема монашески чин. Привлечен от славата на Теодосий Търновски около 1350 г. постъпва в Килифаревския манастир. Теодосий го определя за свой пръв помощник и през 1363 г. двамата заминават заедно за Цариград, където скоро след това Теодосий умира.

Св. Евтимий последователно постъпва в манастира Студион и лаврата на Свети Атанасий Атонски на Атон. Византийският император Йоан V Палеолог го изпраща на заточение на остров Лемнос, а след освобождаването си се връща в българския Зографски манастир в Атон.

Към 1371 г. Св. Евтимий се връща в България и основава манастира „Света Троица“ край Търново. Там поставя основите на Търновската книжовна школа. Той установява правила за правопис и поправил чрез сравнение с гръцки текстове изопачените български църковни книги. Тези коригирани текстове се превръщат в образци за православните църкви в България, Сърбия, Румъния и Русия, използващи църковнославянски език.

През 1375 г., след смъртта на българския патриарх Йоаникий II, Св. Евтимий е избран за негов наследник. Привърженик на аскетизма , той преследва ересите и упадък на нравите. Евтимий получава известност в целия православен свят и мнозина митрополити и игумени се обръщат към него за тълкувания на богословски и църковни въпроси.

Известни са 15 съчинения на патриарх Евтимий — литургични книги, похвални слова, жития и послания. Навярно много от трудовете му са били унищожени или все още не са открити. Негови последователи в книжовното дело са Киприан, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински и Константин Костенечки.

През пролетта на 1393 г. султан Баязид І стоварва огромна войска пред Търново и го подлага на продължителна обсада. Григорий Цамблак разказва в „Похвално слово за Евтимий“: „варварският цар...ненадейно нападна града – не от една или две страни, но като го обгради целия отвсякъде с човешки тълпи.“ Иван Шишман не е в града и патриарх Евтимий ръководи защитата му. Смята се, че градът издържа тримесечна обсада. На 17 юли 1393 г. турците превземат столицата с щурм.

Видинският митрополит Йоасаф Бдински, съвременник на това събитие, дава следната характеристика за него: „Стана велико агарянско нашествие и се извърши пълно разорение на този град с околностите му“. Според Григорий Цамблак църквите са превърнати в джамии, а свещениците са изгонени и заместени с „учители на безсрамието“. 110 видни търновски граждани и боляри са убити, но патриарх Евтимий е помилван и изпратен на заточение в областта Македония (днешна Тракия), вероятно в Бачковския манастир. Предполага се, че е починал там през 1402-1404 г. От това време Търновската патриаршия престава да съществува, българската църква губи независимостта си и е подчинена от Константинополската патриаршия.

Патриарх Евтимий е канонизиран за светец и паметта му се почита в един и същи ден с паметта на свети Евтимий Велики — 20 януари.

Евтимий Търновски ръководи Търновската книжовна школа, основана от него или патриарх Теодосий Търновски. Евтимий извършва правописна и езикова реформа на българския език. Поради голямото културно влияние на България върху славяно-православния свят, Евтимиевата реформа се отразява на писмеността в Сърбия, Влахия, Молдова и руските княжества. Значението на Евтимий Търновски за възхода на българската книжовност от втората половина на 14 век е неоценимо.

Иван Рилски - Свети Иван Рилски Чудотворец е български духовник, най-известният български светец, покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България - Рилския.

Роден е вероятно през 876 г. в село Скрино край Дупница и умира на 18 август 946 г. Живее по времето на княз Борис I и цар Симеон I Велики. Най-активните му години са при царуването на цар Петър I (927-969). Основният му празник в православния календар е Отчовден на 19 октомври.

До 25-годишна възраст Свети Иван Рилски е пастир. Но в неговото сърце винаги гори любовта към Бога и желанието да му се посвети изцяло. Първоначално рилският чудотворец постъпва в манастира "Св. Димитър", под връх Руен във Влахина планина. Там придобива богословско образование, изучава богослужебните книги, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия. Приел монашество, той се отдава на пост и молитва, като се установява първоначално във Витоша, а по-късно в най-високата и безлюдна българска планина Рила, където по-късно основава едноименния манастир. Там той извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести.

Славата му се разнася далеч от Рила планина, из пределите не само на България, но и на Европа. Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 120 км от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля поради смирение. Той приема плодовете, но не и златото, което държавният глава му предлага, като само му се покланя отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България.

След смъртта си през 946 г. Св. Иван е погребан близо до основаната от него Рилска обител, но скоро след това Петър нарежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец, днешна София. Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е канонизиран. Византийският писател Георги Скилица свидетелства, че в Средец мощите му излекуват византийския император Мануил I Комнин (1143-1180).

През 1183 г., по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III превзема Средец и отнася мощите на свети Иван в своята столица Гран (Естергом). Според преданието местният римокатолически архиепископ заявява, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Иван го наказва с онемяване. След като се прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, говорът му се възстановява. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в България.

На 1 юли Църквата празнува връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилската обител. През 1195 г. цар Иван Асен I тържествено ги пренася в столицата Търново. През 1469 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител донасят мощите на светеца от Търново в основания от него Рилски манастир. И днес всеки вярващ може да целуне ръката на св. Иван Рилски, чиито нетленни мощи се намират в специална ракла пред иконостаса в главната църква на манастира.

На 29 и 30 юли 2009 г. на заседание на Свети Синод, Великотърновският митрополит Григорий измоли частица от мощите на Свети Иван Рилски да бъдат предадени на старопрестолния град Велико Търново. Светите мощи са предадени лично от патриарх Максим и игумена на Рилски манастир - пископ Евлогий. Мощите на Свети Иван Рилски са посрещнати изключително тържествено с воененни почести от множество вярващи християни в града.

[ruashh]

Объркал си рейса пич!

[MORSKI]

Объркал си рейса пич!

???Какво каза???
Браво за поредицата Зиги

[radko piratko]

И на мен ми беше интересно

[DukeUnv]

Объркал си рейса пич!

И с кое по-точно е объркал? С това, че пуска теми за Български личности, които не бива да се забравят от никой Българин ли? А за темата - Браво! Поклон пред тях.

[modor]

Радвам се че има хора,като тебе.
Благодаря ти за чудесните теми които пускаш.
И се надявам да ни радваш с още такива.

[Кашчей]

Пиши бе.....Кирил и Методий още не си ги минал.Климент Охридски също чака да бъде почетен.Паисий Хилендарски де го забрави?А Чавдар войвода, Ангел войвода, Филип Тотю?
Йордан Йовков и Чудомир, не са ли също герои на словото.А за героите на четката-Майстора, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов.... що не ги изкараш на светло?Маестро Георги Атанасов, Борис Христов, Гяуров, Панайот Пипков-те не заслужават ли твоето внимание?

[MORSKI]

Пиши бе.....Кирил и Методий още не си ги минал.Климент Охридски също чака да бъде почетен.Паисий Хилендарски де го забрави?А Чавдар войвода, Ангел войвода, Филип Тотю?
Йордан Йовков и Чудомир, не са ли също герои на словото.А за героите на четката-Майстора, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов.... що не ги изкараш на светло?Маестро Георги Атанасов, Борис Христов, Гяуров, Панайот Пипков-те не заслужават ли твоето внимание?

не се карай, ами напиши ти з атях..Той човека за тези се е сетил ти му се караш Мале мия какво става в тоя форум мислех си, че хората тук са свестни....
Кашчей брат, никой не те спира ти да поусртнеш нещо..Стига критики!!!

[Кашчей]

Пиши бе.....Кирил и Методий още не си ги минал.Климент Охридски също чака да бъде почетен.Паисий Хилендарски де го забрави?А Чавдар войвода, Ангел войвода, Филип Тотю?
Йордан Йовков и Чудомир, не са ли също герои на словото.А за героите на четката-Майстора, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов.... що не ги изкараш на светло?Маестро Георги Атанасов, Борис Христов, Гяуров, Панайот Пипков-те не заслужават ли твоето внимание?

не се карай, ами напиши ти з атях..Той човека за тези се е сетил ти му се караш Мале мия какво става в тоя форум мислех си, че хората тук са свестни....
Кашчей брат, никой не те спира ти да поусртнеш нещо..Стига критики!!!

Морски, това е ирония, брат.
Аз така и не разбрах какъв е смисълът от копи-пейст на нещо, без да имаш собствено мнение и да не предложиш въпрос за дискусия.Сори, но съм започнал форумната си дейност на място, където се дискутира, а не да се пляска нещо във форума, без мнение от страна на автора, а 9/10 от мненията по темата да са :"Поклон за тези велики българи!".. дори "!" много често липсва, но това е заради калпавите учители по български език, според мен

В тази поредица за "велики българи" няма никаква последователност.. ама съвсем никаква.И не ми казвай, че има българин, който не причислява към великите и тези, които смятаме за наши хора-Кирил и Методий, и Климент Охридски.

[Doctora]

И от мен голямо благодаря.