Ернесто ,,Че'' Гевара
Публикувано: 12 ное 2009 18:54
Пояснение - за момента се откланям от темата за българските герои - не ми се сърдете - за първи и последен път е !!! Просто си помислих , че тази тема ще ви е много интересна - Ернесто Че Гевара ! Мненията за него са противоречиви - едни го мразят , други го уважават . Моята лична оценка е - аз не отричам , че той е правил много грешки през живота си и че е отговорен за убиийствата на много високопоставени личности . Но за мен - той е един борец ! Той е човек , противопоставил се на човешката злоба и бедност !!! Той е човек , борил се цял живот против всички неправди не само в Южна Америка - но дори и в Африка !!! След успеха на революцията в Куба той продължава да пътува и да помага на хората в други страни . Затова аз уважавам Че Гевара като личност - не защото е бил садист или убиец , а защото се е борил за един по-добър живот за другите - за едно по-добро бъдеще ! Знам , че вие няма да останете безразлични и ще заедно ще поговорим за него - за тази цел съм ви подготвил и тази информация за него - за да можете да си създате по-ясна представа за него ! Надявам се дискусията да ви хареса , нищо , че не е за български герой или държавник -
Ернесто Рафаел Гевара де ла Серна (на испански Ernesto Rafael Guevara de la Serna) (14 юни 1928 - 9 октомври 1967), известен най-вече с псевдонима си Че Гевара или просто Че е аржентински политик, автор на пътеписи, лекар, военен теоретик, общественик, революционер, един от ръководителите на кубинската революция и лидер на партизански движения в Латинска Америка и Африка. Още докато е жив, името му става легендарно, а образът му (особено от фотографията, направена от Алберто Корда) става един от най-разпознаваемите по света. След смъртта си обаче той се превръща в универсален символ на контракултурата и бунта срещу социалните неправди.
И до ден днешен името и делата му са предмет на много спорове и страсти. Някои го считат за герой и светец, а други за убиец и престъпник.
Ернесто Гевара е роден в Аржентина в сравнително заможно семейство от ирландско-испански аристократичен произход. Израства в среда с леви политически убеждения. Завършва медицина в Буенос Айрес, но почти не практикува, защото отдава живота си на революционната борба.
Тежките пристъпи на астма от ранно детство го принуждават да спазва диета и да бъде подлаган на различни медицински лечения. В същото време болестта го научава на дисциплина и самоконтрол. От малък се отличава със свободен и бунтарски дух и води дълги дискусии с учителите и родителите си. На 17-годишна възраст проявява интерес към философията, дори започва да съставя свой философски речник.
Предприема няколко пътешествия из Централна и Южна Америка. Става свидетел на неправдата, бедността и стига до извода, че единственият изход за разрешаване на проблема със социалното неравенство е въоръжената революционна борба.
Че се намира в Гватемала по време на преврата през 1954 и последвалата го диктатура. Той е принуден да избяга в Мексико. Там се запознава с Фидел Кастро и става член на Движението 26 юли, което завзема властта в Куба през 1959 г. Под ръководството на Гевара в крепостта Ла Кабаня са избити множество хора, включително политически дисиденти. В качеството си на член на националното ръководство на Единната партия на социалистическата революция, заема различни държавни постове, като: президент на Националната банка (1959 г.) и министър на промишлеността (1961-1965 г.). Ернесто Гевара изиграва значителна роля и за кубинската дипломация в периода 1959 - 1964 г. Тогава той прави дипломатическа обиколка в Азия и Африка, оглавява икономическа делегация в Съветския съюз, Китай и Северна Корея, представя Куба на конференция по икономическо планиране в Алжир, на 19-тата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк и на конференция на ООН по въпросите на търговията и развитието в Женева.
Ернесто 'Че' Гевара се отказва от кубинското си гражданство и всичките си постове в държавата и напуска Куба през 1965 г., с надеждата да помогне на революционната партизанска борба по света и разпали нови социални революции в други страни - първо в Конго, а след това и в Боливия, където е заловен от ЦРУ при специална военна операция и убит.
Определени среди, предимно антикомунисти и кубинци в изгнание, сред които и актьорът Анди Гарсия, считат Ернесто Че Гевара за терорист и убиец. Във филма си "Загубеният град" (The lost city, 2006) Анди Гарсия представя Ернесто Гевара като безскрупулен и хладнокръвен убиец. Гевара е обвиняван в организирането и извършването на убийства на политически опоненти в крепостта Ла Кабаня, считан е за демагог, обикновен садист, който получава удоволствие от убийствата и бива определян като "изключително успешна измислица на световната левица". Някои политици изказват опасения, че култът към Че засенчва делото на дисидентите и че личността му се представя в идеалистична и романтична светлина, без да се имат предвид неговата идеология и политическа кариера.
От друга страна, за много хора той е символ на непрестанното противопоставяне срещу народните потисници в страните от Латинска Америка и Африка и на борбата за социално равенство. Наричат го последният революционер романтик. Името му е станало синоним на бунтарски и революционен дух. Паметно е неговото пълно отхвърляне на охолството, осигурено му от политическата му позиция в следреволюционна Куба, в полза на преследване на идеала за промяна на начина, по който се управляват държавите не само в Латинска Америка, но и в целия свят. "Че" Гевара може да се нарече последният революционер от поколението революционери, който е предпочел да рискува всичко и да загине за идеалите си, вместо да се задоволи със своето лично щастие и благоденствие.
Приживе "Че" Гевара печели симпатиите дори и на представители на "капиталистическия лагер". Ето какво пише за него в доклад на британското външно министерство за най-влиятелните личности в Куба от 1967 г.:
Той е способен и трудолюбив човек и е може би най-компетентният и най-трезво мислещият в управляващите среди. Този брадат аржентинец с характерната му военна униформа и ирландски чар предизвиква съществено впечатление у много жени и мъже. До 1964 г. той е навярно най-влиятелният човек в Куба след Фидел Кастро
В последните години се засилва тенденцията застъпници на "Че" Гевара да заемат управляващи постове в някои държави. Така например в Никарагуа сандинистите, поддръжници на идеите на Че Гевара, се връщат на власт през 2006. Боливийският президент Ево Моралес неведнъж засвидетелства уважението си към личността на Че . През 2006, по време на официална визита, президентът на Венецуела Уго Чавес, заедно с Фидел Кастро посещава дома на Че Гевара в Кордова, Аржентина.
През май 2007 от печат излиза книгата "Повикване на духа" на неговата вдовица Алейда Марч.
Самият "Че" никога не се е самоопределял като социалист или комунист, а по-скоро като революционер и идеалист, борец за равноправие на народите. Първоначално се увлича по марксизма, но по-късно решава, че идеите на Маркс са остарели. Според "Че", главното съвременно противоречие не е труд-капитал, а север-юг, или богати-бедни страни.
През 1999 г. авторитетното американско списание Тайм определя Ернесто Гевара като един от символите на 20-ти век.
След смъртта му най-вече харизматичният му лик, а не толкова неговата личност, става изключително популярен, благодарение на този портрет, направен случайно от кубинския фотограф Алберто Корда по време на траурна церемония през 1960 г. Той завладява целия свят и до ден днешен се възприема като символ на борбата за справедливост и независимост, непримиримостта, волята, или в повечето случаи просто на тийнеджърския порив за неподчинение на обществените норми. Много анализатори считат, че епохата след смъртта на Че Гевара и засилващите се настроения срещу външната политика на САЩ в социалистическите страни са съществени предпоставки за превръщането на аржентинския революционер в идол на няколко поколения. Интерпретациина фотографията са направени от редица съвременни артисти - като например Джим Фицпатрик, който отпечатва първите плакати през 1968 г. по времето на Виетнамската война и Анди Уорхол, считан за основател на "поп" изкуството - което още повече е допринесло за глобалното ѝ разпространение. Днес тя е сред най-разпознаваните и известни фотографии в цялата история на човечеството . Ликът му може да се види на тениски и шапки, цигарени кутии и табакери, плакати и графити, а освен това присъства в продуктите и по време на концертите на американската рапкор група Rage Against the Machine, известна с политическата насоченост на текстовете си.
Ернесто Рафаел Гевара де ла Серна (на испански Ernesto Rafael Guevara de la Serna) (14 юни 1928 - 9 октомври 1967), известен най-вече с псевдонима си Че Гевара или просто Че е аржентински политик, автор на пътеписи, лекар, военен теоретик, общественик, революционер, един от ръководителите на кубинската революция и лидер на партизански движения в Латинска Америка и Африка. Още докато е жив, името му става легендарно, а образът му (особено от фотографията, направена от Алберто Корда) става един от най-разпознаваемите по света. След смъртта си обаче той се превръща в универсален символ на контракултурата и бунта срещу социалните неправди.
И до ден днешен името и делата му са предмет на много спорове и страсти. Някои го считат за герой и светец, а други за убиец и престъпник.
Ернесто Гевара е роден в Аржентина в сравнително заможно семейство от ирландско-испански аристократичен произход. Израства в среда с леви политически убеждения. Завършва медицина в Буенос Айрес, но почти не практикува, защото отдава живота си на революционната борба.
Тежките пристъпи на астма от ранно детство го принуждават да спазва диета и да бъде подлаган на различни медицински лечения. В същото време болестта го научава на дисциплина и самоконтрол. От малък се отличава със свободен и бунтарски дух и води дълги дискусии с учителите и родителите си. На 17-годишна възраст проявява интерес към философията, дори започва да съставя свой философски речник.
Предприема няколко пътешествия из Централна и Южна Америка. Става свидетел на неправдата, бедността и стига до извода, че единственият изход за разрешаване на проблема със социалното неравенство е въоръжената революционна борба.
Че се намира в Гватемала по време на преврата през 1954 и последвалата го диктатура. Той е принуден да избяга в Мексико. Там се запознава с Фидел Кастро и става член на Движението 26 юли, което завзема властта в Куба през 1959 г. Под ръководството на Гевара в крепостта Ла Кабаня са избити множество хора, включително политически дисиденти. В качеството си на член на националното ръководство на Единната партия на социалистическата революция, заема различни държавни постове, като: президент на Националната банка (1959 г.) и министър на промишлеността (1961-1965 г.). Ернесто Гевара изиграва значителна роля и за кубинската дипломация в периода 1959 - 1964 г. Тогава той прави дипломатическа обиколка в Азия и Африка, оглавява икономическа делегация в Съветския съюз, Китай и Северна Корея, представя Куба на конференция по икономическо планиране в Алжир, на 19-тата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк и на конференция на ООН по въпросите на търговията и развитието в Женева.
Ернесто 'Че' Гевара се отказва от кубинското си гражданство и всичките си постове в държавата и напуска Куба през 1965 г., с надеждата да помогне на революционната партизанска борба по света и разпали нови социални революции в други страни - първо в Конго, а след това и в Боливия, където е заловен от ЦРУ при специална военна операция и убит.
Определени среди, предимно антикомунисти и кубинци в изгнание, сред които и актьорът Анди Гарсия, считат Ернесто Че Гевара за терорист и убиец. Във филма си "Загубеният град" (The lost city, 2006) Анди Гарсия представя Ернесто Гевара като безскрупулен и хладнокръвен убиец. Гевара е обвиняван в организирането и извършването на убийства на политически опоненти в крепостта Ла Кабаня, считан е за демагог, обикновен садист, който получава удоволствие от убийствата и бива определян като "изключително успешна измислица на световната левица". Някои политици изказват опасения, че култът към Че засенчва делото на дисидентите и че личността му се представя в идеалистична и романтична светлина, без да се имат предвид неговата идеология и политическа кариера.
От друга страна, за много хора той е символ на непрестанното противопоставяне срещу народните потисници в страните от Латинска Америка и Африка и на борбата за социално равенство. Наричат го последният революционер романтик. Името му е станало синоним на бунтарски и революционен дух. Паметно е неговото пълно отхвърляне на охолството, осигурено му от политическата му позиция в следреволюционна Куба, в полза на преследване на идеала за промяна на начина, по който се управляват държавите не само в Латинска Америка, но и в целия свят. "Че" Гевара може да се нарече последният революционер от поколението революционери, който е предпочел да рискува всичко и да загине за идеалите си, вместо да се задоволи със своето лично щастие и благоденствие.
Приживе "Че" Гевара печели симпатиите дори и на представители на "капиталистическия лагер". Ето какво пише за него в доклад на британското външно министерство за най-влиятелните личности в Куба от 1967 г.:
Той е способен и трудолюбив човек и е може би най-компетентният и най-трезво мислещият в управляващите среди. Този брадат аржентинец с характерната му военна униформа и ирландски чар предизвиква съществено впечатление у много жени и мъже. До 1964 г. той е навярно най-влиятелният човек в Куба след Фидел Кастро
В последните години се засилва тенденцията застъпници на "Че" Гевара да заемат управляващи постове в някои държави. Така например в Никарагуа сандинистите, поддръжници на идеите на Че Гевара, се връщат на власт през 2006. Боливийският президент Ево Моралес неведнъж засвидетелства уважението си към личността на Че . През 2006, по време на официална визита, президентът на Венецуела Уго Чавес, заедно с Фидел Кастро посещава дома на Че Гевара в Кордова, Аржентина.
През май 2007 от печат излиза книгата "Повикване на духа" на неговата вдовица Алейда Марч.
Самият "Че" никога не се е самоопределял като социалист или комунист, а по-скоро като революционер и идеалист, борец за равноправие на народите. Първоначално се увлича по марксизма, но по-късно решава, че идеите на Маркс са остарели. Според "Че", главното съвременно противоречие не е труд-капитал, а север-юг, или богати-бедни страни.
През 1999 г. авторитетното американско списание Тайм определя Ернесто Гевара като един от символите на 20-ти век.
След смъртта му най-вече харизматичният му лик, а не толкова неговата личност, става изключително популярен, благодарение на този портрет, направен случайно от кубинския фотограф Алберто Корда по време на траурна церемония през 1960 г. Той завладява целия свят и до ден днешен се възприема като символ на борбата за справедливост и независимост, непримиримостта, волята, или в повечето случаи просто на тийнеджърския порив за неподчинение на обществените норми. Много анализатори считат, че епохата след смъртта на Че Гевара и засилващите се настроения срещу външната политика на САЩ в социалистическите страни са съществени предпоставки за превръщането на аржентинския революционер в идол на няколко поколения. Интерпретациина фотографията са направени от редица съвременни артисти - като например Джим Фицпатрик, който отпечатва първите плакати през 1968 г. по времето на Виетнамската война и Анди Уорхол, считан за основател на "поп" изкуството - което още повече е допринесло за глобалното ѝ разпространение. Днес тя е сред най-разпознаваните и известни фотографии в цялата история на човечеството . Ликът му може да се види на тениски и шапки, цигарени кутии и табакери, плакати и графити, а освен това присъства в продуктите и по време на концертите на американската рапкор група Rage Against the Machine, известна с политическата насоченост на текстовете си.