Свободно самоорганизиране или още затъване по избор
Публикувано: 22 сеп 2014 10:37
Пак идат избори — пак надежди за нещо по-различно, за по-добър живот, за по-истински живот. Надежда за това, че ние можем да променим живота си чрез тяхната порочна система.
Дали?
Ами отговорът е — НЕ!
Защо мисля така? Защото мисля, че вече и слепите хора виждат, че това нещо, наречено политическа класа и политическа система — „демократични избори“, не действа. Т.е. действа, но не в интерес на човека. Гледам плакатите на политиците, които искат да легитимират техните беззакония чрез нашите гласове, дадени им на т.н. избори. Едни казват „България над всичко“, други щели да „създават работни места“, трети — да „спасяват икономиката“, четвърти щели да ни спасяват от турско робство.
А къде в това е човекът, индивидът, Азът? Него го няма — той не е интересен след изборите. Той е интересен като гласоподавател, като субект, като някакъв неодушевен предмет, като лист хартия, която всеки може да зачеркне, да смачка, да разкъса и да захвърли като нещо непотребно в кошчето за боклук.
Не желая повече да коментирам политиците, нито техните кухи и абстрактни програми, ако изобщо има такива, нито техните минали или бъдещи действия. Бих искал да поговоря за това, какво ние, хората, можем да направим за нас, за нашите деца, за близки и приятели; заедно, за да има Живот за всички ни.
Трябва да започнем по собствена инициатива да се обединяваме колкото се може повече, да заживеем по-братски, по-взаимопомагащи си. Трябва да спрем да съучастваме на порочните системи, наречени образователна, здравно-осигурителна, пенсионна, данъчна… Всички тези системи ни заробват повече и повече. Нито пенсии ще получаваме, нито здраве получаваме, нито образование получават децата ни, нито се ползваме от данъците си.
Какво значение имат парите, след като попадат в бездънни ями, в които могат да се налеят и всички пари на Земята, без нищо да не се промени. Напротив — може да стане още по-зле. Не опира въпросът до пари, а до съзнание на хората, заети в тези области.
Сигурен съм, че ще имам противници за пенсионната, данъчната и здравната система. Откъде да се вземат парите, ако не от потребителите? Лошо няма. Тук не говорим за солидарност, тук има неограничена безотговорност. Нека хората, пряко заети със здравеопазването — лекари, пациенти, да се съберат и да решат как да организират болничната помощ. Държавата няма място в тази организация. Дори не е нужно и да администрира този процес. В България има терапевтични блокове и много специалисти, работещи в тях. Нека всяка университетска болница, която обхваща почти целия набор от здравни услуги, да представлява една здравна каса. Нека да има орган на управление, който да се сменя на всеки три години, нека той да се състои от местните хора и лекарите, пряко заети в болничната помощ. Държавата не е нужно да се меси за нищо. Тя няма място нито в събирането на парите, нито в разпределянето им. Ако аз не съм доволен от обслужването ми във Варна, ще започна да плащам в здравната каса в Бургас или в Пловдив или в София. Нека регионалните структури да се конкурират.
Нека същото да се приложи и в образованието. Нека родителите и учителите във всяко училище да определят сами учебната програма за техните деца. Първо, родителите са пряко заинтересовани. Второ, учителите пък са преките участници в процеса на обучение. Директорите трябва единствено и само да изпълняват административни функции. Нямат място да се занимават с образователния план — това е работа на учители и родители. Държава, в частност община, нямат място там.
Хората трябва да се САМООРГАНИЗИРАТ
Винаги когато хората чакат някой друг да ги организира, ще важи принципът, че не е луд този, дето яде зелника, а този, който му го дава. Не е като да не ни е казано. Със сигурност това важи и за всички отрасли на икономическия, правовия и духовния живот. Трябва да оставим импулсите на духовния живот (даденостите, които всеки човек има, развива или е развил, дадени му Свише) да проникват икономическия и правовия живот в обществото ни. Тогава и отделният човек ще е издигнат на мястото, което му подобава — централна грижа за всяко общество.
Държавата трябва да е ограничена единствено в малък чиновнически апарат, който да подпомага отделния човек в неговия ежедневен живот. Данъкът, който всеки човек трябва да заплаща, е 10% от целокупния си доход, нито стотинка повече, нито стотинка по-малко. Този данък може да се събира, както и сега се събира ДДС, чрез покупките. Това е най-лесният и директен начин за събиране. Не е нужна такава данъчна администрация, каквато има сега. Не е необходимо да се заплащат никакви други данъци. Събираемостта ще се покачи драстично, като с тези суми ще могат да се разплащат пенсии на държавни служители, на хора в трудно социално и здравно състояние.
Не е необходимо да се заплащат пенсионни вноски. Само допреди 100 години пенсия са получавали хората, които са били държавни служители. Всеки има професия, занаят и трябва да работи, докато може. Ако някъде отделни браншове не позволяват работа до късна възраст, те могат да си направят частни кооперативи и пенсионни фондове и всеки работещ да внася пенсия там — ако е по волята му. Ръководствата на тези фондове, ще са както от работещите, така и от управляващия състав. Ще се сменят на всеки три години. Всяка браншова организация може да направи пенсионен фонд към своята структура и всеки, който иска, да се ползва от него.
Всяка браншова организация да определя правилата, по които тя ще работи. Ако, да речем, имаме организация на ресторантьори, нека се съберат и да си определят правилата за работа, нека се изберат правила, в избора на които да участват и клиентите, т.е. тези, които са заети. Ако няма контролиращи функции, ще има и много по-добри резултати. Всеки, който иска да привлече повече клиенти, ще положи и повече усилия да го направи. Нека същото да се отнася и за другите браншове.
Може би най-големи полемики ще предизвика секторът „Енергетика“. Сегашните т.н. енергийни експерти не са нищо друго освен лобисти на големи енергийни компании. Първото и основно нещо, което трябва да се направи, е да се даде свобода на човек — сам да решава въпроса за електроснабдяването на дома си. Едно домакинство може да избере да задоволи енергийните си нужди само чрез микс от решения, фотоволтаици, дърва и газ за огрев, топла вода, готвене, малки ветрогенераторчета, дизелгенератори и електроразпределителни дружества. Не трябва и не може да се изисква да се ползва задължително електроенергия от електроразпределителните дружества. Може групи домакинства в квартали, по-малки градчета или села да се кооперират и сами да изградят такава мрежа, която да ползват те самостоятелно, без да се задължават да ползват услугите на ЕРП-ра. Които иска може да ползва и само ЕРП-та, разбира се, но аз съм против това, държавата да регулира този пазар, по какъвто и да било начин. В днешно време има не малко възможности за енергийна независимост на един дом или група от домове.
Държавата трябва, може и следва да прилага единствено дадените ѝ правила от самоорганизиралите се общности от хора.
Източник: http://www.otizvora.com/2014/09/6512/
Дали?
Ами отговорът е — НЕ!
Защо мисля така? Защото мисля, че вече и слепите хора виждат, че това нещо, наречено политическа класа и политическа система — „демократични избори“, не действа. Т.е. действа, но не в интерес на човека. Гледам плакатите на политиците, които искат да легитимират техните беззакония чрез нашите гласове, дадени им на т.н. избори. Едни казват „България над всичко“, други щели да „създават работни места“, трети — да „спасяват икономиката“, четвърти щели да ни спасяват от турско робство.
А къде в това е човекът, индивидът, Азът? Него го няма — той не е интересен след изборите. Той е интересен като гласоподавател, като субект, като някакъв неодушевен предмет, като лист хартия, която всеки може да зачеркне, да смачка, да разкъса и да захвърли като нещо непотребно в кошчето за боклук.
Не желая повече да коментирам политиците, нито техните кухи и абстрактни програми, ако изобщо има такива, нито техните минали или бъдещи действия. Бих искал да поговоря за това, какво ние, хората, можем да направим за нас, за нашите деца, за близки и приятели; заедно, за да има Живот за всички ни.
Трябва да започнем по собствена инициатива да се обединяваме колкото се може повече, да заживеем по-братски, по-взаимопомагащи си. Трябва да спрем да съучастваме на порочните системи, наречени образователна, здравно-осигурителна, пенсионна, данъчна… Всички тези системи ни заробват повече и повече. Нито пенсии ще получаваме, нито здраве получаваме, нито образование получават децата ни, нито се ползваме от данъците си.
Какво значение имат парите, след като попадат в бездънни ями, в които могат да се налеят и всички пари на Земята, без нищо да не се промени. Напротив — може да стане още по-зле. Не опира въпросът до пари, а до съзнание на хората, заети в тези области.
Сигурен съм, че ще имам противници за пенсионната, данъчната и здравната система. Откъде да се вземат парите, ако не от потребителите? Лошо няма. Тук не говорим за солидарност, тук има неограничена безотговорност. Нека хората, пряко заети със здравеопазването — лекари, пациенти, да се съберат и да решат как да организират болничната помощ. Държавата няма място в тази организация. Дори не е нужно и да администрира този процес. В България има терапевтични блокове и много специалисти, работещи в тях. Нека всяка университетска болница, която обхваща почти целия набор от здравни услуги, да представлява една здравна каса. Нека да има орган на управление, който да се сменя на всеки три години, нека той да се състои от местните хора и лекарите, пряко заети в болничната помощ. Държавата не е нужно да се меси за нищо. Тя няма място нито в събирането на парите, нито в разпределянето им. Ако аз не съм доволен от обслужването ми във Варна, ще започна да плащам в здравната каса в Бургас или в Пловдив или в София. Нека регионалните структури да се конкурират.
Нека същото да се приложи и в образованието. Нека родителите и учителите във всяко училище да определят сами учебната програма за техните деца. Първо, родителите са пряко заинтересовани. Второ, учителите пък са преките участници в процеса на обучение. Директорите трябва единствено и само да изпълняват административни функции. Нямат място да се занимават с образователния план — това е работа на учители и родители. Държава, в частност община, нямат място там.
Хората трябва да се САМООРГАНИЗИРАТ
Винаги когато хората чакат някой друг да ги организира, ще важи принципът, че не е луд този, дето яде зелника, а този, който му го дава. Не е като да не ни е казано. Със сигурност това важи и за всички отрасли на икономическия, правовия и духовния живот. Трябва да оставим импулсите на духовния живот (даденостите, които всеки човек има, развива или е развил, дадени му Свише) да проникват икономическия и правовия живот в обществото ни. Тогава и отделният човек ще е издигнат на мястото, което му подобава — централна грижа за всяко общество.
Държавата трябва да е ограничена единствено в малък чиновнически апарат, който да подпомага отделния човек в неговия ежедневен живот. Данъкът, който всеки човек трябва да заплаща, е 10% от целокупния си доход, нито стотинка повече, нито стотинка по-малко. Този данък може да се събира, както и сега се събира ДДС, чрез покупките. Това е най-лесният и директен начин за събиране. Не е нужна такава данъчна администрация, каквато има сега. Не е необходимо да се заплащат никакви други данъци. Събираемостта ще се покачи драстично, като с тези суми ще могат да се разплащат пенсии на държавни служители, на хора в трудно социално и здравно състояние.
Не е необходимо да се заплащат пенсионни вноски. Само допреди 100 години пенсия са получавали хората, които са били държавни служители. Всеки има професия, занаят и трябва да работи, докато може. Ако някъде отделни браншове не позволяват работа до късна възраст, те могат да си направят частни кооперативи и пенсионни фондове и всеки работещ да внася пенсия там — ако е по волята му. Ръководствата на тези фондове, ще са както от работещите, така и от управляващия състав. Ще се сменят на всеки три години. Всяка браншова организация може да направи пенсионен фонд към своята структура и всеки, който иска, да се ползва от него.
Всяка браншова организация да определя правилата, по които тя ще работи. Ако, да речем, имаме организация на ресторантьори, нека се съберат и да си определят правилата за работа, нека се изберат правила, в избора на които да участват и клиентите, т.е. тези, които са заети. Ако няма контролиращи функции, ще има и много по-добри резултати. Всеки, който иска да привлече повече клиенти, ще положи и повече усилия да го направи. Нека същото да се отнася и за другите браншове.
Може би най-големи полемики ще предизвика секторът „Енергетика“. Сегашните т.н. енергийни експерти не са нищо друго освен лобисти на големи енергийни компании. Първото и основно нещо, което трябва да се направи, е да се даде свобода на човек — сам да решава въпроса за електроснабдяването на дома си. Едно домакинство може да избере да задоволи енергийните си нужди само чрез микс от решения, фотоволтаици, дърва и газ за огрев, топла вода, готвене, малки ветрогенераторчета, дизелгенератори и електроразпределителни дружества. Не трябва и не може да се изисква да се ползва задължително електроенергия от електроразпределителните дружества. Може групи домакинства в квартали, по-малки градчета или села да се кооперират и сами да изградят такава мрежа, която да ползват те самостоятелно, без да се задължават да ползват услугите на ЕРП-ра. Които иска може да ползва и само ЕРП-та, разбира се, но аз съм против това, държавата да регулира този пазар, по какъвто и да било начин. В днешно време има не малко възможности за енергийна независимост на един дом или група от домове.
Държавата трябва, може и следва да прилага единствено дадените ѝ правила от самоорганизиралите се общности от хора.
Източник: http://www.otizvora.com/2014/09/6512/
