Годината е 1980, мястото – южният плаж във Варна, участниците – четири или пет човека, а идеята беше на покойният Виолин Станкович. През есента на повечето от нас предстоеше да влязат в казармата, а това беше последното ни безгрижно лято. Ние естественно го използвахме на пълни обороти с малко спане и много щуротии. Всичко стана по случайност и без никаква предварителна подготовка, просто Вили каза: Ей искате ли да прекараме една нощ на плажа и да гледаме изгрева на сутринта? Естественно всички бяхме ЗА и така започна всичко. След това си казахме че ще бъде добре да се събираме всяко лято на този ден. В периода от 1980 до 1983 нямахме никаква възможност не само да се събираме но и да се виждаме, тъй като ни изпратиха войници в различни краища на страната за да я пазим от „лошите империалисти, които само чакаха удобен момент за да ни превземат и заробят.” Следващата известна сбирка по този повод беше 1984, след това през 1985 (пак на южният плаж във Варна). Едва през 1986 идеята започна да набира популярност и се проведе първото събиране в Камен бряг.
Джулая е уникален за България поради естеството на неговото възникване и не се наблюдава в други страни в Европа и по света. Твърди се, че е възникнал като протест срещу комунистическата власт, изразен в символиката на едноименната песен на Юрая Хийп. Символичното посрещане на изгрева е било като посрещането на едно ново начало и едно по-добро бъдеще за първоначалните участници. След падането на комунистическия режим в страната движението продължава да съществува, но липсата на първоизточника за протест променя с времето основната идея на първото хипи движение в България.
Някои твърдят, че идеята вече е загубила своето първоначално значение, както и че по-младите хора не са непременно запознати с условията, при които е възникнал този празник или дори кой е авторът на песента. Въпреки това, въодушевлението от първите сутрешни лъчи, като символ на зараждащия се живот, е все още основна причина хората да го честват.
Поради прекаленото посещение след промените от 1989 г. на хора, които са далеч от хипарската идея, група от т. нар. „стари хипари“ решават да започнат да честват „ивнинга“ (вечерта - от July Evening), като се събират в с. Варвара на 30 юни.
Идеята за Джулая е популярна и днес. Сега тя има смисъл на бягство от цивилизацията, на протест срещу собствения Аз и пълно освобождаване на личността от оковите на големия град.
Източник
[/center]
