Тъжно е, когато синът ти те пита: "Не победихме честно, нали?"
Каква поредна футболна драма, би изкукуригал Петела, ако му падне да коментира мач като този. Пълни трибуни. Емоция. Голове. Битка. Скандали. Да бъдеш част от тези 43 хиляди на “Стамфорд Бридж” по време на двубоя с Манчестър Юнайтед – безценно. Да видиш реакцията на един от най-богатите хора на планетата, когато ощетяват отбора му, когато се подиграват с парите му – рядко срещана възможност.
Той наистина седеше безмълвен в ложата си. Не издаваше емоции. Не каза нищо. Не направи нищо. Свит в синята шуба изглеждаше спокоен, дори равнодушен. Вътре в него може би е бушувала стихия. И сигурно му е идвало да каже “Край”. Той видя как един англичанин се подиграва с милионите (а може би милиардите), които той изсипва в самата Англия.
Няма да го направи. Няма да се откаже, защото чу как едни други 40 хиляди англичани скандираха името на отбора му, бяха нахлупили ушанки и припяваха руски ритми. Те изпратиха него, Торес, Чех, Ди Матео, Мата и останалите с аплодисменти. Същите тези англичани само преди няколко месеца бяха блокирали преките около “Фулъм роуд”, играеха казачок и развяваха сините знамена. Заради тях той ще продължава да инвестира парите си в Челси.
Роман Абрамович. Вчера си тръгна мълчалив от ложата. Не поздрави многобройните си гости. Не вдигна наздравица със скъпото шампанско, което остана почти непокътнато. Нямаше радост, нямаше усмивки. Те бяха помрачени от родения в североизточната част на Англия Марк Клатенбърг. Дали умишлено е решил да помогне на комшиите си от Манчестър, или просто толкова си може, но реферът помрачи един празник, развали шоуто. Той се превърна в главно действащо лице и бе най-добрият… за Манчестър Юнайтед. И никой от нас, 40-те хиляди на “Стамфорд Бридж”, не бе изненадан.
Още преди първия съдийски сигнал реферът бе основна тема за разговор. В пъбовете около стадиона освен Blue is the colour (химна на лондончани) и Come on Chelseа се чуваха одобрителни възгласи в полза на… Ливърпул. Мърсисайдци отново не бяха сами. Току-що бе приключил двубоят им с Евъртън и те отново бяха спечелили уважението на гордите и честолюбиви британци. “Те заслужаваха да победят. Отмениха им чист гол в последните секунди”, обяснява едър мъжага, който не спира да нарежда, че съдията е бил “блъди”, “факинг”, “шит” и т.н.
Има и пророци. “Гледайте сега как реферът ще играе за Юнайтед”, обяснява негов приятел, който сякаш му е брат близнак. И се оказа прав. Два червени картона (единият безспорен) и зачетен гол от засада бяха достатъчни да засенчат направеното от Робин ван Перси и да омаловажат усилията на Хуан Мата. Рууни, Чех, Де Хеа, Чичарито… Този мач можеше да има още много герои, но не. Никой не им обърна внимание. Той се подигра с труда на всички. Едва ли и в Манчестър са щастливи от успеха.
Да, те записаха пета поредна победа, надиграха лидера в неговия храм и се доближиха само на точка от него, но загубиха уважението. Загуби го и сър Алекс. Само преди няколко месеца шотландецът премълча факта, че отборът му е спечелил три от четири поредни мача благодарение на съдийска помощ и започна да се оплаква от реферите. Явно тази стратегия работи. Помогна му и срещу Челси. Но Юнайтед загуби. Загуби уважението. Стана за подигравка.
През първото полувреме всичко бе наред. Юнайтед поведе с 2 гола. Ей така, от съблекалнята. Но трибуните не загубиха вяра. Те бързо се “върнаха в мача”. Продължаваха да пеят. Стъписването бързо отмина и отново заглушиха трите хиляди с червени фланелки. Мата окончателно им даде кураж с изпълнението си в края на полувремето. Рамирес бе на път да обърне всичко. “Стамфорд Бридж” се тресеше под мелодията на “Калинка мая”. Гледах и не вярвах на очите си. Хиляди кралски поданици пеят на руски и махат на Абрамович към ложата. И тогава на сцената излезе Марк Клатенбърг. Червен картон за Иванович. Напълно резонен. Никой не го оспори, макар че ситуацията се променяше. По-критичните дори нападнаха сърбина.
"Stupid, bloody Serbian. Come on Chelsea", ревяха те. Знаеха, че сега ще е по-трудно и любимците им имат нужда от тях. Само шест минути по-късно обаче ги довършиха. Нарушение срещу Торес. Скочиха в очакване числеността на терена да бъде възстановена. Не. Реферът прецени, че испанецът е симулирал. Втори жълт и респективно червен картон. Невярващи погледи. Удряне по челото. Някой запява “Кой ти плаща бенефитите?” и скандиране “NHS дайте му очила”. Ако не знаете NHS – това е местната здравна каса. Реферът по нищо не показва объркване.
Трибуните обаче не го “оставят на мира” до края на мача. Поредното изригване е, когато сините фенове претендират за втори жълт картон на Уейн Рууни. Идва времето за последния съдийски сигнал. Освиркванията пронизват ушите, а долните редове скандират “Поздравете и Клатенбърг”, гледайки към ликуващите фенове на Юнайтед. Тръгват си разочаровани, но и горди от своите. Смятат, че не са загубили, а са били победени само и единствено от рефера.
Джон Тери е разочарован. Напусна стадиона, а единственото, което каза на потупващия го по рамото служител бе “Срам”.
Този срам убива английския футбол.
Само преди няколко месеца собственикът на Фулъм не издържа. Мохамед Ал Файед излезе с отворено писмо до Футболната асоциация, в което настояваше да се вземат мерки срещу “непозволената любов” между реферите и Юнайтед. Повод бяха реверансите, които Червените дяволи получиха на свой терен срещу котиджърс за 1:0 (неотсъдена чиста дузпа за гостите в самия край) и срещу Куинс Парк Рейнджърс за 2:0 (подмината засада и последвала измислена дузпа с червен картон в началото).
Ами ако подобни подигравки продължат? Ако те са причината в един момент Ал Файед, Абрамович, американците на Ливърпул или арабите на Сити да кажат “Край” и спрат да наливат в английския футбол? Тогава Юнайтед ще е пак на върха, но на кой ли ще му пука?
Респектът, който показа Марк Клатенбърг към сър Алекс вчера му донесе само презрение. Дали реферът е осъзнал какво означават онези одобрителни възгласи по негов адрес в последните десетина минути на мача, когато се решаваше да отсъди нарушение в полза на Челси? Дали е чул въпросът, който му задаваха трибуните, когато Уейн Рууни бе сменен? “Ти ли го помоли да излезе”, припяваха част от феновете, показвайки му, че е “пропуснал” да извади втори жълт картон за новия капитан на националния отбор.
След мача на “Фулъм роуд” бе тихо. Малцина бяха тези, които решиха да изпият поедна бира. Нямаше настроение. Нямаше песни. Темата бе отново съдията. “Шотландецът даде почивка на Хауърд Уеб и Скоулс, но пусна в игра Марк Клатенбърг”, опитва се да се шегува привърженик на сините. Не му е до шеги на моя син. Това е първият му път, в който е гледал на живо любимците си от Юнайтед. Започна да им стиска палци заради Митко Бербатов. А сега си тръгна малко раздвоен и само ме попита “Май не победихме честно, нали?”[/center]
