Мнениеот c0mba » 20 сеп 2011 10:18
19 септември 2011
Торес потъва в личния си ад след пропуска на празна врата
Най-великият пропуск в историята на Премиър Лийг? Вероятно. О, несъмнено е имало подобни гафове, някои бедни нещастници, чиито кошмари съдържат тъмни спомени от деня, в който са стигнали до дъното, но не и до мрежата. При все това, никой гаф няма да е ужасяващ като този.
Предвид сцената, случая, статута на мача, цената на човека, нищо в последните години не се и сравнява с пропуска на Фернандо Торес срещу Манчестър Юнайтед в 83-тата минута в неделя на “Олд Трафърд”.
Той разчете паса, той финтира, той остави вратаря Давид де Хеа в точка, вратата се отвори пред него като ръцете на любима; после се затвори със замаха на отровен капан за мухи.
Торес, с изцяло погрешна форма на тялото, сякаш падаше настрана в опита да направи най-простото завършване на атаката в незащитена врата. Топката отхвръкна встрани.
Като едно, мнозинството на стадиона се изправи на крака, обединено в неверието си, стъпвайки извън момента. Беше трудно да се почувства някаква друга емоция, освен съжаление. Дори тези на Мърсисайд може би вярват, че Торес вече е изстрадал достатъчно.
Сериозно, какво да го правят? Той не игра лошо. Движението му, връзването на играта, работата му – всичко беше добре. И все пак, като пропуснал две или може би три изключителни положения нападател, неговата ефективност пред гола беше разликата между отборите.
Ако Торес беше във формата, показана тук за Ливърпул през март 2009 г., когато самостоятелно отне признанието на Неманя Видич за Футболист на годината, Челси щеше да спечели. Те имаха достатъчно положения да го сторят и дори равенство не би ги задоволило.
При все това представянето на Торес повдига повече въпросителни отколкото дава отговори. Неговото самочувствие изглеждаше много повлияно от развоя на играта и той като че е изгубил решаващото качество да остава напълно откъснат от всичко, когато е изправен пред гола.
Единствената възможност, която реализира комфортно, дойде при водачество на Манчестър Юнайтед с 3:0 и всичко изглеждаше изгубено; когато Челси бе в играта, стресът изкара от нерви Торес. Ако бе опънал опразнената мрежа, Челси щеше да има 12 минути с добавеното време да изравни резултата.
През първото полувреме, когато Юнайтед бе напред с гол на Смолинг, испанецът направи два чисти набега срещу вратаря. В първия, след грешка на Андерсон, не уцели добре топката и тя се изтърколи встрани; във втория избра да пусне успоредна пресечка към Стъридж само за да види как разпъващият се Рамирес се изпречи на пътя му и позволи на Де Хеа да спаси. Старият Торес щеше да е вкарал. Два пъти.
Дори и опитаният му пас да бе акт на благороден алтруизъм, той бе същевременно и показател за нападател, който не е напълно уверен в способността си да завършва атаките.
Скоро след това Торес опита блестяща задна ножица от границата на наказателното поле. Какво да си помислим за това? Има малко напрежение, когато опитваш фантастичното. Ако Торес бе вкарал с това воле, щеше да се превърне в герой. Изпускането обаче все пак нямаше да го превърне в грешник. Никой не очакваше гол от там. Това бе свободен шут.
Сам срещу единствено вратаря за преодоляване обаче е много различен въпрос. При тези положения Челси се уповаваше на Торес, а той не съумя да оправдае очакванията.
Превъртаме напред към първата минута на второто полувреме, по което време Юнайтед вече водеше с три гола и повечето смятаха мача за решен. Изведен от изящен пас на Никола Анелка, Торес бе – да заема фраза от Пол Мърсън – хладен като другата страна на възглавницата ви.
Той копна топката над Де Хеа – чудно техническо изпълнение, точно каквито Роман Абрамович си мислеше, че ще получава всяка седмица, когато направи испанеца най-скъпата покупка в историята на английския футбол.
Вкарвайки Челси обратно в мача, нападателят сякаш извади сам себе си от него. Не че подходи с неохота по отношение на участието си в играта, по-скоро при все още неизвестността около крайния победител увереността го изостави. Той предизвика добро спасяване от Де Хеа, ала изстреля далеч по-лесната добавка над вратата. И после дойде Пропускът.
Фъргюсън услужливо го сравни с онзи на Диего Форлан в предсезонна контрола с Ювентус и всички знаем какво му се случи на уругуаеца. Той е чудесен футболист и впоследствие се наслади на множество успешни сезони в Испания, ала неговата кариера в Юнайтед беше увредена от психическата крехкост през гола и подигравателните скандирания от съперниковите фенове.
Някои може и да твърдят, че Фъргюсън просто е проявил симпатия. Онези, що виждат всяка негова стъпка като психологическа игра, биха казали, че той внимателно насочва ракурса, посява зърното съмнение, че Торес за Челси е каквото Форлан беше за Юнайтед, само дето е по-скъп. Много, много по-скъп.
Английският футбол не беше за Форлан, ала Торес няма това извинение. Той беше на гребена на вълната в Ливърпул, така че какво се влоши оттам насетне?
“Уейн Рууни пропусна дузпа, което реално е същото нещо”, каза Андре Вилаш-Боаш, но и това не е вярно. Рууни не знаеше що е пропуск този сезон и неговото подхлъзване а ла Джон Тери на точката на дузпата беше просто моментен проблем.
Напротив, точно голът на Торес беше изключението, а неговите пропуски не дойдоха като изненада. Това е личният ад на испанеца: на врата с камък от надежди и етикетче за 50 млн. паунда, той стана богаташката версия на Рони Розентал.
Бахти хейтърските статии дет пишат чорбал,честно..
Човекът не е направен, за да разбира живота, а за да го живее!