Франция Лига 1 (2012/2013)

[Eminem]

Лион всеки път така да отпада. Така им се пада заради порното срещу Динамо Загреб. Ако не беше ПлатиМи, този отбор щеше да бъде изхвърлен от ЕКТ.

[efc27]

Охо то неделя има Класико

[boys85]

Nice - Reims 2:1
Rennes - Sochaux 1:0
Evian Thonon Gaillard -Montpellier 0:0
Troyes - SC Bastia 2:1
Nancy - Saint-Étienne 0:1
Ajaccio - Lille 1:1
Valenciennes - Toulouse 1:0
Bordeaux - Brest 2:0
Lyon - Lorient 2:1
Paris Saint-Germain - Marseille 1:0

[efc27]

boys ще може ли да направиш тема за Класикото

[Joro_Barca]

Nice - Reims 2:1
Rennes - Sochaux 1:0
Evian Thonon Gaillard -Montpellier 1:1
Troyes - SC Bastia 1:1
Nancy - Saint-Étienne 1:2
Ajaccio - Lille 1:2
Valenciennes - Toulouse 1:1
Bordeaux - Brest 2:0
Lyon - Lorient 2:1
Paris Saint-Germain - Marseille 2:1

[boys85]

boys ще може ли да направиш тема за Класикото

Ако искаш направи я ти, че събота и неделя съм на работа, а в момента превеждам един материал, който ще постна скоро в тази тема.

[kingofpop]

Rennes - Sochaux.........................2-1
Evian Thonon Gaillard -Montpellier.....1-1
Troyes - SC Bastia........................0-1
Nancy - Saint-Étienne ....................1-0
Ajaccio - Lille.............................1-2
Valenciennes - Toulouse..................1-1
Bordeaux - Brest..........................2-0
Lyon - Lorient.............................2-1
Paris Saint-Germain - Marseille.........2-2

[boys85]

Лига 1: Ница-Реймс, или ПСЖ-ОМ през 50-те години

Началото на 26-ти кръг ще бъде дадено в петък вечер с класическия сблъсък от 50-те години на миналия век, Ница-Реймс. Кръгът ще бъде затворен от класиката на модерните времена, ПСЖ-ОМ. Отличен начин да бъде отбелязана 80 годишнината от практикуването на организиран футбол в страната.

Сошо-ОМ: професионалистите от преди войната

Човек трябва да се върне преди ВСВ за да открие първото голямо съперничество във френското първенство по футбол. Главни действащи лица са отборите на Сошо и Марсилия. По това време двата клуба са считани за най-добре организираните във Франция. Смята се дори, че именно Сошо въвежда професионализма във френския футбол. Съперничеството между двата отбора се простира в рамките на 3 сезона, от 1936 до 1938 г. През 1937 г. година ОМ измъква титлата от Сошо благодарение на своята по-добра голова разлика, което е прецедент за тези години. През 1938 г. Сошо е новият шампион на страната.

Бордо-Ница: каква епична епоха

В началото на 50-те години на миналия век, Ница-Бордо е най-голямото дерби във Франция. "Жирондинците" се превръщат в първия отбор в историята на футбола в страната, който веднага след влизането си от втора дивизия през 1949 г., печели титлата през следващия сезон. Ница финишира на първо място през 1951 г. в едно лудо първенство, в което пет отбора завършват само на по 1 точка разлика един от друг. Кулминацията на сблъсъка между тези два тима се състои през 1952 г., по време на финала за купата на Франция, считан за най-великият мач в историята на турнира. Орлите вдигат трофея след като побеждават с 5:2.

Реймс-Ница: Реал М като арбитър

Ница си остава водещата сила през 50-те години на 20 век. След Бордо е ред на Реймс да се противопостави на южняците. Това е единственият случай в историята на първенството, в който два отбора печелят титлата на всяка една от две години. През 1955, 1958 и 1960 г. Реймс е шампион, докато през 1956 и 1959 г. това сторва Ница. Изключение е 1957 г., когато Сент Етиен разваля серията на двата отбора. Ница и Реймс намират ново "съперничество" в КЕШ. "Орлите" стават първият френски отбор, победил големия тим на Реал М, докато Реймс никога не успява да стори това (загуба на финала през 1956 г. на Парк де Пренс). Трансферът на Жюст Фонтен от Ница в посока Реймс се явява връхна точка в съревнованието между двата отбора. Нападателят става голмайстор на първенството и с двата отбора.

Реймс-Лил: революцията Батьо

Лил е най-сериозният конкурент на Реймс през 1958 и 1960 г. "Договете" на 2 пъти ухапват своя противник, но никога не успяват да го повалят. През този период, под ръководството на Албер Батьо, Реймс революционизира френския футбол със своя бърз и техничен стил на игра, докато останалите отбори са разчитали предимно на физиката.

Реймс-Расинг: кулминацията от 1962 г.

С двубоя Реймс-Расинг, достигаме до още един етап от съперничествата във френския футбол. Първенството през 1962 г. е просто неповторимо. Двата тима завършват рамо до рамо с 48 точки всеки и еднаква голова разлика. В крайна сметка Реймс е провъзгласен за шампион, заради по-малкото допуснати голове в сравнение със своя съперник (60 срещу 63). След този прецедент, атаката става привилегирована в сравнение със защитата в концепциите на треньорите от Лига 1. Любопитно е, че по време на своето съперничество, двата отбора играят на един и същи стадион през целия сезон - Парк де Пренс. На него Реймс посреща и своите съперници в КЕШ.

Нант-Бордо, асовете от Атлантика

Ред е на клубовете от запада да диктуват модата във френския шампионат. В средата на 60-те години, Нант и Бордо са най-силните отбори (1965-1967 г.), макар че "канарчетата" винаги успяват да са над своя съперник. Все пак десетки години по-късно това съперничество все още се помни и е познато като "дербито на Атлантика".

Сент Етиен-ОМ: Роше срещу Льоклерк

До момента говорихме единствено за противопоставяния между футболни клубове. В началото на 70-те години, се ражда първото съперничество, в основата на което е личностната вражда. Сент Етиен и неговият президент Роже Роше срещу Олимпик Марсилия и Марсел Льоклерк. В периода 1967-1970 г., "зелените" доминират над останалите и печелят титлата 4 пъти поред. ОМ от своя страна завоюва купата на Франция през 1969 г., а 2 години по-късно става шампион изпреварвайки именно Сент Етиен. Силните фигури в двата отбора, Роше и Льоклерк се съревновават и в трансферите. Южняшкият клуб дори успява да измъкне с хитрост едни от най-силните играчи на "зелените" (Жорж Карнюс, Бернар Боские, Жорж Берета и Салиф Кейта). Напрежението се усеща и по трибуните. По време на един мач на Велодром, съдията отсъжда спорна дузпа за зелените, което в последствие ще бъде причината той да не излезе от своята съблекалня в продължение на 4 часа от страх да не бъде линчуван. Роже Роше също не пропуска да попадне на първите страници на вестниците, отправяйки красноречив жест с двете си ръце към феновете на Марсилия.

Сент Етиен-Нант: най-продължителното съперничество

По-късно през 70-те години, се ражда и най-голямото съперничество в историята на нашия шампионат в лицето на Сент Етиен и Нант. През 1970 г., "зелените" се налагат убедително над своя съперник във финала за купата на Франция, побеждавайки ги с 5:0. От 1973 до 1981 г., двата отбора си поделят помежду си почти всички титли: 4 за Сент Етиен и 3 за Нант . В историята остава и полуфиналът между двата тима за купата на Франция през 1977 г.: в първия мач Нант побеждава с 3:0 и се вижда вече класиран, но на реванша Сент Етиен постига истински подвиг, печелейки с 5:1. На финала те побеждават Реймс с 2:1 и вдигат трофея.

Нант-Бордо: част 2-ла

В началото на 80-те години, Нант и Бордо отново излизат на преден план. С идването на Без и Еме Жаке, "жирондинците" се намират в подем. Те са лицето на френския футбол през това десетилетие. Нант е шампион през 1983 г., но Бордо се окичва със златните медали през 1984 и 1985 г.

Бордо-ОМ: Без срещу Тапи

С идването на Бернар Тапи, като президент на Марсилия се слага край на хегемонията на "жирондинците". Тези двама човека водят истинска словесна война години наред, използвайки пресата за свой посредник. Тапи определя своя съперник като най-обикновен "счетоводител", какъвто в действителност е по образование, президентът на Бордо. Без предизвиква марсилци, дефилирайки по Канабиерата със своето морско синьо Бентли, с което той нахлува на Велодром. На терена Бордо успява в началото да запази своето превъзходство, печелейки титлата през 1987 г. и 2 пъти купата на Франция през 1985 и 1987 г. Това е първият и единствен до момента дубъл за "жирондинците". ОМ узурпира в последствие шампионата чак до 1993 г. Марсилци печелят 4 титли (1989-1992 г.) и една купа на Франция (1989 г.), докато Бордо на Без е изпратен по административен път във втора дивизия през 1991 г. Същото се случва и с ОМ през 1994 г.

ПСЖ-ОМ: раждането на фалшивото "класико"

Това съперничество се заражда в 36-тия кръг на сезон 1988/1989. ПСЖ, лидер с 1 точка преднина и посреща втория класирането ОМ. В последната минута, Франк Созе вкарва с шут от близо 30 метра и обръща хода на първенството в полза на Марсилия. През 1991 г., Канал +, телевизията излъчваща първенството, решава да върне интереса към Лига 1, изправяйки някой силен съперник срещу ОМ, който тогава е без конкуренция на върха. Компанията инвестира в ПСЖ и успява да постигне целите си през 1994 г., когато водени от отлично представящия се Раи, парижани печелят титлата срещу своя съперник от юга, който по-късно ще бъде изпратен административно в Лига 2 в края на сезона. През 1993 г., ПСЖ отказва да получи титлата, която малко преди това френската федерация е отнела от ОМ (бел.пр. Канал + отказва тази титла от страх да не ядоса своите зрители в провинцията). Макар и този сблъсък според медиите да е най-голямото съперничество в първенството, той няма кой знае какви спортно-технически достойнства. Рядко в историята, двата отбора се намират по едно и също време на челните места в класирането. Един от върховете на този дуел е финалът за купата на Франция през 2006 г., спечелен от парижани с 2:1.

ОМ-Монако: средиземноморското дерби

След Бордо, Монако се превръща в основен съперник на Марсилия. С Арсен Венгер начело, клубът от княжеството печели титлата през 1988 г. Следващите години обаче няма да бъдат толкова успешни, тъй като ОМ ще триумфира във всички първенства чак до 1992 г. Роденият в Алзас треньор и някои от играчите на отбора, като Клод Пюел и Еманюел Пти все още продължават да твърдят, че тези първенства са били спечелени по нечестен начин от марсилци. Финалът за купата на Франция през 1989 г., спечелен от Марсилия с 4-3 е връх в този дуел. Той е считан за втория най-значим мач в историята на турнира след Бордо-Ница от 1952 г.

Лион-Монако: хегемонията на ОЛ

Въпреки че Монако печели титлата през 2000 г., Лион намира място на подиума, завършвайки трети. През следващия сезон двата тима се срещат на финала за купата на лигата, спечелен от Лион с 2:1. По време на доминацията на "хлапетата" след 2002 г., именно Монако е техният най-постоянен съперник в този период. Момчета на Дидие Дешан не успяват да преборят Лион през 2003, 2004 и 2005 г. През 2004 г., "монегаските" имат 10 точки аванс пред своя съперник, но в последствие ще завършат след него в класирането. По това време, президентът на Лион Жан-Мишел Олас не спира да критикува своя противник, заради данъчните облекчения с които той се ползва. Причина за думите му е неуспешният трансфер на Фернандо Мориентес в клуба, предпочел предложението на "монегаските". Монако успява да достигне и финал в Шампионска лига през 2004 г., нещо което Лион така и не успява да постигне.

Лион-Бордо

Въпреки че през 2006 г. Бордо завършва на 15 точки след Лион, "жирондинците" са техният основен съперник. През следващия сезон, отборът воден от Рикардо печели купата на Лигата, побеждавайки "хлапетата" с 1:0. През 2008 г., Бордо отново завършва на второ място, но този път само на 4 точки от своя съперник. Отборът от Западна Франция е този, който слага край на хегемонията на Лион през 2009 г., но така и не успява да повтори успеха си през следващите години, когато на върха са последователно Олимпик Марсилия, Лил и Монпелие.

http://www.eurosport.fr/football/ligue- ... tory.shtml

Преводът е мое дело, извинявам се за грешките, но нямах време за редакция.

[efc27]

Браво boys прекрасна статия .Има толкова факти, които не знаех например голямото съперничество между Нант и Сент Етиен, дано догодина отново да го видим, а пък Сент Етиен-Марсилия в края на 60-те и началото на 70-те си е просто класика и, че Ница били страшен отбор през 50-те години и в някои случаи били по-добри от великият по това време отбор на Реймс със легендарният Раймонд Копа във състава си.Обаче забелязвам, че в тази статия доста плюят Класикото

[efc27]

Много спорни червени картони във съботните мачове