Мнениеот Los Che » 05 май 2016 14:41
Атлетико възкреси спомена за нашето опълчение
05-05-2016 Жаклин МИХАЙЛОВ
Малцина вероятно помнят, че през лятото на 1994 година Диего Симеоне игра с екипа на Аржентина срещу България на световното първенство в Щатите. И мачът завърши 2:0 за България, като картината бе едно към едно с тази от вчерашния двубой между Байерн и Атлетико. Аржентинците имаха пълно превъзходство във владението на топката, но не създадоха почти нищо значимо като положения пред Боби Михайлов. Българите минаха два пъти центъра и вкараха два гола. Симеоне бе на терена с номер 14 И бе нещо като Артуро Видал за Байерн. Бореше се като лъв, тичаше като изоглавен, хвърляше се на шпагати, два-три пъти налетя на бой, но накрая хитростта на българите го остави с празни ръце. Провереното в стотици битки българско опълчение сработи. Съмнявам се, че точно тогавашната тактика на Стратега Пенев се е превърнала в пътеводната светлина на Чоло, но със сигурност между днешния стил на Атлетико и традиционното българско футболно опълчение има идеални сходства. Гледаш Атлетико и се пренасяш 30-40 години назад, когато всеки български треньор практикуваше подобен стил при гостуванията на отбора му в чужбина. Единствената разлика е, че тогавашните ни треньори караха фантастични футболисти да играят антифутбол. При Чоло Симеоне футболният му материал напълно подхожда за патента на българското опълчение.
А най-добрите страни на патента се виждат с просто око при стратегията на Чоло. Силен вратар, който в течение на мача се превръща в магнит за топката. Наситена, дори импрегнирана защитна линия – истински вал, който се справя с лекота с девет бала вълни. Целият отбор върнат далеч зад центъра, затваряне на всякакви празни пространства. И най-важната подробност – една константна жертвоготовност, която ние обобщаваме в слогъна „хвърляйте телата“. Това се вижда отчетливо на терена, по пътя на всяка топка, запратена от противника към твоята врата, се намира някаква част или частица от тяло, която да я спре. Точно като хокеистите, с риск за живота се подлагаш не на шайбата, а на топката. От която ударът не боли толкова, но може да засегне и някои интимни части. Не на последно място след 20-30 минути тъпчене на тревата само в едната половина се стига до състояние на леност, което се използва от опълченците. Те преминават внезапно в нападение, а увлеченият в непрекъснати атаки съперник така и не разбира как му се вкарва гол. Такива десетки спомени изпъкват в съзнанието ми - като гола на Гунди на „Уембли“ или на Стоичков на „Камп Ноу“. Грийзман и Фернандо Торес все едно, че са учили азбуката на футбола на „Герена“ и в Харманли. Толкова изумително напомнят на най-добрите наши образци. Цял мач дебнат за своя момент. Толкова близо до нас – 7-8 отдадени на задачата да рушат всичко по пътя си антифутболисти и двама напред, които могат да я ритнат във вратата. Истинско съвършенство.
И какво излиза – с нашите запазени номера един аржентинец два пъти стига до финал за Шампионска лига. С нищо повече или по-малко от типичното българско опълчение
Чоло унищожи всички постулати на съвременния футбол и постави под голяма въпросителна прехласването по „тики така“. Защото в крайна сметка той победи последователно двата най-добри образеца на най-харесвания игрови стил – Барса и Байерн. Това са двата тима, които правят по 700-800 паса на мач и дават топката за издирване. Барса и Байерн са каймакът на футбола от новия век. И с антифутбол, констелиран в нашите футболни лаборатории отпреди 50-60 години, Чоло ги бие като маче у дирек. След такова фундаментално признаване на нашия патент, не е ли време да го върнем на въоръжение?! Но в пълния му блясък. Вместо да се мъчат с разни съвременни концепции, българските треньори да се върнат към простото и ефикасното. 90 минути опълчение и сигурен съм, че успехите ще се върнат. Пак ще се класираме драматично на световни и европейски първенства. Но този път никой няма да ни упреква, че играем антифутбол, защото Чоло ни легитимира пред света. След като за Атлетико може, трябва да може и за нас.
Диего Симеоне доказа, че във футбола важна е само победата. Кой как е играл е за коментари и анализи, които след два дни никой няма да помни. А за вечни времена ще пише в аналите – 2014 година - Атлетико финалист за Шампионска лига, 2016 отново финалист за Шампионска лига. Забележете: и двата пъти след втори мач-реванш като гост в полуфинала така, че опълчението да може да бъде приложено в пълния му обем. И двата пъти при първоначални залози 1 към 100 в старта на кампанията. Е, не е ли истинско чудо? С играчи, които при по-модерна система на игра ще са средняци в Примера дивисион. Ако дойде друг треньор и разхерметизира Атлетико, догодина могат да се борят с този потенциал да не изпаднат.
А сега и иновацията. Абсолютно без майтап предлагам Чоло Симеоне да бъде официално канонизиран като светец на българския футбол. Да му се присъдят научните звания на ВИФ, пардон НСА. Може и да е роден в Аржентина, но той си е българин по душа. Както навремето Батенберг и Фердинанд сме ги докарали от Европата, така и сега трябва да го калесаме да дойде и да стане нашият футболен цар. Защото Диего придаде смисъл на всичко, сторено от поколения български треньори. Сигурен съм, че сълзи са напирали в очите на Иван Вуцов, гледайки в действие своето пакетно придвижване 30 години по-късно
Прагматично е да се приеме неговото учение и всички наши отбори да заиграят стила на Атлетико. Убеден съм, че това ще вдигне веднага успеваемостта. Отдавна ми се мотае тази мисъл в главата, че е време жабата да се откаже да я подковават и да приеме, че е грозна и крастава. Но пък всички я знаят, макар и да не изпитват добри чувства към нея.
Във футбола има такива велики мигове на проникновение, които не трябва да бъдат изпускани. Чоло Симеоне върна на футбола нещо, което ни принадлежи на нас по право. Е, и малко на италианците, но те никога не са били толкова добри колкото нас. Няма смисъл повече от префърцунено катеначо, настъпи времето на българското опълчение. И да не стане като с киселото мляко, цял свят да яде йогурт, а ние да се възмущаваме, че са ни го откраднали. Ами да го патентоваме и Чоло да стане нашия човек.
Prefiero desaparecer que ver morir al Valencia: Rubén Baraja.
Como aficionado del Valencia estoy muy feliz.
El ´Guaje´ David Villa
Rino: “Mis jugadores son los mejores del mundo”.
