Истински ценители Евроатлантическата интеграция върви с пълна сила Игра, вижте се кого подкрепяте и си задайте въпроса, дали във вас има нещо човешко Украински войник разказва как е пращан като „пушечно месо“ срещу опълченците
„Трудно е да погребеш 15 приятели за един ден, а след като се прибереш у дома и пуснеш телевизора да чуеш, че според властите, официално са убити едва 3 украински войника за цяла седмица“, заявява украинския войник
Толик Опонецкию се записал в доброволческия отряд „Айдар“, където получил прякорът „Ламко“ и бил изпратен на предните линии по време на „антитерористичната“ операция, която Киев започна срещу източните региони преди няколко месеца.
Своята история разказва пред украински журналисти, с които се среща в деня, в който се връща от поредното погребение. Опонецкию разказва, че властите в Киев крият броя на умрелите войници. Това стана ясно много отдавна от изтекли документи. От тях стана ясно, че официален Киев крие броя на загиналите украински войници, за да не се налага да изплаща компенсации на семействата им и за да не деморализира допълнително армията и гражданите, които приеха с неодобрение всеобщата мобилизация и изпращането на украински военни срещу жителите и опълченците в източните региони. „За един ден погребах петнадесет свои приятели. В същият ден се прибрах следобед у дома, а по телевизията съобщиха, че официално са загинали трима души за цяла седмица“, разказва доброволеца от „Айдар“ пред камерите.
[youtube]https://www.youtube.com/watch?v=TJ4D_dI0ZuE#t=98[/youtube]
Той разказва още, че бил изпращан посред бял ден на разузнавателни мисии дълбоко в териториите, контролирани от опълчението. Толик Опонецкию уточнява, че поставен в подобна ситуация той е бил жива мишена за снайперистите, но по някакво чудо е оцелял. Оцелял е и след като е бил пращан, заедно с други украински войници, да се хвърлят срещу позициите на опълченците под обстрела на ракети и взривяващи се мини и шрапнели.
Освен част от екипировката, която по думите му била крайно недостатъчна и неадекватна, у дома е донесъл и един шрапнел 3х4 см…в тялото си. „Пада един снаряд, после друг, трети, четвърти, а аз лежа посредата“, разказва Опонецкию, допълвайки, че единствено с божията помощ е оцелял. Сред спомените, които му остават от сраженията на изток са и една инвалидна количка, която той нарича „моето черно БМВ“ и чифт патерици. С тях той се учил да ходи отново. Мина избухнала близо до него и той пострадал сериозно. Изоставени и без подкрепления, под минохвъргатен обстрел, по чудо успели да се измъкнат с камион.
Сега пред него стои поредната скъпа операция, но властите в Киев не са особено заинтерсовани от съдбата на войниците и доброволците, които използваха като „пушечно месо“ в продължение на месеци. Тяхната смърт, макар и героична, често влизаше в графа „дезертьори“, за да не се изплащат обезщетения.
„Той претърпя няколко операции вече, но трябва да се направи друга и той трябва да намери начин как да се справи с това“, разказва негов приятел. „Държавата не ни осигурява нищо. Това момче заслужава медали за смелостта си, а вместо това е оставен да се чуди как да намери пари, за да се лекува.“, заявява още. За капак – властите умишлено не издават на него, както и на много други, документ, че е ветеран от „антитерористичната“ операция. „Не е получил нищо за това и е изгубил надежда, че ще получи нещо въобще, въпреки че е рискувал живота си“, разказва журналистката. „Боли го заради това, но най-много го боли за изгубените приятели“.
