Всичко за Титан и управлението на ЦСКА(АНКЕТА)

[A/N/C]

ЦСКА си има лиценз за „А“ група и затова не може да става дума за никакви „пречиствания“ и „катарзиси“, изгодни само на „сините боклуци“

Първо – боклуците за пореден път излъгаха след като мина вторник, а нито Стоичков се яви, нито клубът е „чист“.
Второ – възмущението от червената атака срещу БФС прозвуча крайно лицемерно на фона на безнаказания терор на нарко-сектора срещу България от две десетилетия насам. Интересно какво мислят разните угоднически фенклубове и служителката на „Герена“ Ваташка за убийството на Младен Младенов, за терористичните атаки срещу органите на реда на националния стадион, в Борисовата градина, в Стара Загора, Ловеч, Бургас, Пловдив и къде ли не? Как ще се произнесат за свастиките, прославата на геноцида в Сребреница и рождения ден на Хитлер? Без да броим атентатите срещу партийни централи, провокациите срещу институциите и бандитската обсада на Темида. Спомня ли си някой от футболните „синдикалисти“, че преди по-малко от три месеца „сините“ лумпени пратиха в болница четирима полицаи след мача с Литекс? А има ли въобще смисъл да си спомняме за публичните заплахи с физическа саморазправа, официално отправени чрез медиите срещу неудобни журналисти и опоненти?
Трето - давате ли си сметка защо физкултурниците ала Цвъ. Цвъ. от радио „Подуяне“ реагираха като ужилени сред декларацията на Комисията по спорта в парламента по повод кризата в ЦСКА? Много просто – хранениците на европарите, мобилната реклама и тото-комисаря Тонев са свикнали държавата да се грижи само и единствено за техния отбор от „Сухата река“. И за никого другиго с незначителни допълнения като Берое. Очевидно за радиоактивните и подобните им е съвсем естествено всички правителства от Андрей Луканов насам прилежно да обслужват отбора на всички власти от стадион „ГА“ като в същото време репресират „Армията“. И как иначе след като от едната страна на разделителната линия пише: безплатна база от Стефан Софиянски, мобилна помощ срещу монопола на Чорни от вицепремиерите на Иван Костов, „Лицензгейт“ от Станишев и спонсори на кило от Кремъл плюс 4 милиона долара катарска пара по Директива от Бойко Борисов?! От другата страна остават милионите наеми към МО, съсипаната детско-юношеска школа на „Червено знаме“, унищожените „армейски“ спортни клубове, вечното „не може“ в Парка на свободата и Панчарево. С две думи – каквото и да направи сегашната власт, за да облекчи жестоката участ на ЦСКА, все ще е малко на фона на двойния стандарт и крещящата НЕСПРАВЕДЛИВОСТ от началото на криминалния преход.
Четвърто – защо „титаните“, които казват „никой не дава пари за ЦСКА“, нито веднъж не попитаха как така в рамките само на година Бойко Борисов насочи два постсъветски държавни спонсора към „Герена“ - ВТБ и „Газпром“, без да броим петродоларите от Персийския залив, докато за ЦСКА никога не се намира подкрепа? Нормално ли е държавата да действа от името на всички данъкоплатци в полза само на една определена част от тях? Този абсурд очевидно се смята за нещо съвсем естествено от ликвидаторите на 31-кратните шампиони, изпратени в Борисовата градина с конкретната задача да закопаят кошмара на „сините
боклуци“ от 65 години насам. И да не пропусна – никой не дава пари не за ЦСКА, а за двамата аферисти от Перник...
Пето – за какъв „морал“ дрънка човекът на ДС Тодор Батков (агент Тара) по повод евентуалната историческа препратка от офицерския АС-23 към армейския ЦСКА? Ето тук работата е особено гнусна, съвсем според гаднярската, левскарско-лайнарска традиция! За какви „жертви“, „палачи“ и принципи дърдори другарят Бай Ганьо Старопланински? ЦСКА е синоним на Българската армия, която никога не е тръгвала срещу народа си за разлика от милиционерско-полицейската шайка, припознала Левски-Динамо-Витоша-1914. И откъде накъде Батков говори от името на някакви хора от минало, без значение дали те са фашистки военнопрестъпници според САЩ и Великобритания или не, след като не друг, а точно Левски е първият ведомствен, комунистически клуб след 9 септември 1944-та?! Става дума за ПСК (Пощенски спортен клуб) „Левски“ при Министерството на съобщенията, под егидата на Цола Драгойчева. Впрочем същата другарка Соня е била лидер на бойните групи, ликвидирали съратници на Третия райх като любимеца на нарко-сектора Христо Луков?! И още – първият шеф на „сините“ след установяването на „народната власт“ е генерал от КГБ и затова никой не се учудва, че правоверните левскари изнасят чак на връх Мусала бюста на Сталин по повод 70-тия юбилей на Вожда?! Морал може да раздава всеки, само не подуянци - фашисти с фашистите, комунисти с комунистите, „демократи“ с демократите, монархисти с царистите и най-вече – гербисти с мутро-милиционерите! Отворили паст при всяка власт!!! Няма как да страдат за „жертвите на комунизма“ тези, които от близо 45 години блажено живеят под пагона на Държавна сигурност. И преди, и след 10 ноември 89-та! Няма как да ни дават акъл трагикомични „антикомунисти“ и „прозападняци“, уж скандирали „Левски, Дубчек, свобода!“, без това да им пречи сега да лижат задника на Москва, чиито танкова смазаха Пражката пролет през 1968-ма...
Шесто – ако има някаква държавна намеса за спасението на ЦСКА, тя е страшно закъснява спрямо безпрецедентната държавна помощ в полза на частното търговско дружество от „Герена“.
Седмо – кой позволява на подземните типове от Перник да унищожават умишлено футболната гордост на България? ЦСКА си има лиценз за „А“ група и затова не може да става дума за никакви „пречиствания“ и „катарзиси“, изгодни само на „сините боклуци“. А пък, ако „случайно „титаните“ са минавали метър по корупционна схема с Перуката и сие, вече на ход е прокуратурата.
Осмо – какво стана с разкритията на НАП след „Лицензгейт“, според които ЦСКА е бил единственият клуб с плащания на светло докато в същото време на „Герена“, в Ловеч и на други места са подписвали ведомости за ... чистачки, а реалните пари за раздавани по задкулисни схеми? Тоест - укриване на доходи в особено големи размери – 600 или 800 лева срещу 8000-10 000 и нагоре?! Тази елементарна истина беше публично обявена от тогавашния шеф на НАП, но по-късно премиерът Бойко Борисов май позволи дълговете към бюджета на Левски, Литекс и т.н. да бъдат потулени по целесъобразност. ЦСКА обаче плати сметката, манипулирана от покровителите на Батков в Тройната коалиция и... Трактора?!
Девето – изходът от драмата на „Армията“ е само един - продажба на клуба за 1 лев плюс дълговете. Оттук нататък държавата е длъжна да анулира абсурдните задължения към МО при положение, че никой друг клуб освен ЦСКА не плаща за своята историческа база. Другите борчове трябва да бъдат разсрочени и преструктурирани по съответната финансова технология. И най-важното – управляващите са ДЛЪЖНИ да осигурят поне един адекватен спонсор за ЦСКА, осигуряващ поне половината от 6-те милиона руски пари по Директива за „Герена“. Без да броим постъпленията от „тайните собственици“ на Левски, идващи по криминалните канали на ГЕРБ.
Десето – докога ще търпим шантажа и издевателствата на ликвидаторите на ЦСКА от „Титан АС“? Ситуацията е съвсем ясна - след като си провалил бизнеса си, умишлено или не, ставай и заминавай без никакви претенции! Защото сега излиза, че всички търсят най-добрия вариант за престъпниците, докарали гордостта на България до гибел. Изпратиха ги от „Позитано“ 20, после свалиха гащи пред ББ, но винаги в полза на „Герена“ и във вреда на „Армията“. Докога ще ги бавим? Мирно и цивилизовано, но всеки ден „Вън боклуците!“ до спасението! Нима забравихме клетвата: Един отбор, една любов, една борба“?

[mor]

Стойчо Младенов е една от легендите на българския футбол. Роден е на 12 април 1957 г. в с. Плоски край Кресна. Започва кариерата си в “Димитровград” (1974-1976 г.). След това играе за “Берое” (1976-1979 г.) и ЦСКА (1980-1986 г.). По-късно играе в португалските “Белененсеш” (1986-1989 г.), “Витория” (1989-1991 г.), играещ треньор на “Ещорил” (1991-1993 г.). Шамприон на България 4 пъти като играч (1980, 1981, 1982 и 1983 г.). 2 пъти е носител на купата на България (1983 и 1985 г.). Полуфиналист за КЕШ. Носител на купата на Португалия с “Белененсеш” за 1989 г. Има 234 мача и 112 гола в “А” група. Голмайстор на елита през 1978 г. с 21 гола за “Берое”. Футболист №1 на България за 1983 г. За националния отбор има 59 мача и 15 гола. Участник на световното първенство в Мексико през 1986 г. Старши треньор на португалските “Оляненсе” (1993-1995 г.) и “Белененсеш” (1997-1998 г.). В ЦСКА е цели четири пъти - помощник на Георги Василев (1995-1997 г.) и след това старши треньор (2002-2003 г., 2007-2008 г. и 2012-2013 г.). Национален селекционер за младежи и след това за мъже. Водил е още “Литекс”, гръцкия “Калитеа”, “Ал Ахли” и “Ал Егифах” в Саудитска Арабия и египетския ЕНППИ. С тима на ЦСКА като треньор печели 3 пъти титлата, един път като помощник и веднъж купата. С “Ал Ахли” става носител на купата на Персийския залив. Женен за Дарина. Има двама синове - Александър и Стойчо-младши. - Стойчо, защо реши да станеш футболист? - Може би така ми е било писано. Още на прощапулника за ужас на нашите съм тръгнал към топката. И съм я взел. Започнах от квартала. Слагахме по два камъка за греди. Иначе организиран футбол започнах в училище. Тогава ме видя Теньо Милков и той ме заведе на стадиона в Димитровград. - Имаш ли спортисти в семейството? - Не. Никаква връзка. Татко работеше в циментовия завод. И дори беше твърдо против да ставам футболист. Каките ми пазеха двора да не ходя на тренировки. Аз съм се измъквал по всевъзможни начини. Дори веднъж счупих прозореца на тоалетната. И на бегом на стадиона. Разстоянието до стадиона беше няколко километра и се сменяха два автобуса. Нямах пари и затова тичах дотам. Не смеех да се върна по светло, за да не ме види баща ми. Чаках пред прозореца у нас да си легнат родителите ми. Но по едно време се престраших и влязох. Баща ми започна да вика, да ме наказва. В този момент намерих смелостта да реагирам. Казах му, че искам да следвам мечтата си и тя е да играя футбол. И ако някой е виновен да бъда нещастен, това ще е той. В този момент той млъкна. Никога повече не ми пречи, а напротив - подкрепяше ме. Както майка ми и сестрите ми. Винаги ще съм им благодарен. - Помниш ли първия си мач? - Не. Помня единствено, че аз и Пенчо Кутянов бяхме още на 16 години, когато ни пуснаха да играем в “Б” група. След това ме викнаха и в юношеския национален отбор. Тогава за малко не ме отказаха от футбола. Според Христо Андонов не ставах за голям играч. Бил съм ялов. - Кой те привлече в “Берое”? - Бончо Мерджанов. Велик човек. Той е в основата на всички таланти, които бяха привлечени в Стара Загора. И Георги Димитров, и брат му Динко, и Петко Петков. Невероятен търсач на таланти. Тогава вече ме искаха в ЦСКА. Дори шефът на футбола в Димитровград Добри Добрев ме криеше на язовир “Червена река”. Но ни разкриха. 
Стигна се дори до среща с първия секретар на партията в Стара Загора Курцанов. На нея присъства и татко. И той се наложи да отида в “Берое”. Беше негово решие. - Как те приеха там? - Аз повече се притеснявах от имената в съблекалнята. Там беше вратарят Кръстев, Петко Петков, Вутов. Все имена, от които съм се възхищавал. Младите не се обаждахме толкова много. От почит и уважение. Те бяха лидерите, ние само им помагахме. За късмет вкарах още в първия си мач. Стара Загора ме събра със съпругата ми Дарина. Това е достатъчно за цял живот. - Вярно ли е, че дори си изкарал шофьорската си книжка без изпит в Стара Загора? - Така е. Изпитът ми бе два дни преди мача с “Левски” в София. Изпитващият беше страстен левскар и започна да ми обяснява как ще ни бият с разлика. Аз му отвърнах и той предложи бас. Ако бие “Левски”, ме къса. Направихме 1:1 на “Герена”. На този стадион аз мачове не губя, съвсем нормално за мен, както показва кариерата ми на футболист и треньор. - Къде те водеха на работа в Стара Загора? - Втората заплата я вземах от една мебелна фабрика. Така бе в целия футбол. Но там отивах само за да си прибера парите. - Имал ли си договор с “Левски”, преди да преминеш в ЦСКА? - Договор никога не съм имал. Иван Вуцов, един човек, когото безкрайно уважавам и като треньор, и като ръководител, бе решил да събере най-перспективните нападатели в “Левски”. Мен, Тони Милков от “Тракия” и Руси Гочев от “Черноморец”. Аз в средата, а те по крилата. Дори май вече ни бяха записали и в школата в Симеоново. Трябваше да се действа светкавично. И го направих. Младежкият национален отбор имаше мач с Англия в Перник. Пред вратата комендантът на града Никифоров и кола на МВР. И аз през тоалетната, прозореца и към хората от ЦСКА. Единият беше съдържателят на сладкарница “Преспа” на “Граф Игнатиев”. И директно при Георги Христов, зетя на Добри Джуров, който бе шеф на ЦСКА. Подписах веднага. Но дойде наказанието. - Трудно ли ти беше в този момент? - Бях като умрял. Аз, Ради Здравков и Петър Курдов бяхме извадени от физкултурното движение! Не от футбола. Значи, ако искаш да играеш в някой заводски отбор, нямаш право. Черни дни. Ставахме в 7, за да играем с генерал Матеев на малки вратички.
След това кросове и пак някаква тайна тренировка. Допуснаха ни скришом и до отбора. Но бяха 15 месеца, които са едни от най-черните в живота ми. Никола Миланов-Чопъра дойде в деня на сватбата ми, за да ни каже, че вече сме оправени. И първите си минути записах в мача срещу “Шомберки” (Битум). - Кой мач обичаш най-много в кариерата си? - Безспорно е този с “Ливърпул”. И не само за мен. Вярвам, че и за тези, които са били на стадиона в този момент. Това ще остане незабравим спомен. - Спомняш ли си какво ви каза треньорът преди този мач? - Не. Едва ли някой си го спомня. Еуфорията бе огромна. Бяхме на лагер в хотела на 4-и километър. Имаше кордон да ни пази от феновете. Но те намираха начин да стигнат до нас. Стадионът се пукаше по шевовете. В такива моменти трудно мислиш. Единствено искаш да победиш.
Ние вече бяхме играли предишния сезон с “Ливърпул”. Там паднахме с пет гола, но можехме и да победим със същия резултат. Изпуснахме уникални голове, и аз, и Цецо Йончев. Не ни стигна опит. Не опит, самочувствие, че сме толкова добри. Вторият път ни се получи. - Видя ли къде е Брус Гробелар при първия гол? - Да. Още в Димитровград имах един треньор, който ме научи да бия с глава с отворени очи. И да се задържам във въздуха. Така вкарах първото попадение. - Кое беше най-силното на вашия ЦСКА? - Колективът. Беше невероятен. Шеги, закачки. Един отбор, в който нямаше резерви. Та при нас на пейката е сядал Георги Славков, Ружди Керимов. Имахме 15 човека, които са готови на бой. И в България мачкахме наред. “Локо” (Пд) отнесе осем с Христо Бонев
 в състава си. Кажете ми един отбор, който е победил шампионите на Англия, Германия и Испания? Сега дори не можем и да си го помислим. Такъв колектив имахме само през 2008 година отново в ЦСКА. - Кой го отнасяше най-много в съблекалнята? - Безспорен №1 бе Ружди Керимов. Той бе душата на компанията. С невероятно чувство за хумор, от което се възползвахме всички. И той приемаше всичко с усмивка. - Приемаш ли тезата, че ЦСКА е бил подпомаган от властта? - Не. Поне по мое време привилегиите бяха еднакви и за нас, и за “Левски”. - По ваше време като че ли нямаше такъв антагонизъм между футболистите на двата гранда. - Нямаше. Извън терена бяхме приятели. Джони Велинов дори стана кум на Боби Михайлов. Чакахме лагерите на националния отбор, за да се видим, да общуваме. Тези глупости се появиха след 1989 година. - Не съжаляваш ли, че не ви пуснаха по-рано в чужбина? - Не е имало как да стане. После разбирахме за офертите, които сме имали. От “Монако”, от “Атлетико” (Мадрид). Единствено знаех за “Ривър Плейт”, защото те дойдоха направо при мен на световното в Мексико. След това се бяха свързали с Иван Шпатов. А на срещата превеждаше Андрей Желязков. Но не е било писано да стане. След това се появи оферта от Португалия и всичко приключи. - Как беше там? - Едни от най-хубавите години в кариерата ми. И до днес си спомням тези моменти. Ходя редовно до Португалия, когато имам възможност. Имам много приятели там. Сега са треньори, ръководители. Обичам да се връщам там. Един обед трае около 8 часа. Тръгнах слабо, но след това всичко си дойде на мястото. Спечелихме купата на Португалия. Незабравимо. - Защо не успяхме да пробием на световното в Мексико, въпреки че не бяхме толкова лош отбор? - И аз не знам. Наистина не бяхме лош отбор. Преди световното попиляхме Дания с 3:0. А мачовете с Франция? Биха ни там 1:0, но не дадоха чиста дузпа срещу мен! ГДР да не беше слаб отбор? Не съм говорил с Иван Вуцов за това, но според мен ни съсипаха от лагери. Пристигнахме прекалено рано. Май дори бяхме първите в Мексико. А преди това месец на Панчарево, след това Германия. Вече бяхме изтощени от лагерна обстановка. Но това е моето мнение. - Защо след края на кариерата си реши да станеш треньор? Повечето от съотборниците ти предпочетоха други занимания. - Аз винаги съм се стремял към това. Още като играч. Например имам всички подготовки, които съм правил. На всеки един наставник, който съм имал. И когато станах на 36, имах две опции - да остана още една година като играч в “Ещорил”, или да стана треньор в “Оляненсе”. И така предпочетох втория вариант. Не съжалявам. - Кой от треньорите, които си имал, ти повлия най-много? - Аз слаб треньор не съм имал. Поне така смятам. Но над всички са Георги Василев, Иван Вуцов, Аспарух Никодимов и Димитър Пенев. Сега ще започна да допълвам списъка и ще изредя всички. - Тежи ли ти онова 0:6 от Чехия като национален селекционер? - Не. Аз съм човек, който живее за утрешния ден. Не се рея в миналото. Направил съм си изводите от тази загуба и гледам напред. Смятам, че мога да правя правилните изводи. Мнозина обаче забравят, че имаше и съвсем нормални причини за тази загуба. Контузени бяха Радостин Кишишев, Мариан Христов, Милен Петков. Стилиян Петров се върна от контузия и не бе готов. Българският футбол не е пълен с таланти, че като излезе един, да можеш да го замениш пълноценно. Забравя се и фактът, че започнахме квалификациите като аутсайдери, никой не ни броеше за живи, а 2 мача преди края водехме в групата с 2 точки преднина. Но всичко това е в миналото. - А кои са любимите ви моменти като треньор? - В България са двата престоя в ЦСКА. Рекордите, които направихме. В чужбина на първо място е работата ми в Саудитска Арабия. Спечелихме купата на Залива, което е като Лига Европа. В Египет от един изпадащ отбор станахме фактор и се класирахме за турнирите в Африка. - Как се преживява истинска революция както тази в Египет? - Трудно. Аз лично не разбрах, че е започнала. Бяхме със съпругата ми и Анатоли Нанков в едно кафене. И изведнъж ни поискаха сметката. След това затвориха. Всичко стана в рамките на 10-15 минути. Обадих се на Илия Дяков и той започна да ни хока, че е почнала революция, а ние пием кафе. За тези минути бяха изпразнени супермаркетите, банкоматите, всичко. След това дойде тежкото. За да сплашат хората, пуснаха затворниците. И тази тактика работеше около 10 дни. Всички се прибраха. Ние се бяхме барикадирали в нашия апартамент. С един диван, аз бях въоръжен с метална тръба. Съседите бяха направили доброволни отряди за охрана, но до нас не стигнаха. По-страшно беше с Дяков, който живееше около затворите. И говорим, а отвън се чуват изстрели. Успяхме и него да го прехвърлим при нас. - Тогава ви измъкна правителственият самолет. - Да, за което съм благодарен на Бойко Борисов. Всъщност един журналист направи връзката с него. Не се интересувам от политика, но тогава действа адекватно и светкавично. Може да е погазил някой закон, но ни спаси. Най-бързо действаха американците. За няколко часа си измъкнаха хората. Кацнаха пет огромни самолета и излетяха. - Какъв е коментарът ти за ситуацията в ЦСКА? - Нямам. Само болка и мъка. Аз, когато съм извън ЦСКА, се опитвам да не коментирам това, което става в любимия отбор. Не че не искам да съм на стадиона всеки ден. Да гледам всеки мач. Но знам манталитета на българина. Знам как ще се чувства колегата, ако аз гледам на стадиона. Заради това се дистанцирам. Има време за всичко. Участвах в протеста на феновете до момента, в който видях да се тръгва към БФС. Категоричен съм, че повечето от тези, които чупеха, нямат нищо общо с ЦСКА. И не това е начинът да се спаси клубът. - Още ли си готов да се върнеш обратно, ако те поискат? - Това винаги съм го казвал. И продължавам да го твърдя. На другия край на света да съм, повикат ли ме в ЦСКА, зарязвам всичко и тръгвам. Няма човек, който да е заразен с този бацил ЦСКА, който да не мисли по този начин. Но зависи с кого и за какво. - Съжаляваш ли, че заради теб синовете ти не постигнаха много във футбола? - Как да не съжалявам. И съзнавам, че аз съм единствената причина за това. Защото и двамата имаха всички данни да станат добри футболисти. И то много добър. Но нали знаеш вица за българския казан в ада - там няма дяволи, ние сами се дърпаме обратно. - Това ли е най-големият ни недостатък - манталитетът? - Няма друго. Заради това сме зле. Завистта е навсякъде. Особено през последните 20 години. Наскоро гледах един филм за 65-ата годишнина на ЦСКА. И видях интервютата на моето поколение. Ние сме спокойни, одухотворени. Може би е било от системата. Тогава нямаше такива грижи, както сега. Безработица, малки заплати. Не трябва да се заблуждаваме. Ако Бербатов бе останал в България, сега нямаше да е футболист. Но успя да се измъкне млад. Същото се отнася и до Стилиян Петров, и до Мартин Петров. Георги Банов, "24 часа"

[pampi]

Стойчо Младенов е една от легендите на българския футбол. Роден е на 12 април 1957 г. в с. Плоски край Кресна. Започва кариерата си в “Димитровград” (1974-1976 г.). След това играе за “Берое” (1976-1979 г.) и ЦСКА (1980-1986 г.). По-късно играе в португалските “Белененсеш” (1986-1989 г.), “Витория” (1989-1991 г.), играещ треньор на “Ещорил” (1991-1993 г.). Шамприон на България 4 пъти като играч (1980, 1981, 1982 и 1983 г.). 2 пъти е носител на купата на България (1983 и 1985 г.). Полуфиналист за КЕШ. Носител на купата на Португалия с “Белененсеш” за 1989 г. Има 234 мача и 112 гола в “А” група. Голмайстор на елита през 1978 г. с 21 гола за “Берое”. Футболист №1 на България за 1983 г. За националния отбор има 59 мача и 15 гола. Участник на световното първенство в Мексико през 1986 г. Старши треньор на португалските “Оляненсе” (1993-1995 г.) и “Белененсеш” (1997-1998 г.). В ЦСКА е цели четири пъти - помощник на Георги Василев (1995-1997 г.) и след това старши треньор (2002-2003 г., 2007-2008 г. и 2012-2013 г.). Национален селекционер за младежи и след това за мъже. Водил е още “Литекс”, гръцкия “Калитеа”, “Ал Ахли” и “Ал Егифах” в Саудитска Арабия и египетския ЕНППИ. С тима на ЦСКА като треньор печели 3 пъти титлата, един път като помощник и веднъж купата. С “Ал Ахли” става носител на купата на Персийския залив. Женен за Дарина. Има двама синове - Александър и Стойчо-младши. - Стойчо, защо реши да станеш футболист? - Може би така ми е било писано. Още на прощапулника за ужас на нашите съм тръгнал към топката. И съм я взел. Започнах от квартала. Слагахме по два камъка за греди. Иначе организиран футбол започнах в училище. Тогава ме видя Теньо Милков и той ме заведе на стадиона в Димитровград. - Имаш ли спортисти в семейството? - Не. Никаква връзка. Татко работеше в циментовия завод. И дори беше твърдо против да ставам футболист. Каките ми пазеха двора да не ходя на тренировки. Аз съм се измъквал по всевъзможни начини. Дори веднъж счупих прозореца на тоалетната. И на бегом на стадиона. Разстоянието до стадиона беше няколко километра и се сменяха два автобуса. Нямах пари и затова тичах дотам. Не смеех да се върна по светло, за да не ме види баща ми. Чаках пред прозореца у нас да си легнат родителите ми. Но по едно време се престраших и влязох. Баща ми започна да вика, да ме наказва. В този момент намерих смелостта да реагирам. Казах му, че искам да следвам мечтата си и тя е да играя футбол. И ако някой е виновен да бъда нещастен, това ще е той. В този момент той млъкна. Никога повече не ми пречи, а напротив - подкрепяше ме. Както майка ми и сестрите ми. Винаги ще съм им благодарен. - Помниш ли първия си мач? - Не. Помня единствено, че аз и Пенчо Кутянов бяхме още на 16 години, когато ни пуснаха да играем в “Б” група. След това ме викнаха и в юношеския национален отбор. Тогава за малко не ме отказаха от футбола. Според Христо Андонов не ставах за голям играч. Бил съм ялов. - Кой те привлече в “Берое”? - Бончо Мерджанов. Велик човек. Той е в основата на всички таланти, които бяха привлечени в Стара Загора. И Георги Димитров, и брат му Динко, и Петко Петков. Невероятен търсач на таланти. Тогава вече ме искаха в ЦСКА. Дори шефът на футбола в Димитровград Добри Добрев ме криеше на язовир “Червена река”. Но ни разкриха. 
Стигна се дори до среща с първия секретар на партията в Стара Загора Курцанов. На нея присъства и татко. И той се наложи да отида в “Берое”. Беше негово решие. - Как те приеха там? - Аз повече се притеснявах от имената в съблекалнята. Там беше вратарят Кръстев, Петко Петков, Вутов. Все имена, от които съм се възхищавал. Младите не се обаждахме толкова много. От почит и уважение. Те бяха лидерите, ние само им помагахме. За късмет вкарах още в първия си мач. Стара Загора ме събра със съпругата ми Дарина. Това е достатъчно за цял живот. - Вярно ли е, че дори си изкарал шофьорската си книжка без изпит в Стара Загора? - Така е. Изпитът ми бе два дни преди мача с “Левски” в София. Изпитващият беше страстен левскар и започна да ми обяснява как ще ни бият с разлика. Аз му отвърнах и той предложи бас. Ако бие “Левски”, ме къса. Направихме 1:1 на “Герена”. На този стадион аз мачове не губя, съвсем нормално за мен, както показва кариерата ми на футболист и треньор. - Къде те водеха на работа в Стара Загора? - Втората заплата я вземах от една мебелна фабрика. Така бе в целия футбол. Но там отивах само за да си прибера парите. - Имал ли си договор с “Левски”, преди да преминеш в ЦСКА? - Договор никога не съм имал. Иван Вуцов, един човек, когото безкрайно уважавам и като треньор, и като ръководител, бе решил да събере най-перспективните нападатели в “Левски”. Мен, Тони Милков от “Тракия” и Руси Гочев от “Черноморец”. Аз в средата, а те по крилата. Дори май вече ни бяха записали и в школата в Симеоново. Трябваше да се действа светкавично. И го направих. Младежкият национален отбор имаше мач с Англия в Перник. Пред вратата комендантът на града Никифоров и кола на МВР. И аз през тоалетната, прозореца и към хората от ЦСКА. Единият беше съдържателят на сладкарница “Преспа” на “Граф Игнатиев”. И директно при Георги Христов, зетя на Добри Джуров, който бе шеф на ЦСКА. Подписах веднага. Но дойде наказанието. - Трудно ли ти беше в този момент? - Бях като умрял. Аз, Ради Здравков и Петър Курдов бяхме извадени от физкултурното движение! Не от футбола. Значи, ако искаш да играеш в някой заводски отбор, нямаш право. Черни дни. Ставахме в 7, за да играем с генерал Матеев на малки вратички.
След това кросове и пак някаква тайна тренировка. Допуснаха ни скришом и до отбора. Но бяха 15 месеца, които са едни от най-черните в живота ми. Никола Миланов-Чопъра дойде в деня на сватбата ми, за да ни каже, че вече сме оправени. И първите си минути записах в мача срещу “Шомберки” (Битум). - Кой мач обичаш най-много в кариерата си? - Безспорно е този с “Ливърпул”. И не само за мен. Вярвам, че и за тези, които са били на стадиона в този момент. Това ще остане незабравим спомен. - Спомняш ли си какво ви каза треньорът преди този мач? - Не. Едва ли някой си го спомня. Еуфорията бе огромна. Бяхме на лагер в хотела на 4-и километър. Имаше кордон да ни пази от феновете. Но те намираха начин да стигнат до нас. Стадионът се пукаше по шевовете. В такива моменти трудно мислиш. Единствено искаш да победиш.
Ние вече бяхме играли предишния сезон с “Ливърпул”. Там паднахме с пет гола, но можехме и да победим със същия резултат. Изпуснахме уникални голове, и аз, и Цецо Йончев. Не ни стигна опит. Не опит, самочувствие, че сме толкова добри. Вторият път ни се получи. - Видя ли къде е Брус Гробелар при първия гол? - Да. Още в Димитровград имах един треньор, който ме научи да бия с глава с отворени очи. И да се задържам във въздуха. Така вкарах първото попадение. - Кое беше най-силното на вашия ЦСКА? - Колективът. Беше невероятен. Шеги, закачки. Един отбор, в който нямаше резерви. Та при нас на пейката е сядал Георги Славков, Ружди Керимов. Имахме 15 човека, които са готови на бой. И в България мачкахме наред. “Локо” (Пд) отнесе осем с Христо Бонев
 в състава си. Кажете ми един отбор, който е победил шампионите на Англия, Германия и Испания? Сега дори не можем и да си го помислим. Такъв колектив имахме само през 2008 година отново в ЦСКА. - Кой го отнасяше най-много в съблекалнята? - Безспорен №1 бе Ружди Керимов. Той бе душата на компанията. С невероятно чувство за хумор, от което се възползвахме всички. И той приемаше всичко с усмивка. - Приемаш ли тезата, че ЦСКА е бил подпомаган от властта? - Не. Поне по мое време привилегиите бяха еднакви и за нас, и за “Левски”. - По ваше време като че ли нямаше такъв антагонизъм между футболистите на двата гранда. - Нямаше. Извън терена бяхме приятели. Джони Велинов дори стана кум на Боби Михайлов. Чакахме лагерите на националния отбор, за да се видим, да общуваме. Тези глупости се появиха след 1989 година. - Не съжаляваш ли, че не ви пуснаха по-рано в чужбина? - Не е имало как да стане. После разбирахме за офертите, които сме имали. От “Монако”, от “Атлетико” (Мадрид). Единствено знаех за “Ривър Плейт”, защото те дойдоха направо при мен на световното в Мексико. След това се бяха свързали с Иван Шпатов. А на срещата превеждаше Андрей Желязков. Но не е било писано да стане. След това се появи оферта от Португалия и всичко приключи. - Как беше там? - Едни от най-хубавите години в кариерата ми. И до днес си спомням тези моменти. Ходя редовно до Португалия, когато имам възможност. Имам много приятели там. Сега са треньори, ръководители. Обичам да се връщам там. Един обед трае около 8 часа. Тръгнах слабо, но след това всичко си дойде на мястото. Спечелихме купата на Португалия. Незабравимо. - Защо не успяхме да пробием на световното в Мексико, въпреки че не бяхме толкова лош отбор? - И аз не знам. Наистина не бяхме лош отбор. Преди световното попиляхме Дания с 3:0. А мачовете с Франция? Биха ни там 1:0, но не дадоха чиста дузпа срещу мен! ГДР да не беше слаб отбор? Не съм говорил с Иван Вуцов за това, но според мен ни съсипаха от лагери. Пристигнахме прекалено рано. Май дори бяхме първите в Мексико. А преди това месец на Панчарево, след това Германия. Вече бяхме изтощени от лагерна обстановка. Но това е моето мнение. - Защо след края на кариерата си реши да станеш треньор? Повечето от съотборниците ти предпочетоха други занимания. - Аз винаги съм се стремял към това. Още като играч. Например имам всички подготовки, които съм правил. На всеки един наставник, който съм имал. И когато станах на 36, имах две опции - да остана още една година като играч в “Ещорил”, или да стана треньор в “Оляненсе”. И така предпочетох втория вариант. Не съжалявам. - Кой от треньорите, които си имал, ти повлия най-много? - Аз слаб треньор не съм имал. Поне така смятам. Но над всички са Георги Василев, Иван Вуцов, Аспарух Никодимов и Димитър Пенев. Сега ще започна да допълвам списъка и ще изредя всички. - Тежи ли ти онова 0:6 от Чехия като национален селекционер? - Не. Аз съм човек, който живее за утрешния ден. Не се рея в миналото. Направил съм си изводите от тази загуба и гледам напред. Смятам, че мога да правя правилните изводи. Мнозина обаче забравят, че имаше и съвсем нормални причини за тази загуба. Контузени бяха Радостин Кишишев, Мариан Христов, Милен Петков. Стилиян Петров се върна от контузия и не бе готов. Българският футбол не е пълен с таланти, че като излезе един, да можеш да го замениш пълноценно. Забравя се и фактът, че започнахме квалификациите като аутсайдери, никой не ни броеше за живи, а 2 мача преди края водехме в групата с 2 точки преднина. Но всичко това е в миналото. - А кои са любимите ви моменти като треньор? - В България са двата престоя в ЦСКА. Рекордите, които направихме. В чужбина на първо място е работата ми в Саудитска Арабия. Спечелихме купата на Залива, което е като Лига Европа. В Египет от един изпадащ отбор станахме фактор и се класирахме за турнирите в Африка. - Как се преживява истинска революция както тази в Египет? - Трудно. Аз лично не разбрах, че е започнала. Бяхме със съпругата ми и Анатоли Нанков в едно кафене. И изведнъж ни поискаха сметката. След това затвориха. Всичко стана в рамките на 10-15 минути. Обадих се на Илия Дяков и той започна да ни хока, че е почнала революция, а ние пием кафе. За тези минути бяха изпразнени супермаркетите, банкоматите, всичко. След това дойде тежкото. За да сплашат хората, пуснаха затворниците. И тази тактика работеше около 10 дни. Всички се прибраха. Ние се бяхме барикадирали в нашия апартамент. С един диван, аз бях въоръжен с метална тръба. Съседите бяха направили доброволни отряди за охрана, но до нас не стигнаха. По-страшно беше с Дяков, който живееше около затворите. И говорим, а отвън се чуват изстрели. Успяхме и него да го прехвърлим при нас. - Тогава ви измъкна правителственият самолет. - Да, за което съм благодарен на Бойко Борисов. Всъщност един журналист направи връзката с него. Не се интересувам от политика, но тогава действа адекватно и светкавично. Може да е погазил някой закон, но ни спаси. Най-бързо действаха американците. За няколко часа си измъкнаха хората. Кацнаха пет огромни самолета и излетяха. - Какъв е коментарът ти за ситуацията в ЦСКА? - Нямам. Само болка и мъка. Аз, когато съм извън ЦСКА, се опитвам да не коментирам това, което става в любимия отбор. Не че не искам да съм на стадиона всеки ден. Да гледам всеки мач. Но знам манталитета на българина. Знам как ще се чувства колегата, ако аз гледам на стадиона. Заради това се дистанцирам. Има време за всичко. Участвах в протеста на феновете до момента, в който видях да се тръгва към БФС. Категоричен съм, че повечето от тези, които чупеха, нямат нищо общо с ЦСКА. И не това е начинът да се спаси клубът. - Още ли си готов да се върнеш обратно, ако те поискат? - Това винаги съм го казвал. И продължавам да го твърдя. На другия край на света да съм, повикат ли ме в ЦСКА, зарязвам всичко и тръгвам. Няма човек, който да е заразен с този бацил ЦСКА, който да не мисли по този начин. Но зависи с кого и за какво. - Съжаляваш ли, че заради теб синовете ти не постигнаха много във футбола? - Как да не съжалявам. И съзнавам, че аз съм единствената причина за това. Защото и двамата имаха всички данни да станат добри футболисти. И то много добър. Но нали знаеш вица за българския казан в ада - там няма дяволи, ние сами се дърпаме обратно. - Това ли е най-големият ни недостатък - манталитетът? - Няма друго. Заради това сме зле. Завистта е навсякъде. Особено през последните 20 години. Наскоро гледах един филм за 65-ата годишнина на ЦСКА. И видях интервютата на моето поколение. Ние сме спокойни, одухотворени. Може би е било от системата. Тогава нямаше такива грижи, както сега. Безработица, малки заплати. Не трябва да се заблуждаваме. Ако Бербатов бе останал в България, сега нямаше да е футболист. Но успя да се измъкне млад. Същото се отнася и до Стилиян Петров, и до Мартин Петров. Георги Банов, "24 часа"

[msm]

Тиквата нямал нищо общо с Титан... А защо тогава бяха на платеният протест пред парламента в негова подкрепа, заедно с прасетата и телетата?! Изречението, с което се обяснява за Газпром, ако някой може да ми го преведе ще е добре.

В превод: толкова бяхте поробени с дългове от Томов, че няма инвеститор, който да се навие да инвестира в клуб с толкова големи дългове. Затова според мен търсите проблема в грешния човек, ако някой е искал да ви закрие това е Томов, а не Титан. Титан по-скоро ви предпазиха да фалирате след Томов, но нямат достатъчно пари , за да ви извадят от дълговете. Или по друг начин казано Титан ви бяха системното дишане.

Да бе! Томов ли смени една дузина треньори, като след всеки останаха задължения? Томов ли подписа договори за по 3г. на знайни и незнайни играчи, играли в по две три срещи, а след това трябваше да се разделят през съда? Отделно от това и огромните заплати, които не се плащаха своевременно. Да не говорим за не платени сметки по подготовки, ресторанти, скулптори и т.н и т.н..... Реално, при покупката на ЦСКА от Томов, Титаните бяха запознати с дълговете по това време. И да е излязъл някой незнаен, то в никакъв случай не е натежал толкова, колкото самите те си направиха. Дали от неопитност или с цел всеки може да си направи извод за себе си! Аз мисля, че е нормално след като нямаш пари ( така казват сега) , да не договаряш такива разходи! Друг е въпросът ако имаш съвсем други намерения!

[КРАСОТА ВЯРА БОРБА]

Всичко което сте спечелили за 65 години загубихте за 65 дни.Минахте през комедии,трагедии за да станете за съжаление.Единственият вариант да си върнете уважението е да започнете начисто.От долу.Пожелавам ви го.Не от злоба.Но надали ще го разберете.

[DANS]

Цветан Василев + Гриша Ганчев, те закриха ЦСКА!

Това е отговора на въпроса "кой има интерес"!!!

ГГ дължи над 20 милиона на КТБ само за завода за автомобили!

[DANS]

Гриша Ганчев който е във финансова зависимост от Цветан Василев е главния виновник!!!

[Кашчей]

Гриша Ганчев който е във финансова зависимост от Цветан Василев е главния виновник!!!

Ганчев ли натрупа тия дългове на ЦСКА?

[koki1015]

защото Борисов не ви е помагал

[Sardukar]

Отборите, които са "повече от клуб" за феновете си не се притесняват в коя група играят и колко отличия се водят, че са спечелили........
Дори всичко случващо се в ЦСКА да е някаква голяма конспирация срещу марката, гордостта в Европа на българския футбол и тем подобни клишета.......не се вижда адекватно поведение на тези, които "милеели" за този клуб. От повечето коментари на стотиците "легенди" и червените фенове оставам с впечатление, че техния клуб се състои в участие в А група и да са притежатели на най-много титли в България..... "Ама остава ли ни историята?" Кой нормален фен ще пита подобна тъпотия?
Единствената дума, която описва ситуацията е ПОЗОР! Без значение дали са прецакани, помилване и т.н. Историята показва как реагират "истинските" отбори и техните фенове!