Позволявам си да споделя една статия на Асен Спиридонов за Левски. Статията е копирана от "***".
http://www.***.eu/exclusive1810.htmlДесет Чорнигодини стигат
Целият модел на управление, олицетворяван от Тодор Батков, е напълно изчерпан и води Левски само надолу
Вече трета година по това време футболният отбор на Левски предоставя достатъчно материал за сериозни анализи, в които журналистите могат да проверят своята обективност, прозорливост, познаване на играта и на законите, по които тя се развива у нас. През 2007 споделих мнението си за очевидния застой в представянето на сините и бoксуването на Станимир Стоилов като треньор на онзи тим. През март 2008 без никакво вътрешно смущение квалифицирах като трагичен новосформирания състав и си позволих крайната теза, че в него няма бъдеще. Тези и други коментари на тема "Левски" съм писал със самочувствието на добър познавач на историята на клуба, без претенции да бъдат възприемани като последна инстанция, без себичното авторско желание прогнозите ми да се окажат верни. Има кой да публикува програмни статии за правилния треньор, каква да е трансферната политика, с колко халфа и по каква система да се играе и т.н.
Сега няма да се връщам към 2006, 2007 или 2008 година, защото това е минало, казаното е казано, написаното е написано, натрупали са се нови резултати, събития, впечатления. В "Левски" все така се скандира за европейски модел, за международни перспективи, за шампионски намерения и нови предстоящи пролетни походи в евротурнирите. Нека тогава да поговорим за близкото бъдеще на сините, но с футболен език. Понеже на "Герена" от две години и нещо куца предимно футболът. Новият терен, таблото, общежитието, тренировъчните игрища наистина са европейски крачки, които не може да бъдат отречени на клубното ръководство. Но осветлението, параклисът и Баждеков не вкарват головете, не комбинират, не бранят вратата, не печелят точки и купи. Правят го наличните състезатели, подбрани и подготвени от спортнотехнически щаб. А в този отбор си партнират няколко много слаби футболисти, с още повече посредствени и двама-трима добри, от които половината нямат желание да се подвизават занапред със синята фланелка.
По-страшна от наличното качество в "Левски" е тоталната липса на спойка, на колектив, на онова допълване, което тушира персоналните недостатъци и извежда на предна линия положителните страни на отделните играчи. В тежка заблуда е всеки който вярва, че Минев, Гаджев, Сърмов, Зе Соарес, Ники Димитров и Георги Христов някога ще се сработят на терена и заедно с Бензукан, безизразния Тасевски и вечно контузения Кръстовчев са обречени да възродят левскарския дух и традиция. Не по-малка е заблудата, че големият проблем в случая е липсата на подходящ треньор. Изброената по-горе компания, към която засега се числят и Живко Миланов, Бистрон, Вагнер и Миро Иванов, притежава неспасяеми индивидуални и ансамблови дефекти и не дава шансове на никой специалист да се справи радикално по-добре от Стоилов, Вуцов и Велев. Впрочем, на този етап изобщо не искам да задрасквам възможността "Левски" да се бори за титлата, въпреки че Купата на България и почетно второ място в "А" група биха били предостатъчни за класата на настоящия отбор. Шампион или не, синият тим в този си вид отново ще бъде разкрит в края на лятото с трети пореден нулев сезон в Европа.
Изминаха точно 10 години откакто Томас Лафчис предаде властта и клубът навлезе в епохата "Чорни". В този период сините имаха своите големи постижения и на спортното поле, и в организационен аспект. В момента обаче на стадион "Георги Аспарухов" няма звезди, няма надеждно звено от собствени юноши, няма добри трансфери и в двете посоки, не останаха и много пари. Целият модел на управление, олицетворяван от Тодор Батков, е напълно изчерпан и води "Левски" само надолу. Дойде време за оттегляне...