Yan_Bibiyan написа:До всички борци срещу припознаването: кратък анализ показва как вашите мнения са предимно агресивни и пълни с натяквания, че били истината (не ваше мнение, каквито всички сме съгласни, че са), изобилстват с крайни квалификации по адрес на мислещите по друг начин и дори неколкократно се натяква, че са си заслужили подигравките и сте щели да им го напомняте.
1. Кой определя коя подигравка е заслужена и коя не, има ли механизъм за оспорване на "заслужена" подигравка? Някаква комисия по подигравките ли са учредили и аз не знам за нея?
2. Каква е разликата между вашето поведение и термина, наречен виртуален тормоз? Дали ако някой се почувства обиден от поведението може да ви обвини в такъв и да предприеме съответните мерки?
3. Забелязвате ли, че вашата позиция демонстрира някакво превъзходство над другите, което виждате само вие, но се очаква всички да го приемат и да действат сякаш е истина? Т.е. някой решава, че жена ми е проститутка и аз трябва да си посипя главата с пепел, да я изгоня и да не говоря никога повече за достойни съпруги, защото нищо не разбирам по темата с тази моята, която съм си бил избрал? Ама как стана тази работа? Днес сме набедени за припознавачи, утре можете да ни обявите за изнасилвачи - тогава да се оглеждаме ли за полиция, защото човекът-закон е казал, че тя трябва да ни гони?
Накратко: всеки има собствена вселена (казано поетично) или с други думи вътрешен мир, но именно затова този мир е вътрешен - защото е твой, а не на всички. Както аз не мога да ви обвиня в престъпление на основание собственото си убеждение и това да бъде признато от съда без доказателства, така и вие няма как да ми втълпите чувство за вина, която имам според вас. България и светът не свършват с вас, никога не са свършвали с вас и няма да свършват с вас.
Приятел,на много високо ниво им говориш,не чакай разбиране
