Възможен ли е мирът в Украйна?Западът нищо на научи от Косовската война, дано в Уелс осъзнае, че иде реч за оцеляването на християнската цивилизация
До момента в гражданската война в Украйна загиналите са няколко хиляди. При това точният брой на жертвите може завинаги да остане неизвестен, защото най-вероятно няма да бъдат публикувани данни за смъртта на военнослужещи. Но тези жертви многократно ще нараснат, ако войната в Украйна продължи и през зимата. Затова тя трябва да приключи час по-скоро. Проблемът обаче е, че вече нито властите в Киев, нито Москва, нито НАТО контролират положението. Разбира се, НАТО може още днес да започне да вразумява Киев, а руският президент Владимир Путин да иска от опълченците да прекратят контраофанзивата си срещу украинските части. Но това не означава, че утре боевете ще спрат, отбелязва в обстоен анализ за "Монитор" проф. Михаил Константинов
Ситуацията значително се усложнява от факта, че голяма част от украинските сили се състои също от опълчение, което няма дисциплината и мотивацията на една редовна армия. Най-важната пречка пред едно примирие обаче са военните престъпления, извършени през последните месеци от войната. Такива в Източна Украйна има и в момента. Парадоксално, но именно мащабът на катастрофата (над 3000 убити и над половин милион изселени), абсолютно немислим доскоро за една европейска държава, е и най-силният аргумент в полза на незабавното спиране на огъня. Навремето един много по-дребен конфликт, пак в периферията на Европа, предизвика огромен отзвук и намесата на НАТО.
Тази намеса беше и първата война на алианса, при това извън територията на неговите държави членки.
Примирието след гражданска война никога не е лесно. Но то е възможно и самата Европа има опит в това отношение. Краят на Гражданската война в Испания и смяната на режима в Португалия са само част от примерите. Днес, потресени от размера на бедствието в Украйна, би трябвало поне да си дадем сметка за това как се стигна дотук. Защото кутията на Пандора е отворена и никой не е застрахован. Лесен аргумент е да се каже, че Украйна беше нестабилна държава. Между двете световни войни Европа живее в някакъв трескав купон, а нейните интелектуалци са убедени в едно - че нова война в Европа не е възможна. Е, сбъркаха. Чакаше ги кошмарът на Втората световна, която Уинстън Чърчил предсказа с думите, отправени към тогавашния премиер на Великобритания Невил Чембърлейн след подписването на мирното споразумение с Хитлер през 1938г.: „Сър, вие трябваше да избирате между войната и позора. Вие избрахте позора. Но ще получите и войната!”
Когато в края на 1991 г. рухна Съветският съюз и свърши третата, Студената световна война, надеждите за мир за поне няколко поколения в Европа отново станаха водеща мечта на европейските мислители. И тук не познаха. Европа я чакаха войните в Словения, Хърватия и Босна, а по-късно и войната за Косово. Блестящо водена и спечелена от авиацията на НАТО, днес последствията от тази война надничат от бойните полета на Източна Украйна.
Европа нищо не усети от косовската война и нищо не научи.
Не че и тогава нямаше умни хора, които предупреждаваха какво ще се случи. Но както и в Троя навремето, никой не обича Касандрите. Поради което често плащаме висока цена.
Няма да е лесна задачата на световните лидери на срещата в Нюпорт, Уелс. Те ще трябва да решат какво да правят с Украйна, Ирак и Сирия. Добре е, че е включена и ислямската близкоизточна заплаха в дневния ред. Нека припомня, че доскоро в Сирия рамо до рамо се биеха специални американски части и бойци от „Ал Кайда”. Да се пита човек защо на някои хора им трябваше 10 години да търсят и после да убиват Осама бин Ладен? Също доскоро тези хора се канеха да бомбардират армията на сирийския президент Башар Асад, за да помогнат на ислямските бунтовници. А днес усърдно бомбардират същите тези бунтовници, щото били излезли от контрол. Ами че те винаги излизат от контрол, толкова ли е труден за научаване този факт?
Каквото и да решат световните и натовските лидери в Уелс, е ясно, че братоубийствената война в Европа трябва да бъде незабавно прекратена. И това трябва да стане със съгласието и активното участие на всички въвлечени страни. Пречка в това отношение са колебливата позиция на ръководството на Украйна, демонстрираната непримиримост на сепаратистките лидери в Източна Украйна и също така не много ясната позиция на Москва. Възможно е даже по върховете на Кремъл да се води истинска битка за това какви да бъдат по-нататък тактиката и стратегията на страната в този излизащ от контрол геополитически конфликт.
Три сигнала, излъчени наскоро от Киев, също будят тревога:
Първо беше обвинението, че Русия се кани да използва ядрено оръжие в конфликта. Поради явната му несъстоятелност това твърдение беше бързо забравено. Второ, военните ръководители на страната заявиха, че украинската армия ще премине към партизанска война в Източна Украйна срещу партизаните. За щастие и това беше бързо изоставено. Третото е, че очевидно назрява тежък конфликт между украинските ръководители, и по-специално между президента и премиера на страната. За една държава, която участва във военен конфликт, това може да е бърз път към катастрофа. Горните съображения показват, че е възможна смяна на властта в Киев, която далеч няма да е демократична. Не е ясно също как до края на годината там ще се произведат парламентарни избори и доколко те ще отговарят на изискването да бъдат свободни и честни.
Проблем на Запада, който отново ще видим в Уелс, е отсъствието на силни лидери. В един раздиран от конфликти свят несигурното и неубедително лидерство може да бъде много опасно. Явно умореният американски президент Барак Обама и не по-малко уморената и вече объркана германска канцлерка Ангела Меркел са пример за това, че проблемът с лидерството на Запад се задълбочава. Наскоро избраната голяма двойка Туск - Могерини начело на Европейския съюз, макар и видимо по-убедителна от предишната Ромпой - Аштън, също е компромисно решение. Но очевидно това е, което Европейският съюз в момента може да предложи. Остава да видим какво ще се случи на президентските избори в САЩ през 2016 г.
Поуките от миналото:
Ако се върнем 15 години назад, то трябва да отбележим още една кръгла годишнина. Две такива бяха натикани под килима: 100-годишнината от избухването на Първата световна война и 75-годишнината от избухването на Втората. А както е известно, забравянето на поуките от миналото е сигурен начин да повторим собствените си грешки. Някак си незабелязано мина 15-годишнината от началото и края на косовската война. А не трябваше, защото Източна Украйна 2014 е просто вариант и тъжно следствие на Косово 1999.
Няма по-разрушително нещо за междуличностните и международните отношения от двойните стандарти. Косово и Украйна са много различни неща. И главната разлика е, че положението в Украйна е много по-лошо. Аналогията Косово - Източна Украйна рано или късно ще подскаже и възможните решения на днешния конфликт. Но пролятата кръв и разрушенията тогава и сега няма да имат смисъл, ако не си вземем поука, не дефинираме правилните приоритети и не си затваряме очите пред истинската заплаха. Заплаха не просто за сигурността на Запада, а заплаха пред християнската цивилизация. Ще могат ли събралите се в Уелс лидери поне да направят първата крачка в тази посока?
http://www.blitz.bg/news/article/288681
